Гъдулка: Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
"Народни инструменти и народно пеене" и започва подготовка |
"Народни инструменти и народно пеене" и започва подготовка |
||
на специалности с висше образование по гъдулка. |
на специалности с висше образование по гъдулка. |
||
Гъдулките се правят от цяло парче дърво и имат крушовидна форма. Всичките и части се издялкват след което се издълбава корпуса. Горната част от овалната форма завършва с разширение наречено “глава”. На главата, която има формата на кръг, детелина или правоъгълник се намират дървените ключове, за затягане или оттягане на струните. Над отворената част на корпуса има резонираща пластина, наричана “дъска” или ”капак” и тя има две овални дупки наричани “очи”. Струните се прикрепят към корпуса посредством “кокълче”. Има |
Гъдулките се правят от цяло парче дърво и имат крушовидна форма. Всичките и части се издялкват след което се издълбава корпуса. Горната част от овалната форма завършва с разширение наречено “глава”. На главата, която има формата на кръг, детелина или правоъгълник се намират дървените ключове, за затягане или оттягане на струните. Над отворената част на корпуса има резонираща пластина, наричана “дъска” или ”капак” и тя има две овални дупки наричани “очи”. Струните се прикрепят към корпуса посредством “кокълче”. Има гъдулки с 3, 4, 5 или 6 струни, направени от животински черва или метал. Обикновено гъдулките са три или четири струнни. |
||
Тона на гъдулката се получава чрез търкането на струните с лък. Той има извита форма и търкащата му част представлява конска опашка. Само първата струна се натиска с нокът, а другите също могат да се натискат, но с пръсти, а не с нокти. |
Тона на гъдулката се получава чрез търкането на струните с лък. Той има извита форма и търкащата му част представлява конска опашка. Само първата струна се натиска с нокът, а другите също могат да се натискат, но с пръсти, а не с нокти. |
||
Версия от 20:00, 9 юли 2008
Гъдулката е български народен струнен музикален инструмент, на който се свири с лък. Има два вида гъдулки. Обикновената има три, а понякога четири, основни струни, на които се свири и под тях други, резониращи струни, а по-малкия вариант, характерен за Добруджа (наричан още копанка), има само три основни струни. Голямата популярност на гъдулката се обуславя от използването и като солов и ансамблов инструмент, а също така и за съпровод на народни песни. В средните музикални училища у нас обучението по гъдулка се въвежда най напред в СМУ "Панайот Пипков", гр.Плевен - 1966 г., а след това и в гр.Котел - 1967 г. и с.Широка лъка - 1970 г.. От 1972 г. във ВМПИ в гр. Пловдив се разкрива специалността "Народни инструменти и народно пеене" и започва подготовка на специалности с висше образование по гъдулка. Гъдулките се правят от цяло парче дърво и имат крушовидна форма. Всичките и части се издялкват след което се издълбава корпуса. Горната част от овалната форма завършва с разширение наречено “глава”. На главата, която има формата на кръг, детелина или правоъгълник се намират дървените ключове, за затягане или оттягане на струните. Над отворената част на корпуса има резонираща пластина, наричана “дъска” или ”капак” и тя има две овални дупки наричани “очи”. Струните се прикрепят към корпуса посредством “кокълче”. Има гъдулки с 3, 4, 5 или 6 струни, направени от животински черва или метал. Обикновено гъдулките са три или четири струнни.
Тона на гъдулката се получава чрез търкането на струните с лък. Той има извита форма и търкащата му част представлява конска опашка. Само първата струна се натиска с нокът, а другите също могат да се натискат, но с пръсти, а не с нокти.
Вижте още
| |||||||||||