Акадски език

Акадски език lišānum akkadītum
Страна	Асирия, Вавилон
Регион	Двуречие, Близък Изток
Говорещи	мъртъв език
Писменост	Клинописно писмо
Систематизация по Ethnologue
Афро-азиатски Семитски Източносемитски Акадски
Официално положение
Официален в	Асирия, Вавилон
Кодове
ISO 639-2	akk
ISO 639-3	akk
Акадски език в Общомедия

Акадският език е семитски език, говорен в древността в Двуречието от асирийците и вавилонците. Името на езика произлиза от името на град Акад, важен център на месопотамската цивилизация. Той е най-ранно засвидетелстваният семитски език.

Писменост

Акадският език използва клинописно писмо, което е взето от по-древния шумерски език. Видоизмененото клинописно писмо, използвано от акадските писари, използва:

• шумерски пиктограми (знаци-картинки, които обоначават цели думи)
• шумерски срички
• акадски срички
• допълнителни фонетични знаци.

Клинописът е сравнително неподходящ за акадския език, най-вече заради липсата на знаци за типичните семитски фонеми като ларингални експлозиви. Освен това клинописът е сричково писмо, изразяващо комбинация от съглсна и гласна, често неподходящо за записване на семитски думи, изградени от 3 съгласни звука без записване на гласни.

Акадският език бива преоткрит към края на 18 век, след като датчанинът Карстен Ниебур публикува откъси от клинописни текстове през 1767 г. Веднага започват безбройни опити за разшифроването им. Най-полезните ключове за разчитането на езика са двуезични текстове, например на акадски и староперсийски език. Тъй като в тези текстове се споменават доста царски имена, отначало се разчитат няколко знака (изследванията на Георг Фридрих Гротефенд). Още тогава се разбира, че акадският език е семитски. През 19 век езикът бива напълно разчетен и изучен.

Развитие на езика

Историята на езика се дели условно на следните периоди:

• староакадски — 2500 – 1950 пр. Хр.
• старовавилонски — 1950 – 1530 пр. Хр.
• средновавилонски — 1530 – 1000 пр. Хр.
• нововавилонски — 1000 – 600 пр. Хр.
• късновавилонски — 600 пр. Хр. – 100 сл. Хр.

Граматика

Граматиката е близка до тази на класическия арабски език.

Текст от „Сказание за Гилгамеш“ на акадски език.