Порфирий Стаматов: Разлика между версии
м Белгород Днестровски |
м {{пост|председател на Върховния съд|7 април 1880|7 декември 1886|Христо Стоянов|[[Христ |
||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
{{пост начало}} |
{{пост начало}} |
||
{{пост|[[Председатели на ВКС|председател на Върховния съд]]|[[7 април]] [[1880]]|[[7 декември]] [[1886]]|[[Христо Стоянов (юрист)|Христо Стоянов]]|[[Христо Стоянов (юрист)|Христо Стоянов]]}} |
|||
{{пост|[[министър на правосъдието]]|[[9 май]] [[1881]]|[[13 юли]] [[1881]]|[[Петко Каравелов]]|[[Георги Теохаров]]}} |
{{пост|[[министър на правосъдието]]|[[9 май]] [[1881]]|[[13 юли]] [[1881]]|[[Петко Каравелов]]|[[Георги Теохаров]]}} |
||
{{пост край}} |
{{пост край}} |
||
Версия от 12:06, 22 април 2008
| Порфирий Стаматов | |
| български и руски юрист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
? |
| Семейство | |
| Деца | Георги Стаматов |
Порфирий Христофоров Стаматов е български и руски юрист. Той е министър на правосъдието на България през 1881 г.
Порфирий Стаматов е баща на писателя Георги Стаматов.
Биография
Порфирий Стаматов е роден на 9 март (26 февруари стар стил) 1840 г. в Белгород Днестровски, Бесарабия, в българско семейство. Завършва гимназия в Кишинев през 1864 г. и право в Новорусийския университет в Одеса през 1868 г. Работи като съдия в Одеса. След Освобождението на България е член и председател на Върховния касационен съд в София (1880-1886). През 1881 г. за кратко е министър на правосъдието в правителството на Казимир Ернрот. От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество. През 1887 г. се връща в Русия и до 1920 г. е съдия в Тифлис, Саратов и Одеса.[1]
Порфирий Стаматов умира на 11 юни 1925 г.
Източници
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
| Христо Стоянов | → | председател на Върховния съд (7 април 1880 – 7 декември 1886) | → | Христо Стоянов |
| Петко Каравелов | → | министър на правосъдието (9 май 1881 – 13 юли 1881) | → | Георги Теохаров |