Георги Капчев (гарибалдиец): Разлика между версии
м Правописни поправки: й; воеводите; |
Редакция без резюме |
||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
* Енциклопедия България, том 3, София, Издателство на БАН, 1982. |
* Енциклопедия България, том 3, София, Издателство на БАН, 1982. |
||
{{Портал Македония}} |
|||
{{сорткат|Капчев, Георги}} |
{{сорткат|Капчев, Георги}} |
||
[[Категория:Българи-гарибалдийци]] |
[[Категория:Българи-гарибалдийци]] |
||
Версия от 20:05, 30 август 2008
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: оправяне на правописа, източници, кой Капчев кой е. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Георги Капчев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
около 1828 г.
|
|---|---|
| Починал | ?
? |
Георги Капчев е български революционер, гарибалдиец.
Биография
Капчев е роден в големия български македонски град Охрид. В 1848 година влиза като доброволец в отредите на Джузепе Гарибалди и взима участие в боевете в Ломбардия и отбраната на Рим. Прикрива отстъплението към Венеция и се опитва да спаси Анита Гарибалди, жената на Гарибалди. Брат му Иван Капчев е един от войводите на Ильо войвода. Тъй като четата на Ильо войвода е ядрото на опълчението той участва и в боевете на Шипка, а по късно и в разложко-кресненското възтание. Синът на Иван Капчев се казва също Георги Капчев. След аудиенция при четирима европейски монарси (Австроунгарския, руския императори и сръбския и румънския крал) и редица офицялни и неофицялни срещи, за него става ясно, че нито една европейска сила, още по-малко наяите съседи няма да допуснат освобождаване на Македония чрез присъединяването ѝ към България. Ето защо той става радетел на идеята за самостоятелно освобождение на Македония. Никога и никъде обаче не е писал или твърдял че съществува македонска нация и пр. В 1898 година издава вестник „Македония“ в Загреб на български, хърватски и немски език. Инициира свикването на конгрес за Македония в Женева. Участва в 6 македонски конгрес в София в 1899 г. Издава над 20 документални книги, като някои (Признателна България и Слава освободительнице-Санкт Петербург 1909г.) му донасят признателноста на всерусииският император и така четирите му деца учат на държавна издръжка в пансиона за благородни девици и съответно в кадетското училище. Две от децата загиват в Русия (Виктория от тиф 1916г и Иван след раняване на фронта при Мазурските езера в Полша 1917, също от тиф). Вторият му син Михаил изчезва безследно след 09.09.1944г, а семейството му е интернирано. Остава жива само Анна. След преврата срещу Стамболииски Георги Капчев-син емигрира в Белград. Там за кратко е преподавател по право в университета. Умира малко преди 09.09.1944г. в Земун. Днес само една малка улица в Скопие е кръстена на негово име.
Източник
- Енциклопедия България, том 3, София, Издателство на БАН, 1982.
