Богомил (село): Разлика между версии
| Ред 27: | Ред 27: | ||
== История == |
== История == |
||
Старото име на селото е ''Текето'', има връх на това име в Сакар планина непосредствено над селото. |
Старото име на селото е ''Текето'', има връх на това име в Сакар планина непосредствено над селото. |
||
Село Богомил е в българските предели от 1885 г. след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Старото име на селото е Текето, а новото получава през 1906 г., когато с указ 462 от 21 декември същата година е преименувано. |
|||
Селото е разположено в запад-югозападните склонове на Сакар планина и лежи до самия път, свързващ Харманли с Тополовград. Вероятно старото си име е получило от изграденото през 1541 г. теке на Хазър баба. Според оскъдните данни, с които се разполага, текето е построено от самия Хазър баба, който по-късно бил погребан в него. Смята се, че той е живял или в село Българин или на мястото на селото Богомил, и е владеел голяма част от земите и селата наоколо. |
|||
Нямаме данни за възникването на селото. Може да се предполага, че е възникнало около имението на Хазър баба, и след изтеглянето на турците по време на Руско-турската война се е развило като отделно селище от настанилите се тук българи. |
|||
Най-забележителният паметник в землището на селото е текето, запазено до днес, макар и в недобро състояние. Интересно е, че след Освобождението текето е превърнато в християнски храм, като предверието му е затворено и превърнато в абсида, а един от ажурните прозорци е бил превърнат във врата. По стените и днес личат още стенописи на украса и кръстове. След като текето е върнато към предишното му състояние, църковните книги и утвар били прибрани от местните хора и засега не могат да бъдат открити. |
|||
През 1959 г. на текето е върнато старото предназначение и са поправени внесените конструктивни изменения. Интересно е, че в градежа на сградата са използвани както камъни, така и тухли, които приличат на тези от античността – дебели са около 4-5 см, и в градежа са свързвани с дебел пласт бял хоросан. Много е възможно или на самото място или някъде близо да е имало античен градеж. Това е твърде възможно, като се има предвид, че наблизо, през м. Гюрджика, е минавал античен път. |
|||
В землището на селището живот е имало още от тракийската епоха — на височината Теке баир (Текелията), между Богомил и Овчарово, е имало късноантична крепости и селища от ранножелязната епоха (ХІІ-VІ в.пр.н.е.), тракийската и римската епохи. Пак там е открита и гръцка червенофигурна керамика , което подсказва за интензивни търговски отношения с древните гръцки градове по Егейския бряг. Много интересни са и непроучените данни за съществуването на каменен кръг от забити камъни на баира Юрени, между Богомил и Овчарово, което също говори за един много дълъг поселищен живот тук. |
|||
За фолклорната култура на Село Богомил също се знае малко. Интересен фактът, че селото е участвало в правенето през есента на курбан на Курбан мост, край новата винарна. В случаи на засушаване хората са излизали в м. Кекебаир, за да правят молебен за дъжд, а в празнични дни се събирали на Хорището, където ставали празничните хора. Срещу тях, на полегатия склон, имало големи брястове, край които се събирали хората |
|||
== Религии == |
== Религии == |
||
Версия от 07:48, 13 юни 2008
Богомил е село в Южна България. То се намира в община Харманли, Област Хасково.
| Богомил | |
  Богомил  Богомил | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 15 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Надм. височина | 312 m |
| Пощ. код | 6460 |
| Тел. код | 03767 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 04724 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община – кмет | Харманли Мария Киркова (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Име Фамилия |
География
Село Богомил е разположено в подножието на Сакар планина и се радва на мек климат. Поминък осигуряват лозовите масиви и бадемовите градини.През 2007-2008 година бадемовите градинеи се изкорениха и на тяхно място се правят лозови масиви .
История
Старото име на селото е Текето, има връх на това име в Сакар планина непосредствено над селото. Село Богомил е в българските предели от 1885 г. след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Старото име на селото е Текето, а новото получава през 1906 г., когато с указ 462 от 21 декември същата година е преименувано. Селото е разположено в запад-югозападните склонове на Сакар планина и лежи до самия път, свързващ Харманли с Тополовград. Вероятно старото си име е получило от изграденото през 1541 г. теке на Хазър баба. Според оскъдните данни, с които се разполага, текето е построено от самия Хазър баба, който по-късно бил погребан в него. Смята се, че той е живял или в село Българин или на мястото на селото Богомил, и е владеел голяма част от земите и селата наоколо. Нямаме данни за възникването на селото. Може да се предполага, че е възникнало около имението на Хазър баба, и след изтеглянето на турците по време на Руско-турската война се е развило като отделно селище от настанилите се тук българи. Най-забележителният паметник в землището на селото е текето, запазено до днес, макар и в недобро състояние. Интересно е, че след Освобождението текето е превърнато в християнски храм, като предверието му е затворено и превърнато в абсида, а един от ажурните прозорци е бил превърнат във врата. По стените и днес личат още стенописи на украса и кръстове. След като текето е върнато към предишното му състояние, църковните книги и утвар били прибрани от местните хора и засега не могат да бъдат открити. През 1959 г. на текето е върнато старото предназначение и са поправени внесените конструктивни изменения. Интересно е, че в градежа на сградата са използвани както камъни, така и тухли, които приличат на тези от античността – дебели са около 4-5 см, и в градежа са свързвани с дебел пласт бял хоросан. Много е възможно или на самото място или някъде близо да е имало античен градеж. Това е твърде възможно, като се има предвид, че наблизо, през м. Гюрджика, е минавал античен път. В землището на селището живот е имало още от тракийската епоха — на височината Теке баир (Текелията), между Богомил и Овчарово, е имало късноантична крепости и селища от ранножелязната епоха (ХІІ-VІ в.пр.н.е.), тракийската и римската епохи. Пак там е открита и гръцка червенофигурна керамика , което подсказва за интензивни търговски отношения с древните гръцки градове по Егейския бряг. Много интересни са и непроучените данни за съществуването на каменен кръг от забити камъни на баира Юрени, между Богомил и Овчарово, което също говори за един много дълъг поселищен живот тук. За фолклорната култура на Село Богомил също се знае малко. Интересен фактът, че селото е участвало в правенето през есента на курбан на Курбан мост, край новата винарна. В случаи на засушаване хората са излизали в м. Кекебаир, за да правят молебен за дъжд, а в празнични дни се събирали на Хорището, където ставали празничните хора. Срещу тях, на полегатия склон, имало големи брястове, край които се събирали хората
Религии
Обществени институции
- Кметството на Богомил е в съседното село Коларово.
Културни и природни забележителности
- Турска гробница (теке) превърната в християнска църква. Строена през 15 век със строителни материали от римско време, тя има мраморни колони на входа.
- Местното предание разказва, че от връх Теке Крали Марко е хвърлил голям камък, забил се до с. Овчарово. Камъкът днес е природна забележителност, известна под името "Чучул камък".Обозначен е като "МЕНХИР" и е туристическа дестинация.