Скайлаб

Скайлаб
Skylab space station.jpg Скайлаб в космоса, заснет от полет Скайлаб 3
Характеристика на станцията
Позивна	Скайлаб
Екипаж	3
Запуск	14 май 1973
Космодрум	Космически център Джон Ф. Кенеди
Обратно навлизане	11 юли 1979 близо до Пърт, Австралия
Сегашно състояние	свалена
Маса	77 088 kg
Перигей	434 km
Апогей	442 km
Орбитална инклинация	50 градуса
Орбитален период	93,4 мин
Орбити на ден	15,4
Дни в орбита	2 249 денонощия
Обитавана	171 денонощия
Брой на орбитите	34 981
Изминато разстояние	1 400 000 000
Статистика до свалянето ѝ от орбита на 11 юли 1979.
Конфигурация
Скайлаб в Общомедия

Скайлаб (Шаблон:Lang-en — небесна лаборатория) е първата американска космическа станция. Според американските твърдения, тя тежи 75 тона. Намирала се е в околоземна орбита от 1973 до 1979 година, и е посещавана от екипаж 3 пъти. Включва лаборатория за изучаване, ефектите на безтегловност и слънчева обсерватория.

История

Началото на проекта Скайлаб е трудно да се определи с оглед на малкото информация дадена от различните НАСА центрове.

Ранни проучвания

Ключовото събитие става през 1959, когато Вернер фон Браун представя плановете на последния си проект (Project Horizon) пред Американската армия. Целта на проекта е стъпване на човека на Луната, мисия която скоро ще поеме набързо сформираната НАСА. Въпреки, че се съсредоточава върху лунните мисии, фон Браун готви и проекта за орбитална лаборатория на по-високо ниво от Project Horizon. Тази концепция на преизползване на съществуващи бустери ще отведе до голям брой конструкции и вероятно до Скайлаб, който действително полетя.

През 1963 год. Американските военно-въздушни сили започват разработването на Управляема орбитална лаборатория (Manned Orbital Laboratory), малка лаборатория главно проектирана за разузнавателно фотографиране използващо големи телескопи и е направлявана от двучленен екипаж. Станцията се състои от Agena с екипировка монтирана в цистерните ѝ с гориво. Станцията е трябвало да се изстреля без екипаж, екипажът ще я последва с Джемини, модифицирана с отвор в топлинният щит, на дъното на капсулата.

НАСА вижда проекта (Управляема орбитална лаборатория) като заплаха и започва проучвания на собствени скици и проекти на орбитални станции. Повечето от скиците не получават одобрение. Проучванията се насочили към платформите на изстреляните Сатурн V, последван от екипажите излетели с Сатурн IB, използващи Командният и Обслужващ модул на Аполо, или капсулата Джемини на Титан II-C, като последният е най-евтин, тъй като не е нужен товар.

В същото време НАСА се оглежда за предложения за основна Пост-Аполо мисия, включваща проучванията на голяма 24-местна станция с експлоатационен период от около пет години. Lockheed Martin e включен в този проект и направил предложение, за което се смята че ще бъде естественото продължение на лунните мисии. Изискване за постоянната станция, ще е периодичното снабдяване, като за това Lockheed предложил двете товарни аполо машини или нов кораб. След дълга и заобиколна история, новият снабдителен кораб се явяват космическите совалки и предложението за станция е Космическа станция Freedom.

Приложенията от Програма Аполо

Въпреки, че първоначално не са свързани, през юни 1964 щабовете на НАСА във Вашингтон създават Apollo Logistic Support System Office, от който първоначално се очаквало да изучава различните начини за модифициране на апаратурата на Аполо за различни научни мисии. Бюрото предложило различни проекти за директно научно изучаване, включващо продължителна лунна мисия, която изисква две ракетни устроиства Сатурн V, апарат базиран на Лунният модул на Аполо (ЛМ), голям управляем слънчев телескоп и малка космическа станция. Въпеки, че не се гледало на станцията като на главен проект, през следващите две години, бюрото става все по отдадено на тази роля. През 1965, бюрото се прейменува на Apollo Applications Program (AAP).

Като част от основната им работа, през 1964 КОМ представя проучвания върху заменяема лаборатория позната като Аполо X, съкратено от Apollo Extension System. Аполо X заменя ЛМ, носен сърхът на нивото S-IVB заедно с малка станция с големината на КОМ, съдържаща провизии и проби за мисии с продължителност от 15 до 45 дни. Използвайки това за база са разгледани голям брой различни профили на мисии през следващите шест месеца.

Вернер фон Браун предложил още по-амбициозен план за построяване на много по-голяма станция. Неговата разработка замества нивото S-IVB със завършен Сатурн V заедно с аерощит, първоначално като адаптор за КСМ на върхът. Вътре в щита има цилиндрично оборудвана секция с по-малък диаметър от КСМ. При достигане на орбита, бустера S-II ще може да излее всичкото останало водородно гориво. Станцията изпълва цялата вътрешност на нивото S-II с водороден резервоар, с отделението за оборудване формирайки „гръбнак“ и жилищните квартири между него и стените на бустера. Това ще даде резултата от около 33 x 45 стъпки площ за живеене. Енергията ще се осигурява от слънчеви клетки поместващи се извън S-II нивото.

Проблем при този план е изискването на ракета Сатурн V за извеждането на станцията. По времето, когато скицата е предложена, всички ракети Сатурн V са определени за лунни мисии.

Мисии до Скайлаб

Мисия	Екипаж	Дата на изстрелване	Дата на пориземяване	Продължителност (дни)
Скайлаб-2	Чарлс Конрад — Командир Пол Уейтз — Пилот Джозеф Къруин — Пилот, учен	25 май, 1973 13:00:00 UTC	22 юни, 1973 13:49:48 UTC	28,03
Скайлаб-3	Алън Бийн — Командир Джак Лузма — Пилот Оуън Гериът — Пилот, учен	28 юли, 1973 11:10:50 UTC	25 септември, 1973 22:19:51 UTC	59,46
Скайлаб-4	Джералд Кар — Командир Уилиям Пог — Пилот Едуард Гибсън — Пилот, учен	16 ноември, 1973 14:01:23 UTC	8 февруари, 1974 15:16:53 UTC	84,05

Скайлаб в Поп-културата

• Рап-рок групата 2 Skinnee J's, написва песен найменована Skylab, вдъхновена от станцията. Песента е от първият им албум „Sing, Earthboy, Sing!“.

• Инди рок групата PAIN(t)bynumbers написва песен с името „Skylab Bluz“, обсъждаща компетентно Проекта Скайлаб.

• Бразилският певец Rogério Skylab е взел името си от името на станцията.

Вижте също

• Съмнения за фалшификация на стъпването на човек на Луната

Външни препратки

• Скайлаб хронология от Roland W. Newkirk и Ivan D. Ertel със Courtney G. Brooks (NASA SP-4011 1977)
• SP-402 Ново Слънце: Резултатите от Скайлаб
• Оценка на Мисите до Скайлаб- Изявление на НАСА (PDF format)
• Реактивираща мисия на Скайлаб рапорт от 1980 — НАСА (PDF format)
• Скайлаб, нашата първа космическа станция — Изявление на НАСА (PDF format)
• Възстановителния проект на Скайлаб
• Скайлаб в Орбита Видео заснето по време на втората мисия, показващо Скайлаб обикалящ около Земята