Китайска граматика: Разлика между версии
меп |
|||
Ред 55: | Ред 55: | ||
== СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ [名词 míngcí] == |
== СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ [名词 míngcí] == |
||
=== Класове === |
=== Класове === |
||
В зависимост от това какво обозначават, съществителните имена в китайския се разделят на пет класа: |
В зависимост от това какво обозначават, съществителните имена в китайския се разделят на пет класа: |
||
* '''1 клас''' [обозначаващи одушевени лица или техен признак] – 老师 [lăoshī] учител, преподавател; 记者 [jìzhě] журналист; 爸爸 [bàba] баща; 先生 [xiānsheng] господин; 司马迁 [Sīmă Qiān] Съма Циен (лично име) |
* '''1 клас''' [обозначаващи одушевени лица или техен признак] – 老师 [lăoshī] учител, преподавател; 记者 [jìzhě] журналист; 爸爸 [bàba] баща; 先生 [xiānsheng] господин; 司马迁 [Sīmă Qiān] Съма Циен (лично име) |
||
Ред 64: | Ред 62: | ||
* '''4 клас''' [обозначаващи географски понятия и места] – 北京 [Bĕijīng] Пекин; 欧洲 [Ōuzhōu] Европа; 图书馆 [túshūguăn] библиотека; 黄河 [Huánghé] Хуанхъ; 金星 [Jīnxīng] Венера |
* '''4 клас''' [обозначаващи географски понятия и места] – 北京 [Bĕijīng] Пекин; 欧洲 [Ōuzhōu] Европа; 图书馆 [túshūguăn] библиотека; 黄河 [Huánghé] Хуанхъ; 金星 [Jīnxīng] Венера |
||
* '''5 клас''' [обозначаващи посока и местоположение] – тези съществителни имена се състоят от 16 прости имена и техните производни, които са представени в по-долната таблица: |
* '''5 клас''' [обозначаващи посока и местоположение] – тези съществителни имена се състоят от 16 прости имена и техните производни, които са представени в по-долната таблица: |
||
=== Граматически особености === |
=== Граматически особености === |
||
==== Род ==== |
==== Род ==== |
||
В китайския език не съществува категорията род. В отделни случаи родът се изразява лексически и то само при лица или животни, например: 男教员 преподавател; 女教员 преподавателка; 公鸡 петел; 母鸡 кокошка. |
В китайския език не съществува категорията род. В отделни случаи родът се изразява лексически и то само при лица или животни, например: 男教员 преподавател; 女教员 преподавателка; 公鸡 петел; 母鸡 кокошка. |
||
==== Число ==== |
==== Число ==== |
||
Съществителното в китайския не притежава и граматическата категория число. В основната си форма то може да обозначава както единичен предмет, така и множество еднородни предмети. Числото във всеки конкретен случай се уточнява от контекста. |
Съществителното в китайския не притежава и граматическата категория число. В основната си форма то може да обозначава както единичен предмет, така и множество еднородни предмети. Числото във всеки конкретен случай се уточнява от контекста. |
||
==== Употреба на суфикса 们 ==== |
==== Употреба на суфикса 们 ==== |
||
Единственият показател за числото на съществителните имена в китайския е суфиксът 们 [men], който обаче е с ограничена употреба и образува основно множествено число на някои съществителни, обозначаващи лица [同志们 другари, 学生们 ученици]. |
Единственият показател за числото на съществителните имена в китайския е суфиксът 们 [men], който обаче е с ограничена употреба и образува основно множествено число на някои съществителни, обозначаващи лица [同志们 другари, 学生们 ученици]. |
||
Ред 94: | Ред 87: | ||
== ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ [形容词]== |
== ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ [形容词]== |
||
Прилагателното име е част на речта, която обозначава качествен или относителен признак на предмета. Наред с това в китайския език прилагателното може да обозначава признак на действието. |
Прилагателното име е част на речта, която обозначава качествен или относителен признак на предмета. Наред с това в китайския език прилагателното може да обозначава признак на действието. |
||
=== Класове === |
=== Класове === |
||
Прилагателните имена в китайския се разделят на качествени и относителни. |
Прилагателните имена в китайския се разделят на качествени и относителни. |
||
* '''Качествените''' прилагателни обозначават качествен признак на предмета: 红 червен; 绿 зелен; 甜 сладък; 酸 кисел; 美丽 красив; 老 стар; 大 голям; 好 хубав; 快 бърз; 可怕 страшен |
* '''Качествените''' прилагателни обозначават качествен признак на предмета: 红 червен; 绿 зелен; 甜 сладък; 酸 кисел; 美丽 красив; 老 стар; 大 голям; 好 хубав; 快 бърз; 可怕 страшен |
||
* '''Относителните''' прилагателни обозначават относителен признак на предмета: 左 ляв; 右 десен; 横 хоризонтален; 竖 вертикален; 真 истински; 假 фалшив |
* '''Относителните''' прилагателни обозначават относителен признак на предмета: 左 ляв; 右 десен; 横 хоризонтален; 竖 вертикален; 真 истински; 假 фалшив |
||
Ред 108: | Ред 97: | ||
==== Род и число ==== |
==== Род и число ==== |
||
В китайския език прилагателните не се изменят по род и число. |
В китайския език прилагателните не се изменят по род и число. |
||
== НАРЕЧИЕ == |
== НАРЕЧИЕ == |
||
== МЕСТОИМЕНИЕ [代词]== |
== МЕСТОИМЕНИЕ [代词]== |
||
===Лични местоимения [人称代词]=== |
===Лични местоимения [人称代词]=== |
||
===Показателни местоимения=== |
===Показателни местоимения=== |
||
===Въпросителни местоимения=== |
===Въпросителни местоимения=== |
||
Ред 132: | Ред 117: | ||
== ЧАСТИЦА == |
== ЧАСТИЦА == |
||
⚫ | |||
[[de:Chinesische Grammatik]] |
|||
[[en:Chinese grammar]] |
|||
[[fr:Grammaire du mandarin]] |
|||
[[it:Grammatica cinese]] |
|||
[[mk:Граматика на кинескиот јазик]] |
|||
⚫ | |||
[[sv:Kinesisk grammatik]] |
|||
[[zh:汉语语法]] |
Версия от 14:49, 1 юни 2008
Части на речта в китайския език
Самостоятелни думи 实词 | Съществителни имена 名词 | ||
Глаголи 动词 | |||
Спомагателни глаголи 助动词 | |||
Прилагателни имена 形容词 | |||
Числителни имена 数词 | |||
Класификатори 量词 | |||
Именни 名量词 | |||
Глаголни 动量词 | |||
Местоимения 代词 | |||
Лични 人称代词 | |||
Показателни 指示代词 | |||
Въпросителни 疑问代词 | |||
Служебни думи 虚词 | |||
Наречия 副词 | |||
Предлози 介词 | |||
Съюзи 连词 | |||
Частици 助词 | |||
Структурни 结构助词 | |||
Аспектуални 动态助词 | |||
Модални 语气助词 | |||
Междуметия 叹词 | |||
Звукоподражателни думи 象声词 | |||
Афикси 附类 | |||
Префикси 词头 | |||
Суфикси 词尾 |
СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ [名词 míngcí]
Класове
В зависимост от това какво обозначават, съществителните имена в китайския се разделят на пет класа:
- 1 клас [обозначаващи одушевени лица или техен признак] – 老师 [lăoshī] учител, преподавател; 记者 [jìzhě] журналист; 爸爸 [bàba] баща; 先生 [xiānsheng] господин; 司马迁 [Sīmă Qiān] Съма Циен (лично име)
- 2 клас [обозначаващи неодушевени предмети, абстрактни понятия или техен признак] – 风景 [fēngjìng] пейзаж; 经济 [jīngjì] икономика; 苹果 [píngguŏ] ябълка; 思绪 [sīxù] мислене; 桌子 [zhuōzi] маса
- 3 клас [обозначаващи време] – 凌晨 [língchén] преди зазоряване; 以往 [yĭwàng] преди, в миналото; 春天 [chūntiān] пролет; 秋季 [qiūjì] есен; 除夕 [chūxī] навечерието на Нова година
- 4 клас [обозначаващи географски понятия и места] – 北京 [Bĕijīng] Пекин; 欧洲 [Ōuzhōu] Европа; 图书馆 [túshūguăn] библиотека; 黄河 [Huánghé] Хуанхъ; 金星 [Jīnxīng] Венера
- 5 клас [обозначаващи посока и местоположение] – тези съществителни имена се състоят от 16 прости имена и техните производни, които са представени в по-долната таблица:
Граматически особености
Род
В китайския език не съществува категорията род. В отделни случаи родът се изразява лексически и то само при лица или животни, например: 男教员 преподавател; 女教员 преподавателка; 公鸡 петел; 母鸡 кокошка.
Число
Съществителното в китайския не притежава и граматическата категория число. В основната си форма то може да обозначава както единичен предмет, така и множество еднородни предмети. Числото във всеки конкретен случай се уточнява от контекста.
Употреба на суфикса 们
Единственият показател за числото на съществителните имена в китайския е суфиксът 们 [men], който обаче е с ограничена употреба и образува основно множествено число на някои съществителни, обозначаващи лица [同志们 другари, 学生们 ученици].
Понякога с този суфикс се образува множествено число от някои съществителни, обозначаващи названия на животни, птици, и някои насекоми [松鼠们 белки, 骆驼们 камили, 蝴蝶们 буболечки].
В редки единични случаи с 们 се образува множествено число и на съществителни имена, обозначаващи неодушевени предмети [星们 звезди, 果们 плодни дръвчета].
В някои случаи суфиксът 们 се присъединява към съществителни собствени имена. В този случай той се употребява в значението "и другите", "и останалите", например: 他说罢就往里面跑, 亚丹们就着进去。 След като каза това, той се прибра в къщи, Ядан и останалите го последваха.
При употребата на суфикса 们 трябва да се имат предвид следните две особености:
- Когато съществителното име се употребява с числително име, показателно или неопределително местоимение, суфиксът 们 не се използва, а съществителното име се свързва с неговото определение посредством т.нар. класификатор (виж по-долу): 两个工人 двама работници, 三个农民 трима селяни.
- При наличието на две или повече съществителни, функциониращи като еднородни части на изречението, суфиксът 们 обикновено се поставя след второто съществително, например: 代表, 观察原和记者们 делегати, наблюдатели и кореспонденти.
ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ [形容词]
Прилагателното име е част на речта, която обозначава качествен или относителен признак на предмета. Наред с това в китайския език прилагателното може да обозначава признак на действието.
Класове
Прилагателните имена в китайския се разделят на качествени и относителни.
- Качествените прилагателни обозначават качествен признак на предмета: 红 червен; 绿 зелен; 甜 сладък; 酸 кисел; 美丽 красив; 老 стар; 大 голям; 好 хубав; 快 бърз; 可怕 страшен
- Относителните прилагателни обозначават относителен признак на предмета: 左 ляв; 右 десен; 横 хоризонтален; 竖 вертикален; 真 истински; 假 фалшив
Граматически особености
Род и число
В китайския език прилагателните не се изменят по род и число.