Аркади Фидлер

Аркадий Фидлер Arkady Fiedler
полски писател и пътешественик
Роден	28 ноември 1894 Познан
Починал	7 март 1985 Пушчикув, Полша
Учил в	Ягелонски университет Университет „Адам Мицкевич“
Награди	Орден на усмивката
Семейство
Подпис
Аркадий Фидлер в Общомедия

Аркадий Фидлер (Arkady Fiedler) (1894–1985) изтъкнат полски писател и пътешественик, син на известния познански издател Антоний Фидлер, който оказва силно влияние върху формирането на личността на младия Аркадий Фидлер, разбужда в него силна любов към природата, учи го да обича „такива неща, към които другите хора се отнасят с равнодушие“ – спомня си по-късно писателят за баща си.

Биография

Аркадий Фидлер е роден на 28 ноември 1894 г. в Познан. След завършване на реална гимназия в родния си град, следва философия и естествени науки в Ягелонския университет в Краков. Следването му е прекъснато от Първата световна война. През 1918 и 1919 г. участва в полското въстание и влиза в редовете на Полската военна организация. След Първата световна война завършва философския факултет на Ягелонския университет, а след това и Берлинския и Познанския университети, където изучава естествознание.

Дебютира като поет през 1917 г. с цикъла стихотворения „Червената светлина на огнището“ (Czerwone światło ogniska) на страниците на познанското списание „Здруй“ (Zdrój – извор). През 1926 г. отпечатва в наследената от баща си печатница своя пътепис: „През вировете и праговете на Днестър“ (Przez wiry i porohy Dniestru). През 1928 г. се отправя на първото си голямо пътешествие до Южна Бразилия. Оттам донася богати зоологически и ботанически сбирки, които предоставя безвъзмездно на Природонаучния музей и други научни учреждения в Познан, а не по-малко богатите си впечатления описва в книгите си „Бичос, моите бразилски приятели“ и „Сред индианците короадос“ (Wśród Indian Koroadów).

През 1933 осъществява своята най-голяма мечта – заминава за Амазония, в най-буйната тропическа джунгла. От това пътуване се ражда книгата „Риби пеят в Укаяли“ (Ryby śpiewają w Ukajali), която носи голяма популярност на автора си и признание сред читателите. През 1936 г. издава „Канада, ухаеща на смола“ (Kanada pachnąca żywicą). През същата година печели литературната награда на град Познан и Сребърния лавров венец на Полската литературна академия.

Избухването на Втората световна война заварва Аркади на остров Таити. Напуска приказния остров, като избира съдбата на войника. През Франция се добира до Англия, където се запознава с полските летци, сражаващи се геройски в битката за Великобритания. За тях написва известната си книга „Дивизион 303“ (Dywizjon 303) – екземпляри от нея се разпространяват в окупирана Полша и крепят духа на поляците. Плава и на търговски кораби – усилията на полските моряци през войната описва в книгата си „Благодаря ти, капитане“ (Dziękuję ci, kapitanie).

През 1946 г. се връща в родината си и заживява в Пушчикув край Познан. Както и преди това, продължава да пътешества много – посещава Мексико, Индокитай, Бразилия, Мадагаскар, неколкократно Западна Африка. Плод от тези пътешествия са книгите „Диви банани“ (Dzikie banany), „Красива, страшна Амазония“ (Piękna, straszna Amazonia), „Мадагаскар, жесток вълшебник“ (Madagaskar okrutny czarodziej), „Срещнах щастливи индианци“ (Spotkałem szczęśliwych Indian). Написва и юношеските романи „Малкият бизон“ (Mały Bizon), „Островът на Робинзон“ (Wyspa Robinsona), „Ориноко“ (Orinoko) и др., автобиографичните книги „Баща ми и дъбовете“ (Mój ojciec i dęby), „Възраст мъжка – победоносна“ (Wiek męski – zwycięski).

През 90-годишния си живот Аркадий Фидлер предприема 30 пътешествия. За всяко от тях се подготвя изключително старателно, като проучва карти и атласи, чете книги за страните, за които заминава, кореспондира си с тамошните полски емигранти.

Творчеството му включва 32 книги, издадени на 23 езика в над 10-милионен тираж. Книгите му очароват с живописните си описания, в тях увлекателно, колоритно възпява красотата на природата и доближава до читателя хора от различни раси, като го учи на уважение към другите култури и обичаи.

През 1957 г. Аркадий Фидлер става за втори път лауреат на литературната награда на град Познан, а през 1978 г. получава държавна награда I степен. През 1969 г. печели най-симпатичното отличие – Ордена на усмивката.

През 1974 г. писателят, окуражен от читателите си, създава в дома си в Пушчикув, заедно със семейството си, частен музей, в който излага трофеите от своите пътешествия.

Аркадий Фидлер почива на 7 март 1985 г. В негова чест са наименувани много училища и други институции в Полша.

Пътешествия

Аркадий Фидлер сам финансира своите пътешествия. Средства за първите пътувания изкарва чрез неуморен труд в наследената от баща си печатница. След големия успех на „Риби пеят в Укаяли“ (1935), за пътешествията си плаща с хонорарите от издателствата. Неговите пътешествия винаги имат ясно определена цел: отначало събира екземпляри от флората и фауната, а по-късно изучава живота на индианците и други народи, събирайки материал за произведенията си.

• 1927 ловно пътешествие до Северна Норвегия;
• 1928–1929 зоологическо пътешествие до Южна Бразилия с цел събиране на екземпляри от фауната за зоопарка, природонаучния музей и Университета в Познан;
• 1933–1934 зоологическо пътешествие по Амазонка и в Перу с цел събиране на екземпляри от фауната за Държавния зоологически музей във Варшава;
• 1935 пътуване до Канада със същата цел;
• 1937–1938 Мадагаскар;
• 1939 остров Таити (където го заварва войната);
• 1940 Франция, Великобритания (в полската армия);
• 1942–1943 САЩ, Тринидад, Гвиана, Бразилия;
• 1945 Канада;
• 1948 Мексико;
• 1952–1953 СССР, включително Грузия;
• 1956–1957 Индокитай (Северен Виетнам, Лаос, Камбоджа);
• 1959–1960 Западна Африка (Гвинея, Гана);
• 1961 Северозападна Канада;
• 1963–1964 Бразилия, Британска Гвиана;
• 1965–1966 Мадагаскар;
• 1967 Бразилия, главно Амазония;
• 1968 СССР, Сибир;
• 1969 Западна Африка, Нигерия;
• 1970 Перу;
• 1971 Западна Африка;
• 1972 Западна Канада;
• 1973 Южна Америка – с цел попълване на експонатите на своя музей;
• 1975 Западна Африка – със същата цел;
• 1975 Канада;
• 1977 Западна Африка;
• 1979 Южна Америка: Венецуела, Колумбия, Еквадор, Перу;
• 1980 Канада;
• 1981 Западна Африка;

Литературно творчество

Аркадий Фидлер написва 23 книги, които са издадени в Полша и в превод на 23 езика, а тиражът им надхвърля 10 милиона, като на „Дивизион 303“ се падат 1,5 млн. Други „рекордьори“ са: „Риби пеят в Укаяли“ (повече от 30 издания на 14 езика), „Канада, ухаеща на смола“ и „Горещо село Амбинанитело“ (Gorąca wieś Ambinanitelo) (на 9 езика), „Малкият бизон“ и „Островът на Робинзон“ (на 7 езика).

Книгите на Аркадий Фидлер привличат читатели от различни възрасти и професии със социалната си ангажираност, острата си публицистичност, неравнодушното отношение на автора към съдбите на хората и окръжаващата ги среда. Като утвърждава принципите на хуманизма и високия морал, и възпявайки природата, Аркадий Фидлер с пълно основание говори, че се старае да бъде верен в своето творчество на традициите на Хенрик Сенкевич и Стефан Жеромски.

Почти всички произведения на Аркадий Фидлер са под формата на пътепис, но като разказва за видяното и преживяното, благодарение на своето литературно майсторство, авторът създава не просто научнопопулярни, а художествени произведения с изключителен усет към език, тънко чувство за хумор, умело изграждане на фабулата. На Аркадий Фидлер е присъщ свой особен стил, който значително го отличава, като прави неговите произведения лесно познаваеми сред литературата от този жанр.

Списък на книгите по година на първото издание:

• 1926 „През вировете и праговете на Днестър“ (Przez wiry i porohy Dniestru)
• 1931 „Бичос, моите бразилски приятели“ (Bichos, moi brazylijscy przyjaciele)
• 1932 „Сред индианците короадос“ (Wśród Indian Koroadów)
• 1935 „Риби пеят в Укаяли“ (Ryby śpiewają w Ukajali)
• 1936 „Животните от девствения лес“ (Zwierzęta z lasu dziewiczego)
• 1935 „Канада, ухаеща на смола“ (Kanada pachnąca żywicą)
• 1937 „Покоряваме Амазонка“ (Zdobywamy Amazonkę)
• 1939 „Утро в Мадагаскар“ (Jutro na Madagaskar)
• 1942 „Дивизион 303“ (Dywizjon 303)
• 1944 „Благодаря ти, капитане“ (Dziękuję ci, kapitanie)
• 1946 „Ветровитият остров на Беньовски“ (Żarliwa wyspa Beniowskiego)
• 1946 „Веселата птица Дронго“ (Radosny ptak Drongo)
• 1950 „Рио де Оро“ (Rio de Oro)
• 1952 „Малкият бизон“ (Mały Bizon)
• 1953 „Горещо село Амбинанитело“ (Gorąca wieś Ambinanitelo)
• 1954 „Островът на Робинзон“ (Wyspa Robinsona)
• 1957 „Ориноко“ (Orinoko)
• 1957 „Островът на влюбените лемури“ (Wyspa kochających lemurów)
• 1960 „Диви банани“ (Dzikie banany)
• 1962 „Ново приключение: Гвинея“ (Nowa przygoda: Gwinea)
• 1965 „И отново примамлива Канада“ (I znowu kusząca Kanada)
• 1968 „Срещнах щастливи индианци“ (Spotkałem szczęśliwych Indian)
• 1969 „Мадагаскар, жесток вълшебник“ (Madagaskar, okrutny czarodziej)
• 1971 „Красива, страшна Амазония“ (Piękna, straszna Amazonia)
• 1973 „Баща ми и дъбовете“ (Mój ojciec i dęby)
• 1976 „Възраст мъжка – победоносна“ (Wiek męski – zwycięski)
• 1980 „Белият Ягуар“ (Biały Jaguar)
• 1983 „Пеперудите на моя живот“ (Motyle mego życia)
• 1985 „Животните на моя живот“ (Zwierzęta mego życia)
• 1989 „Жените на моята младост“ (Kobiety mej młodości)

Заедно с Марек Фидлер:

• 1982 „Индианският Наполеон от Скалистите планини“ (Indiański Napoleon Gór Skalistych)
• 1984 „Племето на индианците алгонкини“ (Ród Indian Algonkinów)

Външни препратки

• Биография на Аркадий Фидлер на полски
• Биография на Аркадий Фидлер на руски