Никифор I Константинополски: Разлика между версии
м Робот Промяна: sr:Нићифор I Цариградски |
м Робот Промяна: en:Nikephoros I of Constantinople |
||
Ред 32: | Ред 32: | ||
[[cs:Nikeforos I. (patriarcha)]] |
[[cs:Nikeforos I. (patriarcha)]] |
||
[[el:Πατριάρχης Νικηφόρος Α΄]] |
[[el:Πατριάρχης Νικηφόρος Α΄]] |
||
[[en: |
[[en:Nikephoros I of Constantinople]] |
||
[[es:Nicéforo de Constantinopla]] |
[[es:Nicéforo de Constantinopla]] |
||
[[fr:Nicéphore Ier de Constantinople]] |
[[fr:Nicéphore Ier de Constantinople]] |
Версия от 16:57, 8 юли 2008
Никифор I Πατριάρχης Νικηφόρος | |
патриарх на Константинопол | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Свети Апостоли, Истанбул, Турция |
Религия | християнство |
Никифор I в Общомедия |
Никифор І е византийски духовник, патриарх на Константинопол от 806 до 815.
Роден по времето на император Константин V Копроним, той започва своята кариера като императорски нотарий. Участва в свикания от императрица Ирина през 787 г. църковен събор. След това напусна своята служба, основава манастир и се оттегля в него.
След смъртта на патриарх Тарасий Никифор е избран за константинополски патриарх. Когато при Лъв V Арменец отново иконоборците вземат връх, Никифор влиза в конфликт с императора. Като един от най-видните водачи на иконопочитателите, през май 815 г. бива снет от патриаршеския престол и изпратен на заточение, където прекарва 14 години и почива през юни 829 г.
През 847 г. по инициатива на патриарх Методий прахът му е пренесен в Цариград и погребан в храма „Св. Апостоли“. За заслугите му в борбата с иконоборците е канонизиран. До нас са достигнали няколко съчинения на патриарх Никифор, от които за българската история са особено важни неговата Хронография и Кратка история.
Литература
- Никифор, патриарх Константинопоски; Кратка история след царуването на Маврикий, 1997 г., книгоиздателство „Зограф“
- ИБИ, т.VІ (т.е. ГИБИ, т.ІІІ)
- Христоматия по история на България, т.1, съставители П.Петров и В. Гюзелев, стр. 86
- Творения святого отца нашего, Никифора,архиепископа Константинопольского. Минск, 2001 г.