Публицистика: Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Публицистика''' (от [[латинки език|латински]] publicus – обществен): |
'''Публицистика''' (от [[латинки език|латински]] publicus – обществен): |
||
1. В широк смисъл на думата - обширна обществено-политическа дейност, при която се използват разнообразни словесни средства за въздействие върху общественото мнение, в далечното минало предимно с живо слово, по-късно чрез писмени апели към общественото съзнание и след [[ХІV в. |
1. В широк смисъл на думата - обширна обществено-политическа дейност, при която се използват разнообразни словесни средства за въздействие върху общественото мнение, в далечното минало предимно с живо слово, по-късно чрез писмени апели към общественото съзнание и след [[ХІV]] в., когато книгопечатането се разпространява предимно с печатно слово в разнообразните му форми: [[книга|книги]], [[брошура|брошури]], [[позив]]и, [[манифест]]и, [[периодични издания]], кореспонденции, интервюта при неограничен предмет на публикациите. |
||
Макар в публицистиката на преден план да стоят актуални обществено-политически, икономически и социални проблеми, не са изключени и актуални въпроси, тясно свързани с литературата и изкуствата. По тази причина много видни литератори и културоведи се изявяват и като авторитетни публицисти, воюващи не само за правда в живота, но и в изкуството. По тази причина с публицистиката тясно са свързани и литературни страници на всекидневната преса, където се изказват по актуални проблеми много литератори и културни дейци не само като художници на словото, но и като публицисти. |
Макар в публицистиката на преден план да стоят актуални обществено-политически, икономически и социални проблеми, не са изключени и актуални въпроси, тясно свързани с литературата и изкуствата. По тази причина много видни литератори и културоведи се изявяват и като авторитетни публицисти, воюващи не само за правда в живота, но и в изкуството. По тази причина с публицистиката тясно са свързани и литературни страници на всекидневната преса, където се изказват по актуални проблеми много литератори и културни дейци не само като художници на словото, но и като публицисти. |
||
Версия от 16:33, 2 юни 2005
Публицистика (от латински publicus – обществен):
1. В широк смисъл на думата - обширна обществено-политическа дейност, при която се използват разнообразни словесни средства за въздействие върху общественото мнение, в далечното минало предимно с живо слово, по-късно чрез писмени апели към общественото съзнание и след ХІV в., когато книгопечатането се разпространява предимно с печатно слово в разнообразните му форми: книги, брошури, позиви, манифести, периодични издания, кореспонденции, интервюта при неограничен предмет на публикациите.
Макар в публицистиката на преден план да стоят актуални обществено-политически, икономически и социални проблеми, не са изключени и актуални въпроси, тясно свързани с литературата и изкуствата. По тази причина много видни литератори и културоведи се изявяват и като авторитетни публицисти, воюващи не само за правда в живота, но и в изкуството. По тази причина с публицистиката тясно са свързани и литературни страници на всекидневната преса, където се изказват по актуални проблеми много литератори и културни дейци не само като художници на словото, но и като публицисти.
2. В тесен смисъл на думата публицистиката е важен конститутивен компонент на редица жанрове на прозата начело с очерк, есе, мемоари, фейлетон, памфлет, пътепис и романизирана биография, обединени в един от нейните най-широко разпространени видове – документалистиката.