Морски слонове: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 21: Ред 21:
== Физически характеристики ==
== Физически характеристики ==


На върха на носа си морските слонове имат своеобразна кожена торба, която при възбуда се раздува и може да надхвърли два пъти нормалния си размер. Тази торба, която напомня хоботите на сухоземните [[слонове|слонове]], и големината са причините този род тюлени да бъдат наречени "морски слонове. Козината на морските сленове е сравнително къса, под кожата им се натрупва дебел слой мазнина. Както и при останалите [[тюлени]], задните крайници на морските слонове не могат да се подвиват напред и сляжат само за плуване, но не и за придвижване по сушата<ref>Божков, Димо. Великани на животинския свят, София 1986, с. 34</ref>.
На върха на носа си морските слонове имат своеобразна кожена торба, която при възбуда се раздува и може да надхвърли два пъти нормалния си размер. Тази торба, която напомня хоботите на сухоземните [[слонове|слонове]], и големината са причините този род тюлени да бъдат наречени "морски слонове.
Козината на морските слонове е сравнително къса, под кожата им се натрупва дебел слой мазнина. Както и при останалите [[тюлени]], задните крайници на морските слонове не могат да се подвиват напред и сляжат само за плуване, но не и за придвижване по сушата<ref>Божков, Димо. Великани на животинския свят, София 1986, с. 34</ref>.

== Начин на живот и хранене ==
== Начин на живот и хранене ==
Морският слон прекарва 80% от времето в океаните. Той е полигамно животно. Мъжките често се впускат в ожесточени битки за територии или женски тюлени. Заплашителните звуци, които издават с муцуните си, могат да бъдат чути от километри.
Морският слон прекарва 80% от времето в океаните. Той е полигамно животно. Мъжките често се впускат в ожесточени битки за територии или женски тюлени. Заплашителните звуци, които издават с муцуните си, могат да бъдат чути от километри.

Версия от 09:47, 31 март 2008

Шаблон:Таксо начало животно

   Шаблон:Таксо картинка2
       Шаблон:Таксо класификация начало
               Шаблон:Таксон
       Шаблон:Таксон
       Шаблон:Таксон
       Шаблон:Таксон
       Шаблон:Таксон
       Шаблон:Таксон
       Шаблон:Таксон  
       Шаблон:Таксо род
       Шаблон:Таксо класификация край
       Шаблон:Таксо научно наименование
   Шаблон:Таксо край
Южни морски слонове

Морският слон или слонският тюлен (Mirounga) e род морски бозайници, представен от два вида - южен (M. leonina) и северен морски слон (M. angustirostris). Морските слонове са най-едрите перконоги бозайници и най-едрите хищници.

Разпространение

Северният морски слон е рядък вид, който живее в Тихия океан, в крайбрежните води на САЩ, Канада и Мексико. Популацията на южния е по-голяма. Той е разпространен по крайбрежието на субантарктическите острови - най-вече край остров Южна Джорджия, а така също и край остров Макуори, полуостров Валдес, остров Хърд и архипелага Кергелен. На север южният морски слон достига до остров Тасмания и до южните брегове на Нова Зеландия и Южна Африка.

Физически характеристики

На върха на носа си морските слонове имат своеобразна кожена торба, която при възбуда се раздува и може да надхвърли два пъти нормалния си размер. Тази торба, която напомня хоботите на сухоземните слонове, и големината са причините този род тюлени да бъдат наречени "морски слонове.

Козината на морските слонове е сравнително къса, под кожата им се натрупва дебел слой мазнина. Както и при останалите тюлени, задните крайници на морските слонове не могат да се подвиват напред и сляжат само за плуване, но не и за придвижване по сушата[1].

Начин на живот и хранене

Морският слон прекарва 80% от времето в океаните. Той е полигамно животно. Мъжките често се впускат в ожесточени битки за територии или женски тюлени. Заплашителните звуци, които издават с муцуните си, могат да бъдат чути от километри.

Бележки

  1. Божков, Димо. Великани на животинския свят, София 1986, с. 34