Латерански договори

Латеранските договори са система от договори между италианската държава и Светия Престол. Определят правата и привилегиите на католическата църква и положението ѝ в Италия. Подписан е на 11 февруари 1929 в Латеранския aпостолски дворец (Palazzo Laterano).

Територията на Ватикана съгласно Латеранските договори

Състоят се от договор, финансова конвенция и конкордат. Договорът признава католицизма за "единствена държавна религия" на Италия (т. 1); светския суверенитет на Светия Престол, вкл. по медународни дела (т. 2); формално признава на Ватикана статут на суверена территория, управлявана от Светия Престол, формално наречен Ватикан — Град Ватикан (Citta del Vaticano), границите на които са определени от план, приложен към договора (т. 3).

Конкордатът определя правата и привилегиите на католическата църква в Италия, държавата определя за неработни 10 дни, в които има църковни празници, а също и неделите (т. 11); епископите са верни на краля на Италия, като държавен глава (т. 20).

В 1969 г. палатата на депутатите приела закон, разрешаващ развода; така този закон фактически отменя т. 34 от конкордата.

Съглашенията са преразгледани през 1984, главно в частта им, че католицизма се явява господстващата религия в Италия.

Външни препратки

• Пълният текст на договорите