Иванча (област Търговище): Разлика между версии
Ред 29: | Ред 29: | ||
== Кратка историческа справка == |
== Кратка историческа справка == |
||
[[Картинка:Ivancha_kmetstvoto.JPG|мини|ляво|220 px|Сградата на кметството]] |
[[Картинка:Ivancha_kmetstvoto.JPG|мини|ляво|220 px|Сградата на кметството]] |
||
Старото имена селото е Курт Алан (вълча поляна), споменато за пръв път в турски данъчен регистър от [[1555]] год. Селото се е намирало на 1 [[км]] от сегашното и е било преместено заради прииждането на реката. В местността Юрта (Юртлука) били заселени и [[черкези]], които изгарят поселението си, когато го напускат. Освобождението заварва селото като чисто турско. |
Старото имена селото е Курт Алан (вълча поляна), споменато за пръв път в турски данъчен регистър от [[1555]] год. Селото се е намирало на 1 [[км]] от сегашното и е било преместено заради прииждането на реката. В местността Юрта (Юртлука) били заселени и [[черкези]], които изгарят поселението си, когато го напускат. Освобождението заварва селото като чисто турско. [[Картинка:Ivancha vekovno darvo.JPG|мини|ляво|220 px|Вековно дърво от селото]] След [[1883]] год. започва масовото му заселване с българи - [[Стара планина|балканджии]] от [[Трявна|Тревненско]] и [[Дряново|Дряновско]] - от селата [[Бочковци]], [[Ивановци (Област Велико Търново)|Ивановци]], [[Клъшка река]], [[Лагерите|Първовци]], [[Община Елена|Еленско]], [[Маневци]] и [[Стояновци (Област Велико Търново)|Стояновци]], като първите семейства идват от село [[Терзиевци]], Дряновско. Последните [[турци]] се изселват през [[1884]] год. и селото остава вече чисто българско. През [[1884]] год. жителите му го преименуват на Иванча, на последното дете, родено в селото преди преименуването му - Иван Милев, загинал като войник по време на [[Първата световна война]] през [[1916]] год. |
||
[[Картинка:Ivancha vekovno darvo.JPG|мини|ляво|220 px|Вековно дърво от селото]] |
|||
След [[1883]] год. започва масовото му заселване с българи - [[Стара планина|балканджии]] от [[Трявна|Тревненско]] и [[Дряново|Дряновско]] - от селата [[Бочковци]], [[Ивановци (Област Велико Търново)|Ивановци]], [[Клъшка река]], [[Лагерите|Първовци]], [[Община Елена|Еленско]], [[Маневци]] и [[Стояновци (Област Велико Търново)|Стояновци]], като първите семейства идват от село [[Терзиевци]], Дряновско. Последните [[турци]] се изселват през [[1884]] год. и селото остава вече чисто българско. През [[1884]] год. жителите му го преименуват на Иванча, на последното дете, родено в селото преди преименуването му - Иван Милев, загинал като войник по време на [[Първата световна война]] през [[1916]] год. |
|||
Църквата на селото „[[свети Илия|Св. Пророк Илия]]“ е била построена през [[1885]] год., а училището в Иванча датира от [[1884]] год. |
Църквата на селото „[[свети Илия|Св. Пророк Илия]]“ е била построена през [[1885]] год., а училището в Иванча датира от [[1884]] год. |
||
Версия от 14:13, 8 юли 2008
- За другото българско село с име Иванча вижте Иванча (Област Велико Търново).
Иванча е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.
Иванча | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 20 души[1] (15 март 2024 г.) |
Надм. височина | 286 m |
Пощ. код | 7859 |
Тел. код | 060383 |
МПС код | Т |
ЕКАТТЕ | 32189 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Търговище |
Община – кмет | Попово Людмил Веселинов (Българска работническо-селска партия, КОЙ; 1991) |
Кметство – кмет | Красимир Николов |
Иванча в Общомедия |
География
Разположено е в хълмообразна местност, върху склон, до северния бряг на река Голямата река (Буюк дере), на границата между Поповския и Омуртагския край. Намира се на 22 км на юг от Попово, и на 13 км от град Антоново, на 300-500 м надморска височина. Землището му граничи със селата Баба Тонка, Долец, Пиринец, Долна Златица и Бракница. Образувано е от четири махали - Владовската махала, Димийовската махала, Сяровската махала и Чаршията.
Кратка историческа справка
Старото имена селото е Курт Алан (вълча поляна), споменато за пръв път в турски данъчен регистър от 1555 год. Селото се е намирало на 1 км от сегашното и е било преместено заради прииждането на реката. В местността Юрта (Юртлука) били заселени и черкези, които изгарят поселението си, когато го напускат. Освобождението заварва селото като чисто турско.
След 1883 год. започва масовото му заселване с българи - балканджии от Тревненско и Дряновско - от селата Бочковци, Ивановци, Клъшка река, Първовци, Еленско, Маневци и Стояновци, като първите семейства идват от село Терзиевци, Дряновско. Последните турци се изселват през 1884 год. и селото остава вече чисто българско. През 1884 год. жителите му го преименуват на Иванча, на последното дете, родено в селото преди преименуването му - Иван Милев, загинал като войник по време на Първата световна война през 1916 год.
Църквата на селото „Св. Пророк Илия“ е била построена през 1885 год., а училището в Иванча датира от 1884 год.
През същата година в селото правят опит да се заселят черногорци, които идват от село Разделци, Омуртагско, но не били приети радушно от балканджиите и те не остават задълго в селото.
Старите селски родове са: Бозмовите, Димиевци, Коравците, Малчевите, Маневите, Петровци, Симеоновци, Стойчевите, Сяровите, Чилингировите и др.
Днес селото е едно от най-малките в Поповска община по броя на жителите си, които са предимно много възрастни пенсионери.
Религии
Обществени институции
- Кметско наместничество;
- Църковен храм „Св. пророк Илия“, издигнат в годините между 1885 и 1903 год.;
- Недействащо (закрито) училище;
- Народно читалище „Просвета-2003“, създадено първоначално през 1923 год. от местни учители;
Културни и природни забележителности
- В землището на селото и до днес личат следите на множество археологически обекти от античността до средновековието - тракийски и римски селища, античен и средновековен път, надгорбни могили и др.
- Вековната гора „Заклетата курия“, намираща се на 1 км на юг от селото.
- Девет красиви водопада, разположени по левите и десните притоци на Голямата река
- Изградената екопътека, започваща от моста в края на селото.
Редовни събития
- Курбан за благодат на селото - 21 май - Денят на Свети Свети Константин и Елена
Загинали жители на селото във войните за национално обединение
- Загинали жители на с. Иванча по време на Балканските войни:
1. Иван Станчев Михайлов – (35 год.), 43-ти резервистки полк, 16.10.1912, при Бунар хисар, Източна Тракия срещу турците.
2. Стойко Петров Стойков – (34 год.), 43-ти резервистки полк, 16.10.1912, при Кара агач, Източна Тракия, срещу турците.
3. Малчо Цанев Колев – (24 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 16.10.1912, при Бунар хисар, Източна Тракия, срещу турците.
4. Стефан Петков Сяров – (24 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, при Кара агач, Източна Тракия, срещу турците.
5. Влади Петков Владев – (28 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 03.02.1913, при Чорлу, Източна Тракия срещу турците.
6. Минчо Иванов Сяров – (23 год.), 31-ви пехотен Силистренски полк, 17.02.1913, при Чаталджа, Източна Тракия, срещу турците.
7. Кою Петров Данчев – (36 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, юни 1913 г., при връх Султан тепе, Македония, срещу сърбите.
8. Иван Илиев Милев – (23 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 07.07.1913, при Връх голям, Македония, срещу сърбите.
9. Никола Иванов Петров – (23 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, юни 1913 г., при Султан тепе, Македония, срещу сърбите.
- Загинали жители на с. Иванча по време на Първата световна война:
1. Георги Петков Симеонов – (21 год.), 15-ти артилерийски полк, 06.09.1916, при с. Мечеш махле, Македония.
2. Дончо Петков Симеонов – (26 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 09.09.1916, умира в Поповската полева болница от раните си получени при битката за Тутракан.
3. Симеон Петков Симеонов – (33 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 05.09.1916, при с. Дайдър (дн. с. Шуменци, Тутраканско).
4. Иван Милев Димитров – (33 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 05.09.1916, при с. Дайдър, Тутраканско.
5. Велко Проданов Колев – (32 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 23.10.1916, при с. Идирие-куюсу, Северна Добруджа.
6. Иван Белчев Иванов – (27 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 05.09.1916, при с. Дайдър, Тутраканско.
7. Михаил Колев Минев – (27 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 5-6.09.1916 , при с. Дайдър, Тутраканско.
8. Ганчо Митев Цанев – (33 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 05.09.1916, при с. Дайдър, Тутраканско.
9. Михаил Славов Михайлов – (30 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, Северна Добруджа.
10. Марин Стоянов Димов – (34 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 15-ти артилерийски полк, при Добро поле, Македония.
11. Петър Иванов Петров – (31 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 12.05.1918, при гр. Охрид, Македония.
12. Манол Тотев Митев – (24 год.), 15-ти артилерийски полк, 28.08.1917, при с. Айгеданкьой, Македония.
13. Стоян Димиев Петров – (50 год.), 10-та опълченска дружина, 22.10.1916, при с. Полог, Битолско (Македония).
14. Иван Митев Иванов – (23 год.), 31-ви пехотен Силистренски полк, 19.09.1916, при с. Енидже, Северна Добруджа.
15. Генчо Добрев Стоянов – (26 год.), 47-ми пехотен полк, 06.08.1917, при с. Максинени, Браилско (Северна Добруджа).
16. Продан Тодоров Добрев – (21 год.), 6-ти Македонски полк, 23.10.1916, при Криволак, Македония.
17. Иван Цанев Малчев – (23 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 09.09.1917, при с. Максинени, Браилско (Северна Добруджа).
18. Петър Иванов Колев – (21 год.), телеграфна дружина, 28.11.1918, при Добрич.
19. Марко Димитров Спасов – (32 год.), 19-ти пехотен Шуменски полк, 04.01.1917, при с. Джижила, Мачинско (Северна Добруджа).
20. Иван Стоянов Димов – (???)
- Загинали жители на с. Иванча по време на Втората световна война:
1. Петко Иванов Сяров – (???), 3-ти армейски свързочен полк, при сраженията на река Мур на територията на днешна Хърватска – (март-май 1945 год.).
Личности
- Илия Н. Радков (1902-1975) – специалист по горско стопанство, ст. н. с., доктор;
- Петър Д. Чилингиров (1901-1987) – доктор, общественик и стопански деец;
- Цаньо Симеонов (1915-2003) – електроинженер, работил в чужбина като търговски представител на България;
- Цаньо С. Христов (1927) – работил в ЦСУ, в Министерството на земеделието, в СИВ и Куба, доктор;
- Иван Цанев (1914-1994) - дългогодишен архиерейски наместник в Попово;
- Петър Ненов (1933) - изтъкнат краевед, автор на книгите "Иванча" и "Родът Радкови";
Литература
- Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
- Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
- Сборници „Попово в миналото“ (1-4);
Фотогалерия - откриване на първата екопътека в Поповска община
-
Откриване на екопътеката
-
Запалването на скаутския огън
-
Скаутски лагер и гости
-
Първите туристи