Варна

Вижте пояснителната страница за други значения на Варна.

---

Варна
Герб
Варна 43.211375, 27.91108 Варна
Общи данни
Население	350 345 души (15 март 2024 г.) 2271 души/km²
Землище	154,236 km²
Надм. височина	80 m
Пощ. код	9000-9030
Тел. код	052
МПС код	В
ЕКАТТЕ	10135
Демоним	varnesi
Администрация
Държава	България
Област	Варна
Община    – кмет	Варна Благомир Коцев (ПП – ДБ; 8 ноември 2023)
Адрес на общината
бул. "Княгиня Мария Луиза" 43 тел.: 6929 (автоматична централа) Е-поща: info@varna.bg Уебсайт: [1]
Уебсайт	varna.bg
Варна в Общомедия

Катедралата "Успение на Света Богородица"

Ва̀рна е най-големият град в Северна България, както и по българското крайбрежие на Черно море. Той е третият по големина град в България след София и Пловдив и център на едноименните община и област.

Варна е пристанищен град с население около 350 хиляди жители. Често е определян като „морската столица на България“. На територията на града са разположени централите на институции като държавната агенция "Морска администрация" и Адмиралтейството на Българската армия. Варна е голям културен център с развит морски туризъм и изходна точка за много курорти по Северното Черноморие. Близо до града се намира резиденция Евксиноград, който е седалище на министерския съвет на България през летните месеци, както и на президентството.

Във Варна се провеждат множество културни мероприятия, сред които Международният театрален фестивал „Варненско лято “, Международният музикален фестивал „Варненско лято“, Международният балетен конкурс, Международният Джаз фестивал, кинофестивалът „Любовта е лудост“, Международният фолклорен фестивал, Седмицата на морето и други. В градския исторически музей се съхранява най-старото златно съкровище в света, наречено Култура Варна.

География и климат

Градът е разположен на северния и западния брегове на Варненския залив и североизточния бряг на Варненското езеро. Южно от протока, свързващ залива и езерото, са единствено кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг са разположени основната промишлена зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са разположени централната градска част с историческия център (т.нар. „гръцка махала“) и градският плаж.

Снимка на Варна и езерото от космоса

Изглед към града

Файл:Museum Varna.jpg

Варненски археологически музей - съхранява най-старото златно съкровище в света, открито край Варненското езеро през ХХ в

Файл:Druzki Ngruev 27633738sP4020228.jpg

Българският боен кораб „Дръзки“ успешно торпилира турския „Хамидие“ и го изважда от войната едва на 32 мили от Варна през Балканската война

Файл:King Vladislav III.jpg

Владислав III, Цар на Полша и Унгария, известен като Владислав Варненчик, е последният рицар, който опитва да прогони османците от Европа. След поражението му край Варна, България пада под петвековно турско робство

Резиденция Евксиноград е построена за княз Александър І Батенберг. Днес се ползва от президента и Министерския съвет

Файл:Grand Hotel Kempinski in Golden Sands, Varna, Bulgaria.jpg

Кемпински Гранд Ермитаж - грандхотел в район "Приморски" (Златни пясъци)

Файл:Общината.jpg

Община Варна

Файл:Varna Passenger Harbour.jpg

Пасажерско пристанище - Варна Изток

Около града постепенно се образува агломерация с практически завършилото застрояване на вилните зони в посока „Евксиноград“- „Св. Св. Константин и Елена“ и в посока кв. „Виница“. Земите в посока гр. Аксаково също са в процес на активно застрояване.

Климатът е морски, сравнително мек през топлото полугодие. Средна януарска температура 1.7 °С, средна юлска 22.8 °С, средногодишна 12.2 °С., абсолютна минимална температура - минус 24.3 °С на 10 февруари 1929 г., абсолютна максимална + 41.4 °С през юли. Средно годишни валежи 498 мм, с максимум през юни и ноември и минимум през февруари. На 21 август 1951 г. в местността Санаториума е наблюдаван най-голям денонощен валеж в България - 342 мм. Най-продължителното слънчево греене във Варна се наблюдава през юли и август — съответно 331 часа и 313 часа. В околностите на града климата е подходящ за отглеждането на средиземноморски видове като нар, райска ябълка, киви, финап, смокиня, дафинов лист. Варна е много подходяща за балнеоклиматолечение, тъй като климатът има характер на естествен инхалатор. Франгенското плато разположено от север с най-висока точка 356 м, предпазва донякъде града от силните северни и североизточни ветрове през зимата. Обикновено от май до октомври температурата на въздуха е от 18 до 31 °C, а през периода от юли до август е средно 22,8 градуса. През лятото температурата на водата е около 20 °C, като в най-горещите дни пясъкът може да се нагрее до 60 °C.

Средната височина на вълните от варненския залив е около 61 см.

В близост до града се намират летните курортни комплекси „Св. Св. Константин и Елена“ (в т.ч. „Слънчев ден“), и „Златни пясъци“. Населените места с културно и туристическо значение до Варна са северно разположените от града с. Кранево, гр. Балчик и гр. Каварна.

През Варна минава европейски транспортен коридор 8.

История

Районът на Варна през Древността

През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненският халколитен некропол, който датира около 4200 г. пр.н.е. В него е намерено най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина.

Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, се намирала крепостта Одесос, което е старогръцки превод на по-старото име - Варна, e основана през 6 век пр.н.е. (около 570 г. пр.н.е.), в близост до същото старо тракийско селище в областта Варна от милетски колонисти. Един от почитаните е тракийският бог Дарзалас. Счита се, че градът е имал и храмове на Аполон и Дионисий. През следващите години и векове крепостта е под властта на много завоеватели, включително Александър Македонски, но не пада поради обсадата, а става автономна част от империята на македонския завоевател със споразумение.

В началото на новото хилядолетие Одесос е център на търговски съюз-федерация (подобен на Атинския съюз) между пет града: Одесос (Одеса), Томи (Констанца), Калатея, Месемврия (Несебър) и Аполония (Созопол). Първите монети на Одесос са с лика на великия бог Дарзалас, представен в легнало положение и държащ "рога на изобилието", както и с амфора в обърнато положение. В монетите е изобразен и монограм на града. Рогът е символ на богатство и плодородие, а амфората символизира виното, произведено във варненския край.

След разделянето на Римската империя през 395 г. градът е включен в границите на Източната Римска империя, известна още като Византия. Независимо от владетелите на крепостта — градът остава винаги със самостоятелно управление и с развита култура, търговия и занаяти, както и е селище с традиции в сеченето на монети.

Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено-икономическа криза, нанасят сериозни удари върху града. През 447 г. император Теодосий II сключва примирие в Одесос с Атила, вожда на хуно-българите, като така успява да го отдалечи от града. По този начин на Одесос започва своето възраждане, като по времето на император Юстиниан I градът изживява икономически и културен подем.

В края на 6 век крепостта е напълно разрушена от нашествията на авари и славяни и името Одесос постепенно изчезва. Името Варна, което според някои хипотези има тракийски произход, е упоменато за първи път във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор във връзка с поемането на контрола на земите отвъд Дунав от аспаруховите българи и тяхната победа при Онгъла над ромеите през 680 г.

През 7 век хан Аспарух превзема Одесос и се установява в дворците на неговия акропол. В града е бил подписан от посланиците на византийския император Константин Погонат и Аспарух (679 г.) актът, с който е провъзгласено основаването на българската държава на Балканския полуостров. Вярва се, че в същата зала е била подписана и конвенция между Аспарух и славянските племена, живеещи между Дунава и Балкана за защита от външни нападения.

След това според Теофан (том I, стр. 691) от 773 до 950 г. градът преминава ту във владение на византийците, ту на българите, а от 950 до 1202 год. e владение на Византия. Според Иван Иванов и колегия обаче градът е бил разрушен в средата на VII век и е възстановен през XI век.

Средновековие и османско управление

В края на 8 век Варна е в пределите на българската държава, където умира българският кан Паган, който се опитва да запази града в територията на България чрез мирни преговори. След покръстването на българите през 864 г. по времето на цар Борис I, градът става важен християнски център, начело на който стоял митрополит. Към 970 г. Варна е превзета от Византия, но в края на 12 век цар Калоян я освобождава. Днес е учреден комитет за издигане на негов паметник в града [2].

През 13 — 14 век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флоренциански търговци. През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава. Варна става столица на неговия син Иванко Тертер [3]. От 1372 до 1389 г. Варна е включена в Карвунското княжество на Балик.

През 1389 г. Варна е завладяна от османските турци. На 10 ноември 1444 г. край града обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III, наречен Варненчик, и трансилванският войвода Януш Хунияди са победени от османците. Днес в морската столица има изграден мавзолей на християнския военачалник.

След това Варна става типичен ориенталски град по времето на османското владичество в града, но запазва своето стратегическо и търговско значение. През 18 — 19 век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 и 1828 г. През май 1854 г. във града се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които заедно воюват срещу Русия по време на Кримската война (1854 — 1856 г.).

По времето на тази война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена първата в България жп линия (Русе — Варна), която спомага за съживяването на търговията. Създават се община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух.

Варна е освободена окончателно на 27 юли 1878 г., когато руските войски влизат в града по силата на Санстефанския предварителен мирен договор от 3 март 1878 г. и на Берлинския договор от 13 юли 1878 г.

Варна след Освобождението

След Освобождението от турско робство във Варна се създава първото параходно търговско дружество, което купува кораби и те тръгват към океана. Изгражда се военен флот в крак с модерните морски държави. Варненските общественици усещат многостранните благини, които дава морето, и се заемат с използването им. През 1890 г. се създават първите модерни морски бани, които привличат летовници от Централна и Източна Европа. През 1906 г. е открито и модерно пристанище във Варненския залив, което прави Варна световен морски град. Нещо повече - градът се превръща в център за изучаване на морето и използване на неговите богатства. Построена е зоологическа станция с аквариум.

На 12 май 1896 година по подобие на бургаското македонско дружество “Пирин планина”, по инициатива на Капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви в гр. Варна се създава и тракийско дружество, наречено “Одринско преселенско дружество – Странджа”, с председател д-р Младен Желязков. По време на първото преброяване в княжество България жителите на града през 1887 г. са 25 256 души. За периода до 1892 г. те нарастват с 23.95% на 34 922 жители. Причината за увеличението на популацията не е само естественият прираст - тя се дължи на механичния прираст, който в тези години е твърде висок поради заселването на бежанци от Одринска Тракия и Македония. Процесът се засилва след катастрофалните войни, които България води за обединение на българите. В резултат на това нови вълни от бежанци от Македония, Тракия и Добруджа заливат града и населението на Варна нараства спрямо 1910 г. с 45.52% и достига числото 50 819 жители.

През 1908 г. е съборена последната останала част от средновековната крепост Варна. Сринати са и всички джамии. В края на 1900 г. е завършена красивата сграда на военния клуб, построена по проект на военния инженер Тодор Бояджиев. С нея се поставя началото на красиви и модерни частни сгради в стил неокласицизъм. С промяната на облика на централната градска част се изменя и съставът на населението особено след 1906 г., когато много гръцки семейства се изселват от Варна. Кварталите (махалите) приемат нови български имена, като останали от миналото са само Гръцката и Арменската махала. Към 1900 г. броят на промишлените предприятия във Варна е 18, но към избухването на Балканската война, те са вече над 70. През 1907 г. в града се открива първата българска фабрика за консервирани храни „Братя Генови“. Открити са и фабрики за памучни платове, тъкачество, шоколади, локум, вино и бира. От 20 декември 1949 г. до 20 октомври 1956 г. градът носи името "Сталин", по името на Йосиф Сталин.

Военноморски флот

До 1896 г. от всички европейски страни, които граничат с море, само България няма свой военноморски флот. Затова през януари 1896 г. правителството на Константин Стоилов предлага и Народното събрание гласува закон за създаването на Военноморски сили. Унтерофицерската школа в Русе се разделя и във Варна се формира Машинно училище за подготовка на машинисти за флота. Флотският духов оркестър се премества през същата година от Русе във Варна. С организирането на флота са поръчани три миноносеца от Франция, купени са още яхтата „Камчия“ и ветроходната учебна яхта „Стрела“. До Балканската война Черноморският ни флот разполага с шест кораба за отбрана, след които и Дръзки, и се изгражда брегова артилерия.

Днес на въоръжение към военно-морския флот на Българската армия (която е част от НАТО) са бойни кораби, една действаща подводница, фрегати, корвети и ракетни катери, кораби за бойна поддръжка (противоминни, десантни и минозаградни), както и морска авиация от вертолети с брегово базиране.

Население и административно деление

Население

Постоянните жители на Варна в началото на 2008 г. са 349 465 души, като градът се нарежда на трето място след след София и Пловдив .

Година	1852	1878	1887	1896	1910	1920	1926	1946
Население	16 000	24 555	24 830	33 687	41 419	50 810	60 536	76 954

Година	1956	1965	1975	1982	1990	2001	2007
Население	120 345	180 110	251 654	295 038	314 913	344 910	347 451

Райони и квартали

Според Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове, територията на град Варна е разделена на 5 района:

Район	Квартали
„Аспарухово“ (24483 жители)	квартали „Аспарухово“, „Галата“
„Владислав Варненчик“ (46854 жители)	квартали „Владиславово“, „Кайсиева градина“
„Младост“ (83949 жители)	квартали „Възраждане“, „Младост“, „Михаил Иванов“, „Победа“, „Трошево“
„Одесос“ (79344 жители)	квартали Център, „Христо Ботев”
„Приморски“ (92478 жители)	квартали „Виница“, „Изгрев“, „Левски“, „Цветен квартал“, „Морска градина“, „Чайка“, „Бриз“, „Траката“, „Евксиноград“; курорти „Св. Св. Константин и Елена“, „Слънчев ден“, „Ален мак“, „Чайка“, „Ривиера“, „Златни пясъци“

Район Приморски е третият по население район в България след Люлин и Младост в Столична община.

Политика

От демократичните промени през 1990 г. Варна е имала само три кмета. Двама са избрани редовно, а един управлява временно.

• Войно Войнов (СДС), 1990 - 1991 г. - временно управление
• Инж. Христо Кирчев (СДС), 1991 - 1999 г. с два мандата
• Кирил Йорданов (независим), 1999 - досега, с три мандата

Градът е често остра арена на противопоставяния между политическите партии. Известен е масовият протест на варненци срещу издигането на областен управител от ДПС при съставянето на правителството на Сергей Станишев [4]. Най-големите партии в морската столица са БСП и СДС, следвани от НДСВ. Исторически и традиционно в местния парламент присъстват Демократическата партия и ВМРО. Общинският съвет, съставен на местните избори през 2003 г., изглежда по следния начин: 20.4% - БСП, 12.5% - СДС, 7.4% - НДСВ, 4.7% - Обединен блок на труда, 3.4% - коалиция "Справедливост за Варна", 3.3% - коалиция "Движение Гергьовден - Демократическа партия".

На изборите през 2007 г. той се подрежда така: ГЕРБ - 13.52% с 9 съветници; БСП - 13.00% с 9 съветници, политическа партия "Движение Нашият град" - 8.41% с 6 съветници; Ред, законност, справедливост - 7.28% с 5 мандата, ДПС - 5.46 с 4 мандата; СДС и ДСБ - 4.28% с 3 съветника и още 11 съветници от други малки партии.

Сред известните варненски политици са Илко Ескенази (СДС), Александър Йорданов (СДС), Миглена Тачева (НДСВ), Даниел Вълчев (НДСВ), Николай Василев (НДСВ), Борислав Ралчев (НДСВ) и Петър Димитров (БСП).

Икономика и инфраструктура

Pfohe Mall - първият завършен от трите новостроящи се молове в града

След Освобождението градът се развива като важен търговски, пристанищен и индустриален център. Изграждат се едни от големите памукотекстилни, корабостроителни и кораборемонтни предприятия в страната. След временния застой през периода след войните от 1925 г. започва стопански подем. Общинската управа насочва усилията си, за да развие града като национален и международен курортен и лечебен център. Варна е обявена за морски курорт официално през 1921 г., а 5 години по-късно са построени морските бани, които заменят старите бани от XIX век.

Днес безработицата във Варна е сред ниските в страната - около 2-3%. По-големите производствени предприятия са:

• ВАМО АД — производство на двигатели с вътрешно горене
• Варненска корабостроителница АД — производство на плавателни съдове
• Елдом Инвест — производство на домакински електроуреди
• Корабостроителен и кораборемонтен завод АД — ремонт и производство на плавателни съдове

Сферата на услугите е представена от следните основани във Варна търговски вериги: супермаркетите „Пикадили“ и „Мамбо“, ресторантите „Хепи“, морските ресторанти „Капитан Кук“, веригите аптеки „Санита“ и „Марешки“, магазините за дамска конфекция „Дафне“ и „Блага Благоева“, които са част от съвременните символи на града.

Най-големите инвестиционни проекти през 2005-2009 год. са строежът на „Мол Варна“ (до 2008), „Пфое Мол“ (завършен през 2007) , Бизнес-парк "Варна" (готов), Стадион „Варна“ и жилищен комплекс „Оркид хилс“ (до 2008).

В града се събират четирите вида транспорт - сухоземен, въздушен, воден и железопътен.

Летище Варна обслужва над 65 български и чужди авиокомпании, които изпълняват редовни и чартърни линии до над 35 държави. През зимата поддържа 7 редовни линии, 28% от пътниците кацат на аеропорт Варна с цел бизнес. Над 1,5 млн. пътници са кацнали през 2007 г.

Морска гара Варна през 2006 г. е обслужила 31 650 пътници от вътрешно и международно плаване. Общо 23 големи круизни кораби с 9200 пасажери са посетили пристанище Варна през изминалия туристически сезон .

Автогара Варна обслужва национални и международни редовни линии, а Частна автогара „Младост“ осъществява редовен транспорт с минибус до близките населени места и курорти.

Няколко фирми стопанисват вътрешните градски линии: „Градски транспорт“ ЕАД (включително и тролейните линии), „Транстриумф Холдинг“ АД, „Златни пясъци-Травел“ ООД и „Делта Кар“ ООД.

Според анкета сред читатели на вестник „24 часа“ и сайта dariknews.bg и слушатели на Дарик радио Варна е най-добрият град за живеене в България. Класацията се извършва въз основа гласуване на граждани от цялата страна, както и според 40 критерия, въведени от организаторите. Проучването е проведено в продължение на три месеца през 2007 г. Кметът на града Кирил Йорданов получава наградата на 6 декември 2007 г. - Никулден, на церемония, на която присъстват известни журналисти и политици, а патрон на инициативата е министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.

Образование

Файл:Naval-academy-varna-gruev.jpg

Висшето военноморско училище
„Никола Вапцаров“

Варна е сред най-важните университетски центрове със своите 8 висши училища, в които се обучават над 30 000 студенти:

• Висше военноморско училище „Никола Вапцаров“
• Икономически университет
• Медицински университет „Проф. П. Стоянов“
• Технически университет
• Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“
• Колеж по туризъм [5]
• Медицински колеж [6]
• Технически колеж [7]

Средното образование е представено от няколко езикови гимназии; хуманитарна, математическа и природоматематическа гимназия, училища по изкуствата, няколко професионални гимназии и спортно училище, както и средно общообразователни училища.

Здравеопазване

Университетската болница "Света Марина"

Варна е главен университетски здравен център в Източна България. Обслужва със спешна и токсикологична помощ северното Черноморие, както и Североизточна България. Разполага с квалифицирани кадри от всички сфери на медицината. Център по изгаряния и отравяния се намира във Военно-морската болница, която е специализирана и като болница на НАТО. Сред най-големите здравни заведения на Варна са Св. Марина - терапевтичен блок за многопрофилно лечение; Св. Анна, популярна като Окръжна болница - с диагностичен блок и Спешна помощ, 2 АГ-болници, няколко поликлиники, най-големият онкодиспансер извън столицата, психодиспансер, очна клиника и други здравни звена.

• Здравеопазване в Община Варна
• МБАЛ "Св. Марина" - терапевтичен блок
• Окръжна болница

Религии

Файл:Aladzha Monastery Varna Bulgaria.jpg

Останки от монашески килии в Аладжа манастир - уникален скален манастир край кв. Виница, създаден през 13 век

В града и околността се намират множество храмове - както български православни, така и на други от разпространените в България религии и вероизповедания - арменски православен, евангелистки, адвентистки и католически църкви, мюсюлманска джамия, будистки център.

Православните храмове са 14 на брой и принадлежат към Варненска и Великопреславска епархия на БПЦ. Сред най-известните храмове в града са:

• катедралата „Св. Успение Богородично“ в самия център на града, един от неговите символи, четвърта по големина в страната (след храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София, видинската катедрала „Св. Димитър“ и новопостроения храм в Смолян);
• църквата „Св. Николай“, също на централната пешеходна улица,
• църквата „Св. Параскева Петка“ (или само „Св. Петка“) и
• църквата „Св. Атанасий“ в непосредствена близост до Римските терми.

Към епархията принадлежат и 7 православни параклиса в града. В непосредствена близост до Варна са и два манастира: „Св. Св. Константин и Елена” в едноименния курортен комплекс и „Св. Димитър Солунски” в местността Евксиноград.На около 30 км северозападно от Варна се намира действащият манастир "Св.Марина".

Спорт

Обновеният олимпийски басейн

Градът има многогодишни трациции в спорта. Функционират футболни стадиони, сред които базите на ПФК Черно море (Варна) и ПФК Спартак (Варна). В процес на пълно преустройство е градският стадион "Варна" (бивш "Юри Гагарин"), проекта за който е дело на световноизвестното архитектурно бюро GMP - проектирало Commerzbank arena във Франкфурт на Майн, Koeln stadium в Къолн, централна гара Берлин - Berlin Hauptbahnhof . След края на реконструкцията, стадиона ще отговаря на всички изисквания на UEFA и ще е най-модерния в България. Традиционно националният отбор на България по волейбол играе във Варна. Четири поредни лиги се провеждат в Двореца на културата и спорта. В последните години градът се обособява и като център на още една дисциплина - плажен волейбол и кандидатства за град-домакин на Световните киберигри. Многократно е бил домакин на спортни прояви като Световното първенство по Водно спасяване през 1970 год., Световното първенство по художествена гимнастика през 1969 г., Републиканското първенство по карате "Киокушин" и други. В града има клубове по баскетбол, плуване, бейзбол, бокс, културизъм, стрелба, езда, колоездене, картинг, а от Аспаруховия мост пък може да се скача с бънжди.

Култура и природа

Файл:Varna-drama-theatre-ngruev.JPG

Драматичният театър "Стоян Бъчваров"

Варненската астрономическа обсерватория и планетариум

Файл:Varna Artgallery.jpg

Художествената галерия

Варненският делфинариум

Градът е част от Стоте национални туристически обекта на БТС с Варненски археологически музей и Военно-морски музей.

Варна е известен и с традиционния хипарски празник в България „Джулай морнинг“, възникнал още по времето на социалистическия режим. Всяко лято на 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират на варненския вълнолом (през последните години и в други местности по цялото Черноморие), за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето.

• Аквариум

  Аквариумът е с над 60-годишна история. В него има 17 големи морски басейна, в които са представени по-важните морски видове, интересни от стопанско или биологическо естество.

• Аладжа манастир — скален манастир в близост до Варна.
• Астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ - Първият в България астрономически коплекс открит през 1968 година и състоящ се от астрономическа обсерватория, планетариум и кула с Махало на Фуко. Намира се в централната част на Морската градина.
• Варненският некропол — най-старото златно съкровище в света
• Делфинариум

  Варненският делфинариум, открит на 11 август 1984 г., е известен и в Европа, и в света. В него може да се наблюдава една от най-добрите програми. Делфините са донесени от Карибско море.

• Железопътна гара
• Зоологическа градина
• Морска градина

  Със своите 850 декара Морската градина на Варна е национален паметник на градинското и парковото изкуство. Нейното строителство е свързано с името на Антон Новак, чешки градинар-декоратор, поканен тук от братя Шкорпил, за да извърши това дело. В морската градина има Алея на възрожденците с паметници на големите българи от Възраждането и националноосвободителните ни борби.

• Народна библиотека „Пенчо Славейков“
• Държавна опера
• Фестивален и конгресен център - Варна

Театри

• Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
• Държавен куклен театър

Музеи

• Варненски археологически музей
• Военно-морски музей
• Парк-музей "Владислав Варненчик"
• Къща-музей на Георги Велчев
• Музей за нова история
• Музей на Възраждането
• Етнографски музей
• Музей на медицината и здравето

Международно сътрудничество

Градът е седалище на генералните консулства на Русия, Полша и Украйна, както и на почетните консулства на Великобритания, Германия, Малта, Норвегия, Унгария, Финландия, Франция, Чехия и Швеция.

Побратимени на Варна градове са:

Байбурт, Турция Акаба, Йордания Алмати, Казахстан Амстердам, Холандия Велс, Австрия Високо мито, Чехия Генуа, Италия Дордрехт, Холандия

Карлсруе, Германия Лион, Франция Малмьо, Швеция Мемфис, Тенеси, САЩ Нинбо, Китай Новоросийск, Русия Новосибирск, Русия Одеса, Украйна

Олборг, Дания Пирея, Гърция Росток, Германия Санкт-Петербург, Русия Турку, Финландия Уошингтън, Англия Харков, Украйна Маями, Флорида, САЩ Сегед, Унгария

Вижте още

• Личности, свързани с Варна

Външни препратки

• Уебсайт на Община Варна
• Масов градски транспорт Варна - сайт с информация за автобусните превозвачи във Варна
• Уеб камери във Варна (може да изисква инсталирането на допълнителни ActiveX програми, за да бъде използван)
• Moreto.net- Сайт за Варна - актуална информация за културната програма, Гид за забележителности, музеи, забавления, паметници.
• www.varna-info.com - Информационен сайт за град Варна

Тази статия е включена в списъка на избраните на 28 октомври 2007. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.