Големанци: Разлика между версии
м merging links |
|||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
== История == |
== История == |
||
През 1924 г. в селото пристигат български преселници от |
През 1924 г. в селото пристигат български преселници от Беломорска Тракия. Най- много преселници са дошли от с. Чобанкьой, Дедеагачко, Кралство Гърция / сега Александруполис/.Има по няколко семейства преселници и от други села в Гюмюрджинско и Деееагачко.Първоначално след погромите над тях в Гърция и извършените жестокости от страна на гърци и най- вече от страна на турската редовна войска и башибузук и след много митарства те идват в България. За живота на преселниците българи от Беломорска Тракия има издадена книга от видната журналиска и писателка Мара Михайлова. Книгата е за село Чобанкьой като авторката е била свидетел на тези събития,а е събирала и други сведения от участници в събитията от преди 1913 г.- 1920 г.През 1904 г. около 20 видни селяни от Чобанкьой са осъдени на смърт и различни срокове затвор за това,че са участвували в атентана по жп гарата минаваща в близост до селото./виж в интернет K. Karamandzhukov,"Rodopa prez-Preobrazhensko...". |
||
Някои от бившите жители на Чобанкоьой, Дедеагачко пристигат в България и преминават за кратко пред Варна и Тополовградско.През 1925 г. остават в гр. Хасково в месността "Лагера" / сега там се намира бившия ДАП/,която местност е била гола поляна. Част от тях идват в Кърджали и влизките до него села,друга част остават в Хасково.Но най- голямата и компактна маса от преселниците пристигат в с. Долно Големанци,населено тогава изцяло с турско население. Българската държава им дава държавни парцели за да построят къщите си,но тава не им се налага. По силата на Ангорския договор част от турското население се преселва в Турция,а къщите им за закупени от нашата държава и се дават под различни форми да бъдат обитавани от българите- преселници. |
Някои от бившите жители на Чобанкоьой, Дедеагачко пристигат в България и преминават за кратко пред Варна и Тополовградско.През 1925 г. остават в гр. Хасково в месността "Лагера" / сега там се намира бившия ДАП/,която местност е била гола поляна. Част от тях идват в Кърджали и влизките до него села,друга част остават в Хасково.Но най- голямата и компактна маса от преселниците пристигат в с. Долно Големанци,населено тогава изцяло с турско население. Българската държава им дава държавни парцели за да построят къщите си,но тава не им се налага. По силата на Ангорския договор част от турското население се преселва в Турция,а къщите им за закупени от нашата държава и се дават под различни форми да бъдат обитавани от българите- преселници. |
||
Версия от 14:55, 28 август 2008
- Тази статия е за с. Големанци. Вижте и статията за Долно Големанци
Големанци е село в Южна България.
То се намира в община Хасково, Област Хасково.
| Големанци | |
  Големанци  Големанци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 434 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Надм. височина | 325 m |
| Пощ. код | 6358 |
| Тел. код | 037423 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 15429 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община – кмет | Хасково Станислав Дечев (ГЕРБ; 2019) |
| Кметство – кмет | Якуб Хаджиосман |
| Големанци в Общомедия | |
География
Село Големанци се намира 20км южно от град Хасково.
История
През 1924 г. в селото пристигат български преселници от Беломорска Тракия. Най- много преселници са дошли от с. Чобанкьой, Дедеагачко, Кралство Гърция / сега Александруполис/.Има по няколко семейства преселници и от други села в Гюмюрджинско и Деееагачко.Първоначално след погромите над тях в Гърция и извършените жестокости от страна на гърци и най- вече от страна на турската редовна войска и башибузук и след много митарства те идват в България. За живота на преселниците българи от Беломорска Тракия има издадена книга от видната журналиска и писателка Мара Михайлова. Книгата е за село Чобанкьой като авторката е била свидетел на тези събития,а е събирала и други сведения от участници в събитията от преди 1913 г.- 1920 г.През 1904 г. около 20 видни селяни от Чобанкьой са осъдени на смърт и различни срокове затвор за това,че са участвували в атентана по жп гарата минаваща в близост до селото./виж в интернет K. Karamandzhukov,"Rodopa prez-Preobrazhensko...".
Някои от бившите жители на Чобанкоьой, Дедеагачко пристигат в България и преминават за кратко пред Варна и Тополовградско.През 1925 г. остават в гр. Хасково в месността "Лагера" / сега там се намира бившия ДАП/,която местност е била гола поляна. Част от тях идват в Кърджали и влизките до него села,друга част остават в Хасково.Но най- голямата и компактна маса от преселниците пристигат в с. Долно Големанци,населено тогава изцяло с турско население. Българската държава им дава държавни парцели за да построят къщите си,но тава не им се налага. По силата на Ангорския договор част от турското население се преселва в Турция,а къщите им за закупени от нашата държава и се дават под различни форми да бъдат обитавани от българите- преселници.
Благодарение на това,че нашите дядовци са знаели много добре турски език между местното турско и бългаско население се създават добри комшийски отношения. Помагат и цели семейства от българи и турци за поколения след това са в добри отношения.
В съзнанието ми е останало примери за това.Доста по- късно към 1960 г. в обора на бившето ТКЗС вече възрастните Стоян Анадолиев и дядо Шабан бяха обект на лакърдии,а и те самите бяха създатели на такива. Двамата бяха обичани от българи и турци.Участвуваха в кушии по празниците.Празнуваха заедно грай селото на така наречения празник"мая" и др. подобни.
В селото е родена турската певица известна в цяла България Кадрие Латифова. За жалост тя млада при трагични обстоятелства почина,а нейния по- малък син- Вежди Рашидов е известен у нас и в чужбина скулптор./ Kirev@mail=bg/ Хасковлия живущ сега в Кърджали.