Динамика

За музикалния термин динамика вижте Динамика (музика)

Динамиката е дял от класическата механика и за разлика от кинематиката и статиката се занимава и изучава движението на материалните тела в зависимост от приложените варху тях сили или казано по друг начин, динамиката описва изменението на физичните величини път, скорост и ускорение под въздействието на сили в пространството.

Трите основни закона на динамиката са открити от Исак Нютон. Първият закона на Нютон е известен като закон за инерцията и се изказва така : съществува отправна система спрямо която всяка свободна от външни въздействия материална точка се движи равномерно праволинейно т.е. без ускорение. Такава отправна система се нарича инерциална. Същността на този закон се заключава в това че на материалната точка е присъщо свойството инертност - в отсъствие на външно въздействие тя се движи /по инерция/ равномерно и праволинейно не спрямо всяка отправна система, а спрямо инерциална отправна система.

Вторият закон на Нютон дава отношението между приложената външна сила и ускорението: ${\vec {F}}=m\cdot {\vec {a}}$

Третият закон гласи, че всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. Основни направления в динамиката са: Хидродинамика, Аеродинамика, Газова динамика.

Механичните взаимодействия в динамиката се моделират с разпределени или съсредоточени сили.В динамиката има два вида товари-статични и динамични товари.

Статични товари

Статичните товари от своя страна се разделят на активни и пасивни . Статичните товари не изменият своята посока и също така не изменят кинематичното състояние на абсолютно твърдо тяло.Този вид натоварване нараства много бавно от 0 до крайната си стойност. Активните сили сигнализират за ускорение на телата и се отнасят към сили като съпротивлението на въздуха.Пасивните сили са силите породени от реакциите на връзките.

Динамични товари

Динамичните товари изменят своята големина, посока, направление и приложна точка. Шаблон:Физика-мъниче