Черепово: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м merging links
Ред 75: Ред 75:


Църквата в Черепово е строена през 1874 г. въпреки протестите на гърците пред турската власт. Първоначално в притвора на църквата организират и килийно училище, а през 1882 г. в съседство построяват и училищна сграда. Така църквата, училището и хорището, което било до самата църква, в празнични дни се изпълвала с народ и се превърнал в естествен център.Днес църквата е запазена, но иконите и църковната утвар са прибрани, за да се съхранят дарените от родолоюбиви българи от Черепово икони.
Църквата в Черепово е строена през 1874 г. въпреки протестите на гърците пред турската власт. Първоначално в притвора на църквата организират и килийно училище, а през 1882 г. в съседство построяват и училищна сграда. Така църквата, училището и хорището, което било до самата църква, в празнични дни се изпълвала с народ и се превърнал в естествен център.Днес църквата е запазена, но иконите и църковната утвар са прибрани, за да се съхранят дарените от родолоюбиви българи от Черепово икони.
В двора на църквата и на хорището могат да се видят няколкото стари брясто, които обикновено имало на местата, където се извършвали празнични традиционни обреди. Още по-интересно е празнуването на Гергьов ден. На този ден всеки приготвя закланото агне, след което всички излизат на височината , разположена южно над селото. Там свещеникът чете молитва, след което всички сядат на гощавка. Всеки род сяда отделно, като за всеки род има наслагани камъни като седалки на точно пределни места, традиция, разпространена на много места, населени със славяни.
В двора на църквата и на хорището могат да се видят няколкото стари брясто, които обикновено имало на местата, където се извършвали празнични традиционни обреди. Още по-интересно е празнуването на Гергьов ден. На този ден всеки приготвя закланото агне, след което всички излизат на височината - "Гергьоф черква", разположена южно над селото. Там свещеникът чете молитва, след което всички сядат на гощавка. Всеки род сяда отделно, като за всеки род има наслагани камъни като седалки на точно пределни места, традиция, разпространена на много места, населени със славяни.





Версия от 12:57, 22 юли 2008

Черепово е село в Южна България. То се намира в община Харманли, Област Хасково.

Черепово
Общи данни
Население142 души[1] (15 март 2024 г.)
Надм. височина399 m
Пощ. код6462
Тел. код03767
МПС кодХ
ЕКАТТЕ80552
Администрация
ДържаваБългария
ОбластХасково
Община
   кмет
Харманли
Мария Киркова
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Иван Вачев
Черепово в Общомедия


География

Село Черепово се намира в Сакар планина. Основният поминък на населението там сега е тютюнопроизводството и животновъдството.

История

Според разказа на даскал Грозьо Шопов селото е било разположено на "Голямото гробе" в местността "Сованлъка". През кърджалийския период Индже нападнал селото и изклал всички скрили се в църквата хора, след което я запалил заедно с цялото село.Спасили се само хората, които са били по къра и на кошарите. След погрома и унищожението на селото останалите живи се приютили във вековна гора, намирала се на мястото на днешното село. Там са изградили ново село. Не е известно името на старото село. Името Черепово произхождало от множеството намерени човешки черепи, намерени след много години, при подновената обработка на земите принадлежали на унищоженото от Индже село.Вековната гора вероятно е изчезнала от антропогенната дейност.Като остатък от нея в селото все още има огромни вековни дъбове.Най известни са "Гурльовите дъбици", намиращи се в югоизточния край на селото, до двора на фамилията Албаневи.Под тези дъбове навремето се провеждаха празници и ритуали.Западно, на 200 метра от тях, над дворовете на сем.Куртеви и Маджарови е "Гергьоф черква". Там се празнуваше "Гергьовден".Под сем.Маджарови се намира "Хорището" /стария център на селото/.На него се отбелязваха всички празници свързани с приготвяне и ядене на курбан и играене на народни танци - право хоро, ситната/сиромашко/, бавната/чорбаджийско/, посеница/ръченица/. На "Хорището" също има огромно вековно дърво.На отсрещния край бяха църквата и училището - вече полуразрушени, както и попската къща.Написа селянин от Черепово. Възможно ли е убийството на кърджалийския главатар Кара Фейзи от Марко Колаксъзов да е причина за погрома на предишното село, може би се е казвало Карач?

Религии

Единствената развита религия в селото е християнството. Много красиво се отбелязваха християнските празници. Коледа и Нова година младежите отбелязваха с коледуване и сурвакуване. Под съпровод на гайда се изпълняваха за всеки дом характерните за празника песни.На Сирни Заговезни децата правеха огромни огньове и ги прескачаха за здраве.Изстрелваха с тънка гъвкава пръчка запалени ботурници /нещо като малки дървени ракети, направени от мекиш - малък храст, вид клен, с чудесна обработваемост/

Обществени институции

Кмет на селото е Делчо Маджаров

Културни и природни забележителности

Каракольовата дупка Намира се в местността "Голямите камъни", северно от селото, преданието говори, че в нея сее крил Кара Кольо Омарчалията-байрактар на Индже войвода.

Редовни събития

Есенния панаир който се състои през месец ноември - провеждаше се на Димитровден или най близката събота и неделя. Всяка година на 2 юни се провеждяше панаира на "Звездата" заедно с околните села-Българска поляна, Дрипчево,Главан, Хлябово, Изворово и др.Народни песни и танци,пехливански изяви, курбан и чевермета.

Други

В село Черепово навремето имаше един учител г-н Шопов.Беше прекрасен човек и учител.Много ни е разказвал за историята на селото и намиращите се в периметъра му археологически обекти.От него за пръв път чух за кромлехи и долмени, за траки, за Индже войвода и Кара Кольо, за местонахождението на предишното село в местността "Сованлъка" и за етимологията на името Черепово, за миграцията на Череповци в Северна България и Русия. Интересно би било ако някой от наследниците му прочете тези редове и потърси негови записки.


Село Черепово

Карта на землищетоЧерепово е разположено в малка падина на западните склонове на Сакар планина. Селото лежи на пътя Харманли-Тополовград, който свързва Кърджалийски и Хасковски области с Черноморието и Бургас.

Селото е в България от 1885 г., и до 1906 г. е носело името Гюдюлери. Смята се, че името е превод от турски, и трябва да означава „място, където има много че(и)репи”, т.е. парчета от съдове.

Според преданието най-напред на днешното място на селото имало гори. Тук дошли да се скрият българи от с. Карач, намиращо се на около 2 км югозападно, в м. Софтови чаири, защото убили някакъв турчин. Така те сложили началото на дн. Черепово.


Кметството Общ изгледВ землището на селото обаче има следи от активен живот от хилядолетия. Заслужава си да се отбележат множеството мегалитни паметници, повечето от които долмени, могилни гробници, кромлехи. През 1903 г. полският пазач Ст. Табака показва на учените над 28 долмена и кромлехи — в м. Чаушев кладенец, Нейчова кория и др. Някои от тях били и в самото село — близо до двора на Кр. Братанов и в двора на Н. Тъпчигръков. Днес са се запазили около 18 долмена — в м. Белекет баир, в м. Голям баир и един кромлех в м.Моллова кория. Над високите скали при Каракольовата дупка се издига и Калето, която представлява тракийска крепост от предримската епоха. Намерени са и доказателства, че живот в землището на Черепово е имало и по времето на Римската и Византийска империя, както и през българското средновековие.

В землището на селото са известни четири гробища, някои от които очевидно пса свързани с по-старо християнско селище в м. Юрти дере, където през 1903 г. Ст. Стратиев открива останки от стара църква, вер. разрушена при идването на турците.


Църквата Исус ХристосПрез турското епоха в селото са живеели както българи, така и турци. Турците живеели в горния край на селото, в Читашката махала и юртлуците, около разрушената турска джамия, чиито развалини още личат. В това време селото било нападано три пъти от кърджалиите, като особено жестоко било третото, при Карлъшката река, което било отблъснато от общите усилия на българи и турци. С това време е свързана и легендата за хайдутина Кара Кольо, който кръстосвал горите и Сакар. Тук, край Черепово, той имал скривалище, наричано и днес Каракольовата дупка, където останал да се крие, защото заболял, и бил наглеждан от череповци.

Църквата в Черепово е строена през 1874 г. въпреки протестите на гърците пред турската власт. Първоначално в притвора на църквата организират и килийно училище, а през 1882 г. в съседство построяват и училищна сграда. Така църквата, училището и хорището, което било до самата църква, в празнични дни се изпълвала с народ и се превърнал в естествен център.Днес църквата е запазена, но иконите и църковната утвар са прибрани, за да се съхранят дарените от родолоюбиви българи от Черепово икони. В двора на църквата и на хорището могат да се видят няколкото стари брясто, които обикновено имало на местата, където се извършвали празнични традиционни обреди. Още по-интересно е празнуването на Гергьов ден. На този ден всеки приготвя закланото агне, след което всички излизат на височината - "Гергьоф черква", разположена южно над селото. Там свещеникът чете молитва, след което всички сядат на гощавка. Всеки род сяда отделно, като за всеки род има наслагани камъни като седалки на точно пределни места, традиция, разпространена на много места, населени със славяни.


Вековно дърво Св. Петър и ПавелЧерепово е родното място на много хайдути и борци за правдини, потомци на стари родове. Знае се, че Маджарови, Базъкови, Бозалъкови, Вълеви и Станеви са родове от напуснатото село Карач, създали Черепово. Горди и непокорни, младите череповци не прекланяли лесно глава, и много често турците били наказвани. От последните години преди Освобождението са известни П. Касев, Кр. Димов, Ст. Димов, Др. Събов, които не им прощавали нито на пехливанския тепих, нито за посегателства върху имот или чест. Според преданията кърджалийския главатар Кара Фейзи бил убит от Марко Калаксъзов, от Черепово. Много известен бил Недьо Капелата или бозаджи Недьо, който живеел в Одрин. То йбил неоспорим авторитет за турците и често ставал гарант на провинили се българи. По негово настояване през 1845 г. била построена Хаджиевата чешма, която стои и днес, с парите на хаджи Иван от Одрин, като себа, благодеяние за жителите на Черепово. Не по-малко известни родове били Шопови (защото са от „шоплука”, родом от Копривщица) и Попови (от Щип, Македония). Разположено близо до тогавашната българо-турска граница, в Черепово винаги е имало отворени врати за четниците на Михал Сидеров и бежанците.

През изминалите години хората се занимават с тютюн, земеделие и скотовъдство за осигуряване на препитанието. Повечето от младите хора обаче търсят работа по близки и далечни градове. Селото има възможности за развитие на културен, еко и селски туризъм.

Външни препратки

Шаблон:Мъниче селища в България В селото е имало род Андровци.Чувал съм че името произхожда от гръцката дума "андрос"=мъж. Историята е отпреди освобождението от турско робство, когато се е построила църквата и гръцките попове са правили опити да погърчат местното население. Този род се е противопоставил енергично и гръцките попове са казвали "Тия са андрос/мъже/, не ги закачайте!" Гърците са били прогонени и в този край няма гръкомани, както има в други села на областта - примерно село Орешец.