Иванчевски правопис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 08:27, 10 юли 2008

Иванчевски правопис е името, давано понякога на първият официален български правопис, въведен с наредба на министъра на народното просвещение Тодор Иванчов през 1899. Той остава в сила до въвеждането на Омарчевския правопис през 1921, а през 1923, с известни изменения, е възстановен в основните си положения.

Основни положения

Иванчевският правопис, наричан понякога Дриновско-Иванчевски, се явява поправка на Дриновския правопис и се характеризира със:

представяне на звука [ъ] с буквите ъ и ѫ (голяма носовка), като различието се прави на етимологическа основа.
употреба на буквата ѣ (ят) на етимологическото й място.
употреба на краесловни ерове.
синтактично правило за писане на пълен и кратък член.
писане на групите ър/ръ и ъл/лъ по североизточното произношение.
писане на глаголните окончания с а и я.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-Иванчевски правопис е името давано понякога на първият официален български правопис, въведен с наредва на министър Иванчов през 1899. Той остава в сила до въвеждането на Омарчевския правопис през 1921, а през 1923, с известни изменения, е възстановен в основните си положения.
+'''Иванчевски правопис''' е името, давано понякога на първият официален български правопис, въведен с наредба на министъра на народното просвещение [[Тодор Иванчов]] през [[1899]]. Той остава в сила до въвеждането на [[Омарчевски правопис|Омарчевския правопис]] през [[1921]], а през [[1923]], с известни изменения, е възстановен в основните си положения.
 == Основни положения ==
 Иванчевският правопис, наричан понякога Дриновско-Иванчевски, се явява поправка на [[Дриновски правопис|Дриновския правопис]] и се характеризира със:
-*представяне на звука [ъ] с буквите '''ъ''' и '''ѫ''' (голяма носовка), като различието се прави на етимологическа основа.
+* представяне на звука [ъ] с буквите '''[[ъ]]''' и '''[[ѫ]]''' (голяма носовка), като различието се прави на [[Етимология|етимологическа основа]].
-*употреба на буквата '''ѣ''' (ят) на етимологическото й място.
-*употреба на краесловни ерове.
+* употреба на буквата '''[[ѣ]]''' (ят) на етимологическото й място.
+* употреба на краесловни ерове.
-*синтактично правило за писане на пълен и кратък член.
+* синтактично правило за писане на пълен и кратък член.
-*писане на групите '''''ър/ръ''''' и '''''ъл/лъ''''' по североизточното произношение.
-*писане на глаголните окончания с '''а''' и '''я'''.
+* писане на групите '''''ър/ръ''''' и '''''ъл/лъ''''' по североизточното произношение.
+* писане на глаголните окончания с '''а''' и '''я'''.
 [[Категория:Български исторически правопис]]