Нервна тъкан: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Картинка:Peripheral nerve, cross section.jpg|мини|200п|Нервна тъкан]] |
[[Картинка:Peripheral nerve, cross section.jpg|мини|200п|Нервна тъкан]] |
||
'''Нервната тъкан''' е изградена е от [[клетка|клетки]], |
'''Нервната тъкан''' е изградена е от [[клетка|клетки]], които приемат, провеждат, съхраняват и предават информация за дразнители от външната и вътрешната среда. Тя притежава свойството възбудимост и проводимост. Осъществява координацията на множество процеси в организма, в това число и [[мускулно съкращение|мускулното съкращение]]. |
||
Тя е най-високо диференцираната тъкан в човешкия организъм, която регулира и обединява функциите на останалите тъкани и органи. Нервната тъкан изгражда органите на централната нервна система и органите на периферната нервна система (нерви и нервните възли).<ref>[http://www.lab.anhb.uwa.edu.au/mb140/CorePages/Nervous/Nervous.htm Нервна тъкан — Училище по човешка анатомия (Западна Австралия). {{en икона}}]</ref> Основната функионална единица на нервната система се нарича [[неврон]]. Освен от неврони нервната тъкан е изградена от [[невроглия]] или още наречени глиални клетки. |
Тя е най-високо диференцираната тъкан в човешкия организъм, която регулира и обединява функциите на останалите тъкани и органи. Нервната тъкан изгражда органите на централната нервна система и органите на периферната нервна система (нерви и нервните възли).<ref>[http://www.lab.anhb.uwa.edu.au/mb140/CorePages/Nervous/Nervous.htm Нервна тъкан — Училище по човешка анатомия (Западна Австралия). {{en икона}}]</ref> Основната функионална единица на нервната система се нарича [[неврон]]. Освен от неврони нервната тъкан е изградена от [[невроглия]] или още наречени глиални клетки. |
||
Версия от 12:01, 3 септември 2008
Нервната тъкан е изградена е от клетки, които приемат, провеждат, съхраняват и предават информация за дразнители от външната и вътрешната среда. Тя притежава свойството възбудимост и проводимост. Осъществява координацията на множество процеси в организма, в това число и мускулното съкращение.
Тя е най-високо диференцираната тъкан в човешкия организъм, която регулира и обединява функциите на останалите тъкани и органи. Нервната тъкан изгражда органите на централната нервна система и органите на периферната нервна система (нерви и нервните възли).[1] Основната функионална единица на нервната система се нарича неврон. Освен от неврони нервната тъкан е изградена от невроглия или още наречени глиални клетки.
Проводимост на нервните клетки
При възбуждането на невроните в клетъчната им мембрана възникват нервни импулси, които се възпроизвеждат като електричен ток. Невроните са свързани помежду си във вериги. Под влияние на външни и вътрешни дразнители, възникват нервни импулси в рецепторните клетки, които са специализирани, силно изменени неврони. Тези импулси се провеждат по невронни вериги от неврон на неврон до мускули и жлези. В резултат се извършва мускулно съкращение или се отделят секрети.
Устройство на нервна клетка
Всеки неврон е изграден от тяло и израстъци. В тялото се съдържат ядрото и цитоплазмата. Един от израстъците е много по дълъг от останалите и се нарича аксон. Дължината на някои аксони надхвърля един метър. Аксонът образува разклонения, които завършват с многобройни крайни окончания. Чрез тях се осъществява предаването на нервния импулс.
Останалите израстъци са къси и дървовидно разклонени и се наричат дендрити. Чрез тях невронът приема нервни импулси.
Нервни синапси
Предаването на нервните импулси от неврон на неврон, а също така от неврон на мускулна или жлезиста клетка, се извършва с помощта на синапси.
Синапсите се образуват от участъци на клетъчните мембрани на двете клетки, в места, където те почти се допират. Между двете мембрани има тясно пространство, в което се отделя вещество. Чрез което се предава нервният импулс на друга клетка като я възбужда.
По своята природа дразнителите могат да бъдат светлинни, звукови, механични, химични. За да предизвикат възбуждане те трябва да действат с достатъчна сила.
По дължината си аксонът е обвит с така наречената миелинова обвивка. Тя служи като изолатор. Миелиновата обвивка придава на аксоните бял цвят и на нея се дължи голямата скорост, с която се предава нервният импулс - 120 m/s. Тялото на невроните и дендритите нямат миелинова обвивка.
Телата на невроните са разположени в главния и гръбначния мозък. Те са групирани в участъци, които изглеждат сиви на цвят и се наричат сиво мозъчно вещество. В други участъци са групирани аксоните на нервните клетки, които образуват бялото мозъчно вещество.
Клетките на невроглията са разположени около невроните. Някои от тях участват в обмяната на веществата между невроните и кръвта, други образуват миелиновата обвивка на аксоните. Трети унищожават мъртвите неврони и имат защитна функция.
Нервната тъкан позволява на организма да се ориентира в средата, т.е. да почувства нейните промени и да реагира на тях по най-подходящ начин.
Класификация на невроните
На база на структурата си невроните могат да бъдат класифицирани на три типа:
- Униполярни неврони — това са сензорни неврони, които имат само един израстък разделящ се на две (аксон и денрит).
- Мултиполярни неврони — това са моторни неврони, които притежават множество израстъци (един аксон и множество дендрити).
- Биполярни неврони — тава са сферични клетки с един аксон в единия край и дендрит в другия. Такива неврони могат да бъдат открити в светлочувствителната ретина на окото.
