Мария Антиохийска: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 30: Ред 30:


Принуден от Андроник, малолетният Алексий II подписва заповед за екзекуцията на собствената си майка, след което Андроник заповядва на сина си Мануил и севаст Георги лично да екзекутират императрицата, но и двамата категорично отказали да го сторят. Тогава Мария Антиохийска е удушена от хетейриарха Константин Трипсих и евнуха Птеригеонит, след което е погребана в необозначен гроб на близкия плаж. Около трагичната смърт на императрицата се разнасят различни версии. Според една от тях Мария Антиохийска е удавена в морето, завързана в чувал. След смъртта ѝ Андроник Комнин се обявява за съимператор на малолетния Алексий, който скоро след това е убит. Така [[Андроник I|Андроник Комнин]] узурпира цялата власт в империята.
Принуден от Андроник, малолетният Алексий II подписва заповед за екзекуцията на собствената си майка, след което Андроник заповядва на сина си Мануил и севаст Георги лично да екзекутират императрицата, но и двамата категорично отказали да го сторят. Тогава Мария Антиохийска е удушена от хетейриарха Константин Трипсих и евнуха Птеригеонит, след което е погребана в необозначен гроб на близкия плаж. Около трагичната смърт на императрицата се разнасят различни версии. Според една от тях Мария Антиохийска е удавена в морето, завързана в чувал. След смъртта ѝ Андроник Комнин се обявява за съимператор на малолетния Алексий, който скоро след това е убит. Така [[Андроник I|Андроник Комнин]] узурпира цялата власт в империята.
{{сорткат|Антиохийска, Мария}}


[[Категория:Византийски императрици]]
[[Категория:Византийски императрици]]

Версия от 11:25, 19 август 2008

Мария Антиохийска
византийска императрица

Родена
Починала
Семейство
РодРамнулфиди
БащаРаймон дьо Поатие
МайкаКонстанс Антиохийска
Братя/сестриБоемунд III Антиохийски
Филипа Антиохийска
Агнес Антиохийска
Жана Антиохийска
СъпругМануил I Комнин
ПартньорАлексий I Комнин
ДецаАлексий II Комнин
Мария Антиохийска в Общомедия

Мария Антиохийска (1145-1182) е византийска императрица, втора съпруга на император Мануил Комнин.

Мария е дъщеря на Констанс Антиохийска, регент на Антиохийското княжество, и съпруга Четвероевангелие на цар Иван Александър Раймон дьо Поатие.

През 1160 г. след като вторият съпруг на Констанс Антиохийска, Рейналд Каталонски, е пленен от арабите на Мах ал Дин, халифа на Алепо, Констанс запазила управлението на Антиохия за себе си. Срещу нея обаче се обявили бароните, които подкрепяли сина ѝ, Боемунд III. С помощта на йерусалимския крал Балдуин III бароните в Антиохия отстранили Констанс и предали регентския пост на богатия и властен латинския патриарх на Антиохия, който е и политически опонент на Констанс. Констанс се обръща към формалния сюзерен на Антиохийското княжество, византийския император Манул Комнин, с официален протест срещу тези действия на бароните.

През 1151 г. император Мануил I Комнин вече е вдовец (съпругата му Ирина умира същата година) и планира да се ожени за някоя принцеса от съседните кръстоносни държавици. Йоан Контостефан и великият драгоман Теофилакт са поставени начело на делегация, пратена в Йерусалим, за да търси нова съпруга на императора. Техният избор се спира на Мария Антиохийска и Мелисенда Триполитанска, дъщеря на граф Раймонд II Триполитански и Ходиерна Йерусалимска. Двете кандидатки са известни с красотата си, но според Йоан Кинамус Мария Антиохийска е по-красивата от двете: тя е висока и с руси коси, което издава норманския ѝ произход. По съвет на Балдуин III Мелисенда и брат ѝ Раймонд III Триполитански се заемат със събране на огромна зестра, включваща и богати подаръци от Ходиерна и сестра ѝ кралица Мелисенда Йерусалимска. Византийските посланици обаче не са впечатлени и отлагат годежа близо година. Вероятно до тях е достигнала мълвата за съмнителния произход на Мелисенда, чиято майка e била подозирана в изневяра. Така Мануил I Комнин се спира окончателно на Мария Антиохийска. Тови обидило Раймонд III Триполитански, който в отговор нападнал о-в Кипър.

Междувременно една византийска делегация начело с Алексий Комнинин и префекта на Константинопол, Йоан Каматер, пристига в Антиохия, за да уговори условията за бъдещия брак между императора и антиохийската принцеса. През септември 1161 г. от пристанището Св. Симеон, Мария Антиохийска потегля за Константинопол. Мануил Комнин и Мария Антиохийска се са венчани в катедралата "Св. София" в Константинопол на 24 декември 1161 г. Бракосъчетанието е извършено от тримата православни патриарси: Лука Хрисоверг, патриарха на Константинопол, Софроний , патриарха на Александрия, и Атанасий, православния патриарх на Антиохия. Бракът е отпразнуван с пищни празненства и надбягвания на Хиподрома за населението, а младоженците даряват богато и църквата.

Бракът между Мануил I Комнин и Мария закрепва отношенията между Византия и Антиохия и засилил позициите на Констанс Антиохийска, на чийто протест Мануил I Комнин се отзовал благосклоннo. Чрез неговата подкрепа Констанс Антиохийска отново поема управлението на княжеството.

През 1169 г Мария Антиохийска ражда син, бъдещия император Алексий II Комнин.

Мария започва да играе важна роля в политическия живот на Константинопол. Говорейки френски език като майчин, тя успява да улови двойната игра на хипоболеуса Аарон, който тайно се ползвал от съветите на западните представители в двора. Като резултат Аарон е ослепен по заповед на императора.

След смъртта на съпруга си Мария формално се замонашва под името "Ксения", но в действителност управлява като регент на сина си Алексий II Комнин. Въпреки че е става монахиня, Мария притежава множество амбициозни убожатели, но отдава предпочитанията си на протостратора Алексий, който става неин съветник и любовник. Поведението на императрицата скандализира ромейското общество. Със западния си произход и италианските си маниери Мария Антиохийска не се нрави на православните поданици на империята и често регентството ѝ е обвинявано в некомпетентност. Водачи на опозицията срещу Мария Антиохийска стават доведената ѝ дъщеря, Мария Комнина (Мария Порфирогенита) и съпругът ѝ, кесаря Райнер Монфератски, който също е от омразните латини. Като първородна дъщеря на Мануил Комнин Мария Порфирогенита се смята за законна наследница на властта в империята, а и на възраст е колкото доведената си майка. Мария Порфирогенита и Райнер получават подкрепата на Константинополския патриарх. Той обаче е арестуван по заповед на Алексий, което поставя началото на кървава вендета по улиците на Константинопол.

Мария Порфирогенита търси подкрепа срещу императрицата от братовчеда на покойния Мануил I Комнин, Андроник Комнин, който до тогава живее в изгнание. През 1182 г. Андроник Комнин влиза в града и провокира жителите му да извършат масови кланета в квартала на латините, населяван предимно от венецианци и генуезци. След като Андроник установява контрол над Константинопол, Мария Порфирогенита и Райнер Монфератски са отровени, а императрица Мария Антиохийска е арестувана и е хвърлена в тъмница. Самият Андроник Комнин застава начело на регентския съвет на малолетния Алексий II Комнин. Мария Антиохийска се опитала да потърси помощ от зет си, унгарския крал Бела III, но безуспешно.

Принуден от Андроник, малолетният Алексий II подписва заповед за екзекуцията на собствената си майка, след което Андроник заповядва на сина си Мануил и севаст Георги лично да екзекутират императрицата, но и двамата категорично отказали да го сторят. Тогава Мария Антиохийска е удушена от хетейриарха Константин Трипсих и евнуха Птеригеонит, след което е погребана в необозначен гроб на близкия плаж. Около трагичната смърт на императрицата се разнасят различни версии. Според една от тях Мария Антиохийска е удавена в морето, завързана в чувал. След смъртта ѝ Андроник Комнин се обявява за съимператор на малолетния Алексий, който скоро след това е убит. Така Андроник Комнин узурпира цялата власт в империята.