Спектрална серия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 13:19, 2 април 2008

Рамки на приложимост в областта на Физиката

Разглежда се излъчването на оптическия електрон (този, който се намира в най-външните слоеве от атомната обвивка, излъчва от ултравиолетовите до инфрачервените лъчи в рамките на електромагнитния спектър).

Обяснение

Серийната структура е характерна за по-вечето свободни атоми. Изразява се в това, че в наблюдавания спектър съвкупности от спектралните линии се обединяват в специфични групи – спектрални серии. Тази структура на атома е свързана с дискретността на енергетичните нива, на които могат да се намират електроните. Първоначално този факт е установен експериментално (експеримент на Франк и Херц). След това е обяснен теоретично от квантовата теория (квантова механика).

Установено е не само, че при поглъщане / излъчване на квант светлинна енергия от водородния атом се наблюдава следната зависимост за дължината на вълната - l: $1/l=R[(1/m)+(1/n)]$ (1), където се нарича вълново число , или още приведена честота, мерната му единица е cm^-1 . Константата на Ридберг R за водорода е 109 677,571 cm^-1 . На m и n отговарят цели числа, които представляват главно квантово число за определено енергетично ниво. Като m е константа, която може да заема определени стойности за водородния атом, а n в рамките на серията заема стойности m+1, m+2,…. .

Съвкупността от спектрални линии, принадлежащи на определен атом се подчиняват на определена такава зависимост (като(1)). Всяка група от излъчени светлинни кванти с вълнови числа, за които m= константа, а n приема стойности m+1, m+2,… се нарича спектрална серия. За атома на водорода m=1, 2, 3 и 4 отговарят съответно на спектралните серии на Лайман, Балмер, Пашен и Брекет.

Вижте също

Електромагнитен спектър

Източници

Петър Райчев "Физика на атомните системи".

Тази статия все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

--4e to 4e 15:25, 1 април 2008 (UTC)

@@ Ред 10: / Ред 10: @@
-Установено е не само, че при поглъщане / излъчване на [[квант]] светлинна енергия от водородния атом се наблюдава следната зависимост за дължината на вълната - l: <math>1/l=R[(1/m)+(1/n)]</math> (1), където   се нарича вълново число , или още приведена честота, мерната му единица е  cm<sup>-1</sup>  . [[Константата на Ридберг]] R за водорода е 109 677,571 cm<sup>-1</sup> . На  m и n отговарят цели числа, които представляват [[главното квантово число]] за определено енергетично ниво. Като m е [[константа]], която може да заема определени стойности за водородния атом, а n в рамките  на серията заема стойности m+1, m+2,….  .
+Установено е не само, че при поглъщане / излъчване на [[квант]] светлинна енергия от водородния атом се наблюдава следната зависимост за дължината на вълната - l: <math>1/l=R[(1/m)+(1/n)]</math> (1), където   се нарича вълново число , или още приведена честота, мерната му единица е  cm<sup>-1</sup>  . [[Константата на Ридберг]] R за водорода е 109 677,571 cm<sup>-1</sup> . На  m и n отговарят цели числа, които представляват [[главно квантово число]] за определено енергетично ниво. Като m е [[константа]], която може да заема определени стойности за водородния атом, а n в рамките  на серията заема стойности m+1, m+2,….  .
 Съвкупността от спектрални линии, принадлежащи на определен атом се подчиняват на определена такава зависимост (като(1)). Всяка група от излъчени светлинни кванти с вълнови числа, за които m= константа, а  n приема стойности m+1, m+2,…   се нарича '''спектрална серия'''. За атома на водорода m=1, 2, 3 и 4  отговарят съответно на спектралните серии на Лайман, [[Балмер]], Пашен и Брекет.
 == Вижте също ==