Черна мура: Разлика между версии

	Черна мура
	„Байкушева мура“
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophyta)
отдел:	Иглолистни (Pinophyta)
клас:	Иглолистни (Pinopsida)
разред:	Бороцветни (Pinales)
семейство:	Борови (Pinaceae)
род:	Бор (Pinus)
вид:	Черна мура (P. heldreichii)
	Научно наименование
	Pinus heldreichii Christ, 1863
	Черна мура в Общомедия
	[ редактиране ]

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 07:08, 19 април 2008

Шаблон:Растения-мъниче

Характеристика на вида

Черната мура (Pinus heldreichii Christ.) е един от петте български вида бор и един от четирите двуиглени бора в България. Листата на този вид са игловидни ("иглици") и са събрани по 2 в снопче. Те са тъмнозелени и дълги около 10 cm. Задържат се върху клонките по 6-8 години. Пъпките са без смола, което е един от основните и най-лесни белези, по които се отличава от черния бор. Кората на дърветата в млада възраст е гладка и светла, а по-късно се напуква плочковидно, като броня, поради което на немски се нарича "Брониран бор" (Panzernkiefer).

Шишарките на този вид приличат на тези на черния бор, но се отличават по два признака:

1. Шишарковите люспи на черната мура са оцветени еднакво от външната и от вътрешната страна, докато тези на черния бор от външната страна са черни, а от вътрешната - кафяви.
2. Освен това, шишарките на черната мура преди узряване са виолетови, а след узряване - светлокафяви и нямат специфичната лъскавина, която имат тези на черния бор.

Черната мура живее дълго - най-старото дърво от този вид в България е Байкушевата мура над хижа Бъндерица в Пирин, която е на 1300 години. Наречена е така в чест на лесовъда Костадин Байкушев, който е направил първите измервания на възрастта ѝ в началото на 20-ти век.

Разпространение

В България черната мура расте само в планините Пирин и Славянка. Дърветата, които се забелязват на други места (напр. отделни групи на Витоша), са засадени там от човека. Расте изключително на варовит терен. Общото разпространение на този вид обхваща Балканския полуостров и Южна Италия ( Калабрия ), поради което се нарича "Балкански субендемит".

Външни препратки

↑ Pinus heldreichii (Christ, 1863). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[1] Pinus heldreichii (Christ, 1863). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{растения-мъниче}}
-{{Обработка|пренаписване в енциклопедичен вид, разширяване на информацията, форматиране, препратки}}
 {{Taxobox
 | name = Черна мура
@@ Ред 19: / Ред 18: @@
 | species-bg = Черна мура
 }}
+==Характеристика на вида==
+Черната мура (''Pinus heldreichii'' Christ.) е един от петте български вида [[бор]] и един от четирите двуиглени бора в [[България]]. [[листо|Листата]] на този вид са игловидни ("иглици") и са събрани по 2 в снопче. Те са тъмнозелени и дълги около 10 [[cm]]. Задържат се върху клонките по 6-8 години. Пъпките са без [[смола]], което е един от основните и най-лесни белези, по които се отличава от черния бор. Кората на дърветата в млада възраст е гладка и светла, а по-късно се напуква плочковидно, като броня, поради което на немски се нарича "Брониран бор" (Panzernkiefer).
+[[Шишарка|Шишарките]] на този вид приличат на тези на черния бор, но се отличават по два признака:
-Черната мура (''Pinus heldreichii'' Christ.) е един от петте наши вида бор и един от четирите двуиглени бора у нас. Листата на този вид са игловидни ("иглици") и са събрани по 2 в снопче. Те са тъмнозелени и дълги около 10 cm. Задържат се върху клонките по 6-8 години. Пъпките са без смола, което е един от основните и най-лесни белези, по които се отличава от черния бор. Кората на дърветата в млада възраст е гладка и светла, а по-късно се напуква плочковидно, като броня, поради което на немски се нарича "Брониран бор" (Panzernkiefer). Шишарките на този вид приличат на тези на черния бор, но се отличават по два признака: шишарковите люспи на черната мура са оцветени еднакво от външната и от вътрешната страна, докато тези на черния бор от външната страна са черни, а от вътрешната - кафяви. Освен това, шишарките на черната мура преди узряване са виолетови, а след узряване - светлокафяви и нямат специфичната лъскавина, която имат шишарките на черния бор.
+*1. Шишарковите люспи на черната мура са оцветени еднакво от външната и от вътрешната страна, докато тези на черния бор от външната страна са черни, а от вътрешната - кафяви.
+*2. Освен това, шишарките на черната мура преди узряване са виолетови, а след узряване - светлокафяви и нямат специфичната лъскавина, която имат тези на черния бор.
+Черната мура живее дълго - най-старото [[дърво]] от този вид в България е [[Байкушева мура|Байкушевата мура]] над хижа [[Бъндерица]] в [[Пирин]], която е на 1300 години. Наречена е така в чест на лесовъда [[Костадин Байкушев]], който е направил първите измервания на възрастта и&#768; в началото на 20-ти век.
-Черната мура у нас расте само в планините Пирин и Славянка. Дърветата, които се забелязват на други места (напр. отделни групи на Витоша), са засадени там от човека. Расте изключително на варовит терен. Общото разпространение на този вид обхваща Балканския полуостров и Южна Италия (Калабрия), поради което се нарича "Балкански субендемит".
+==Разпространение==
-Живее дълго - най-старото дърво от този вид у нас е "Байкушевата мура" над хижа Бъндерица в Пирин, която е на 1300 години. Наречена е така в чест на лесовъда Костадин Байкушев, който е направил първите измервания на възрастта и&#768; в началото на 20-ти век.
+В България черната мура расте само в [[планина|планините]] [[Пирин]] и [[Славянка]]. Дърветата, които се забелязват на други места (напр. отделни групи на [[Витоша]]), са засадени там от [[човек]]а. Расте изключително на варовит терен. Общото разпространение на този вид обхваща [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] и Южна [[Италия]] ( [[Калабрия]] ), поради което се нарича "Балкански субендемит".
+==Външни препратки==
 [[Категория:Иглолистни]]
-{{растения-мъниче}}
 [[cs:Borovice Heldreichova]]