Виртуална частица: Разлика между версии
м Робот Добавяне: sv:Virtuell partikel |
по-дълбока кат |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
Тази статия е съкратено и преведено копие от оригиналната статия [http://en.wikipedia.org/wiki/Virtual_particle]. Оригиналът, както и преводът, са защитени от лиценза за свободна документация [[GNU]]. |
Тази статия е съкратено и преведено копие от оригиналната статия [http://en.wikipedia.org/wiki/Virtual_particle]. Оригиналът, както и преводът, са защитени от лиценза за свободна документация [[GNU]]. |
||
[[Категория: |
[[Категория:Атомна физика]] |
||
{{физика-мъниче}} |
{{физика-мъниче}} |
Версия от 12:41, 25 май 2008
Виртуална частица във физиката е частица, която съществува за кратко време, при която енергията и импулса не са свързани по познатия ни начин. При виртуалните частици се наблюдават същите закони за запазване като и реалните.
По дефиниция, виртуалните частици не могат да бъдат наблюдавани, понеже в момента, в който бъдат уловени, се превръщат в реални. Тоест неможе да я регистрараме но може да усетим нейното въздействие. Пример за такава частица е гравитона.
Необходимостта от виртуални частици възниква в Квантовата теория на полето, където взаимодействията между реалните частици се описват като обмен на виртуални частици.
Всеки процес, в който са въвлечени виртуални частици, може да бъде описан схематично с Диаграми на Файнман, което улеснява пресмятанията.
Виртуалните частици не се подчиняват на уравнението , в частност могат да имат отрицателна кинетична енергия. С увеличаване на времевия и пространствен интервал, амплитудата на вероятността за тяхното съществуване клони към нула, което обяснява и бързата след появяването им анихилация. Тяхното съществуване може да се разглежда и като проява на тунелния преход.
За обяснението на голям брой явления са необходими виртуални частици:
- Кулоновата сила представлява обмен на виртуални фотони между два заряда. В триизмерното пространство от това следва, че силата намалява с квадрата на разстоянието между зарядите.
- Силното ядрено взаимодействие представлява обмен на виртуални глуони. Това е причината атомните ядра да са стабилни, въпреки че протоните следва да се отблъскват понеже са с еднакви заряди.
- Слабото ядрено взаимодействие е резултат от обмена на виртуални W бозони.
- Силите на ван дер Ваалс, които отчасти се дължат на ефекта на Казимир
Източници
Тази статия е съкратено и преведено копие от оригиналната статия [1]. Оригиналът, както и преводът, са защитени от лиценза за свободна документация GNU.