Македонци: Разлика между версии
{{Български етнографски групи}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 65: | Ред 65: | ||
|езици=[[македонски език]] |
|езици=[[македонски език]] |
||
|религии=[[православие]]. |
|религии=[[православие]]. |
||
|сродни=[[ |
|сродни=[[българи]] |
||
}} |
}} |
||
'''Македонците''' са [[Славяни|славяноезичен]] народ, различен от останалите славянски народи, спадащ към южнославянската народностна група, който населява Балканския полуостров (главно в [[Република Македония]], и като потиснато [[национално малцинство]] в [[България]], [[Гърция]], [[Албания]] и [[Сърбия]]) и говори [[македонски език]]. Днешните македонци са резултат от смесване между древните [[македони|македонци]] и [[славяни]]те, които са дошли на Балканите. |
'''Македонците''' са [[Славяни|славяноезичен]] народ, различен от останалите славянски народи, спадащ към южнославянската народностна група, който населява Балканския полуостров (главно в [[Република Македония]], и като потиснато [[национално малцинство]] в [[България]], [[Гърция]], [[Албания]] и [[Сърбия]]) и говори [[македонски език]]. Днешните македонци са резултат от смесване между древните [[македони|македонци]] и [[славяни]]те, които са дошли на Балканите. |
Версия от 10:39, 12 август 2008
- Тази статия е за жителите на областта Македония. За селото в Област Кърджали вижте Македонци (село). За жителите на Македония в Античността вижте Македони.
Македонци (на гръцки: Μακεδόνες, Македонес) са жителите на югоизточноевропейския географски и исторически регион Македония, разделен между Гърция, Република Македония, България и Албания.
Част от тях се определят като македонци на национално ниво - тоест хората самоопределящи се като част от македонската нация, а друга част се определят като македонци на регионално ниво, тоест македонски българи, македонски гърци, македонски турци, македонски власи и други.
Преобладаващ възглед в България
Част от серията статии |
за българите |
---|
Българска култура |
Литература · Музика · Изкуство · Кино · Имена · Кухня · Хора · Носии · Спорт |
По региони и страни (вкл. диаспората) |
Северна Македония · Сърбия · Румъния · САЩ · Унгария · Гърция · Източна Тракия · Малоазийски българи · Банатски българи · Бесарабски българи · Карашовени · Българи-мюсюлмани (Помаци) · Горани · Гагаузи |
Религия |
Православие · Ислям · Католицизъм · Протестантство |
Диалекти на българския език |
източни (рупски) · западни (торлашки · шопски · македонски) банатски |
История · Владетели |
Македонци е регионална идентичност (подобно на шопи, добруджанци, тракийци, тесалийци), поради което като македонци се възприемат и е възможно да се представят широк кръг от хора с различно национално самосъзнание и говорещи различни езици. Така, например, македонци са жителите на Петрич, които в огромното си мнозинство имат българско национално съзнание, македонци са и жителите на Кожани, които в огромното си мнозинство имат гръцко национално съзнание.
Славянските диалекти, говорени на територията на географската област Македония са диалекти на българския език, а книжовната норма в Република Македония, така нареченият македонски литературен език, е регионална книжовна форма на българския език.[1]
Носителите на тези диалекти - както в Република Македония, така и в Гърция и в Албания — са част от българския етнос, макар и повечето от тях да са с небългарско или поне неясно национално съзнание поради дълготрайното въздействие на политиката на елинизация или македонизация по време на чуждото — сръбско и гръцко господство. Хората приели елинизма за национална ориентация са наричани гъркомани, а приелите македонизма - македонисти.
Това е официалната позиция на Република България и позицията на българската научна общност, която се споделя от огромното мнозинство от българите.
Преобладаващ възглед в Гърция
Македонци (Mακεδόνες) могат да се наричат само и единствено жителите на Древна Македония и техните наследници. Тъй като според гръцката историография древните македонци са били гърци, техни наследници са единствено днешните гърци — „македонските гърци (Έλληνες Μακεδόνες)“, независимо дали са „гъркогласни гърци“ (ελληνόφωνοι Έλληνες) или славяногласни, албаногласни, влахогласни или туркогласни гърци (гагаузи) (σλαβόφωνοι, αλβανόφωνοι, βλαχόφωνοι, τουρκόφωνοι Έλληνες), жители на Македония (тоест хората, известни в България, Република Македония, Румъния и Албания като гъркомани).
Славянското население на Република Македония е наричано от официална Атина и изобщо в Гърция най-често „славомакедонци“ (Σλαβομακεδόνες), като също така в употреба са и термините „българоскопяни“ (Βουλγαροσκοπιανοί) или „скопяни“ (Σκοπιανοί). Езикът на, на който това население говори е наричан „скопянски език“ (Σκοπιανή γλώσσα), „български диалект“ (Βουλγαρική διάλεκτος) или най-често „славомакедонски език“ (Σλαβομακεδονική γλώσσα).
Преобладаващ възглед в Република Македония
Македонци по националност | |
Общ брой | над 2- 2 500 000[източник?] |
---|---|
По места | Македония: 1 297 981 (2002) Австралия: 83 978 (2006) |
Език | македонски език |
Религия | православие. |
Сродни групи | българи |
Македонците са славяноезичен народ, различен от останалите славянски народи, спадащ към южнославянската народностна група, който населява Балканския полуостров (главно в Република Македония, и като потиснато национално малцинство в България, Гърция, Албания и Сърбия) и говори македонски език. Днешните македонци са резултат от смесване между древните македонци и славяните, които са дошли на Балканите.
Славянските диалекти, говорени на географската област Македония, са диалекти на македонския език. Носителите на тези диалекти — както в България, така и в Гърция и в Албания — са част от македонския етнос, макар и повечето от тях да са с немакедонско или поне неясно национално съзнание поради дълготрайното въздействие на политиката на интензивна национална асимилация на населението (главно в България и Гърция), включваща забраната за образование на македонски език, образуването политически партии на македонското малцинство и невъзможността за свободно изявяване на македонско национално съзнание в тези страни.
Това е официалната позиция на Република Македония и позицията на част от научната общност в републиката, която се споделя от огромното мнозинство от имащите македонско национално съзнание - около 1,3 милиони души (65%) от цялото население на страната. В България има 5 071 души с македонско национално самосъзнание.[2]. Такива има и в Гърция (представени от партияата „Виножито“), Сърбия, Албания (признати като малцинство само в областта Мала Преспа), Австралия, САЩ, Канада, Европейския съюз и другаде по света.
Международно мнение
Международните организации по възможност избягват да вземат страна по този много горещ спор и използват различни наименования за обозначаване на различните общности, но не наричат никоя народност македонци без пояснение.
Исторически извори
Чуждестранните пътешественици [3][4] посетили Македония през 19-ти и 20-ти век твърдят, че населението и се състои основно от българи, както гърци, евреи, румънци (арумъни) и турци, и не може да се срещне "нито един македонски християнин, който да не е българин, грък или румънец" [5] .
Източници
- ↑ Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1. Издателство на Българската академия на науките. София, 1993, стр. 14.
- ↑ Преброяване 2001
- ↑ John Foster Fraser, Pictures from the Balkans, London, 1906, ISBN-10: 1855710625, ISBN-13: 978-1855710627
- ↑ Edmund Spencer, Travels in European Turkey, in 1850, ISBN-10: 1402188412, ISBN-13: 978-1402188411
- ↑ http://www.kroraina.com/knigi/en/jf/jf_1.html
Външни препратки
|