Македонци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{Български етнографски групи}}
Редакция без резюме
Ред 65: Ред 65:
|езици=[[македонски език]]
|езици=[[македонски език]]
|религии=[[православие]].
|религии=[[православие]].
|сродни=[[сърби]]
|сродни=[[българи]]
}}
}}
'''Македонците''' са [[Славяни|славяноезичен]] народ, различен от останалите славянски народи, спадащ към южнославянската народностна група, който населява Балканския полуостров (главно в [[Република Македония]], и като потиснато [[национално малцинство]] в [[България]], [[Гърция]], [[Албания]] и [[Сърбия]]) и говори [[македонски език]]. Днешните македонци са резултат от смесване между древните [[македони|македонци]] и [[славяни]]те, които са дошли на Балканите.
'''Македонците''' са [[Славяни|славяноезичен]] народ, различен от останалите славянски народи, спадащ към южнославянската народностна група, който населява Балканския полуостров (главно в [[Република Македония]], и като потиснато [[национално малцинство]] в [[България]], [[Гърция]], [[Албания]] и [[Сърбия]]) и говори [[македонски език]]. Днешните македонци са резултат от смесване между древните [[македони|македонци]] и [[славяни]]те, които са дошли на Балканите.

Версия от 10:39, 12 август 2008

Тази статия е за жителите на областта Македония. За селото в Област Кърджали вижте Македонци (село). За жителите на Македония в Античността вижте Македони.

Македонци на поклонение в Бигорската света обител от началото на 20 век

Македонци (на гръцки: Μακεδόνες, Македонес) са жителите на югоизточноевропейския географски и исторически регион Македония, разделен между Гърция, Република Македония, България и Албания.

Част от тях се определят като македонци на национално ниво - тоест хората самоопределящи се като част от македонската нация, а друга част се определят като македонци на регионално ниво, тоест македонски българи, македонски гърци, македонски турци, македонски власи и други.

Преобладаващ възглед в България

Македонци е регионална идентичност (подобно на шопи, добруджанци, тракийци, тесалийци), поради което като македонци се възприемат и е възможно да се представят широк кръг от хора с различно национално самосъзнание и говорещи различни езици. Така, например, македонци са жителите на Петрич, които в огромното си мнозинство имат българско национално съзнание, македонци са и жителите на Кожани, които в огромното си мнозинство имат гръцко национално съзнание.

Славянските диалекти, говорени на територията на географската област Македония са диалекти на българския език, а книжовната норма в Република Македония, така нареченият македонски литературен език, е регионална книжовна форма на българския език.[1]

Носителите на тези диалекти - както в Република Македония, така и в Гърция и в Албания — са част от българския етнос, макар и повечето от тях да са с небългарско или поне неясно национално съзнание поради дълготрайното въздействие на политиката на елинизация или македонизация по време на чуждото — сръбско и гръцко господство. Хората приели елинизма за национална ориентация са наричани гъркомани, а приелите македонизма - македонисти.

Това е официалната позиция на Република България и позицията на българската научна общност, която се споделя от огромното мнозинство от българите.

Преобладаващ възглед в Гърция

Македонци (Mακεδόνες) могат да се наричат само и единствено жителите на Древна Македония и техните наследници. Тъй като според гръцката историография древните македонци са били гърци, техни наследници са единствено днешните гърци — „македонските гърци (Έλληνες Μακεδόνες)“, независимо дали са „гъркогласни гърци“ (ελληνόφωνοι Έλληνες) или славяногласни, албаногласни, влахогласни или туркогласни гърци (гагаузи) (σλαβόφωνοι, αλβανόφωνοι, βλαχόφωνοι, τουρκόφωνοι Έλληνες), жители на Македония (тоест хората, известни в България, Република Македония, Румъния и Албания като гъркомани).

Славянското население на Република Македония е наричано от официална Атина и изобщо в Гърция най-често „славомакедонци“ (Σλαβομακεδόνες), като също така в употреба са и термините „българоскопяни“ (Βουλγαροσκοπιανοί) или „скопяни“ (Σκοπιανοί). Езикът на, на който това население говори е наричан „скопянски език“ (Σκοπιανή γλώσσα), „български диалект“ (Βουλγαρική διάλεκτος) или най-често „славомакедонски език“ (Σλαβομακεδονική γλώσσα).

Преобладаващ възглед в Република Македония

Македонци по националност
Общ бройнад 2- 2 500 000[източник?]
По местаМакедония: 1 297 981 (2002)

 Австралия: 83 978 (2006)
 Италия: 74 162 (2006)
 Германия: 62 295 (2006)
 Швейцария: 61 304 (2005)
САЩ: 51 733 (2006)
 Бразилия: 45 000
 Канада: 37 055 (2006)
 Турция: 31 518 (2001)
 Аржентина: 30 000
 Сърбия: 25 847 (2002)
 Австрия: 13 696 (2001)
 Нидерландия: 10-15 000
 Чехия: 11 623 (1996)
 Великобритания: 9 000
 Унгария: 7 253 (1996)
 България: 5 071 (2001)
 Албания: 4 697 (1989)
 Словакия: 4 600
 Хърватия: 4 270 (2002)
 Словения: 3 972 (2002)
 Швеция: 3 669 (2006)
 Белгия: 3 419 (2008)
 Дания: 3 349 (2008)
 Норвегия: 3 045 (2008)
 Франция: 2 300 (2003)
 Босна и Херцеговина: 2 278 (2005)
 Полша: 2 000
 Гърция: 1 406
 Русия: 1 000

 Черна гора: 819 (2003)
Езикмакедонски език
Религияправославие.
Сродни групибългари

Македонците са славяноезичен народ, различен от останалите славянски народи, спадащ към южнославянската народностна група, който населява Балканския полуостров (главно в Република Македония, и като потиснато национално малцинство в България, Гърция, Албания и Сърбия) и говори македонски език. Днешните македонци са резултат от смесване между древните македонци и славяните, които са дошли на Балканите.

Славянските диалекти, говорени на географската област Македония, са диалекти на македонския език. Носителите на тези диалекти — както в България, така и в Гърция и в Албания — са част от македонския етнос, макар и повечето от тях да са с немакедонско или поне неясно национално съзнание поради дълготрайното въздействие на политиката на интензивна национална асимилация на населението (главно в България и Гърция), включваща забраната за образование на македонски език, образуването политически партии на македонското малцинство и невъзможността за свободно изявяване на македонско национално съзнание в тези страни.

Това е официалната позиция на Република Македония и позицията на част от научната общност в републиката, която се споделя от огромното мнозинство от имащите македонско национално съзнание - около 1,3 милиони души (65%) от цялото население на страната. В България има 5 071 души с македонско национално самосъзнание.[2]. Такива има и в Гърция (представени от партияата „Виножито“), Сърбия, Албания (признати като малцинство само в областта Мала Преспа), Австралия, САЩ, Канада, Европейския съюз и другаде по света.

Международно мнение

Международните организации по възможност избягват да вземат страна по този много горещ спор и използват различни наименования за обозначаване на различните общности, но не наричат никоя народност македонци без пояснение.

Исторически извори

Чуждестранните пътешественици [3][4] посетили Македония през 19-ти и 20-ти век твърдят, че населението и се състои основно от българи, както гърци, евреи, румънци (арумъни) и турци, и не може да се срещне "нито един македонски християнин, който да не е българин, грък или румънец" [5] .

Източници

  1. Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1. Издателство на Българската академия на науките. София, 1993, стр. 14.
  2. Преброяване 2001
  3. John Foster Fraser, Pictures from the Balkans, London, 1906, ISBN-10: 1855710625, ISBN-13: 978-1855710627
  4. Edmund Spencer, Travels in European Turkey, in 1850, ISBN-10: 1402188412, ISBN-13: 978-1402188411
  5. http://www.kroraina.com/knigi/en/jf/jf_1.html

Външни препратки