Аврам Гачев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Toszimo (беседа | приноси)
Ред 38: Ред 38:
== Бележки ==
== Бележки ==
<references />
<references />

== Сатистика ==
*[http://stats.grok.se/bg/200808/%25D0%2590%25D0%25B2%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25BC_%25D0%259F%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25BA%25D0%25BE%25D0%25B2_%25D0%2593%25D0%25B0%25D1%2587%25D0%25B5%25D0%25B2] Статистика на страницата



{{сорткат|Гачев, Аврам}}
{{сорткат|Гачев, Аврам}}

Версия от 21:02, 4 септември 2008

Аврам Гачев
български политик

Роден
Починал
Народен представител в:
XXV ОНС   

Аврам Петков Гачев е български политик, местен деец на Българската работническа социалдемократическа партия, по-късно на Работническата партия.

Биография

Роден е в Габрово на 28 март 1871 г. Неговият баща е сподвижник на водача на Априлското въстание в Габрово Цанко Дюстабанов. Завършва търговска гимназия в Свищов, където се запознава със социалистическите идеи. В 1897 г. е избран за делегат на IV-я Обединителен конгрес на БРСДП в Казанлък. В Хасково слага началото на младежки социалистически кръжок. Един от членовете на кръжока е Ана Маймункова, за която той става първи учител по социализъм.

Съпругата му Славка (1878-1965) е също активен член на БРСДП и РП, учителка. Имат три деца - Петко, Радка и Веса.

Уволняван често от различните длъжности, които заема в държавния апарат и частни фирми, той е принуден да се мести от град на град – Габрово, Хасково, Севлиево, Добрич, Балчик. В 1913 година Гачев със семейството си се остановява окончателно във Варна.

В периода 1927-1940 г. е сред ръководителите на Работническата партия, член на ЦК на партията. Във Варна е избиран непрекъснато за общински и окръжен съветник, член на училищното настоятелство. Той организира работническото движение и използва заседанията на общинския съвет като трибуна за социалистическа пропаганда.

През 1940 г. е избран за народен представител на XXV Обикновено Народно Събрание от Варна.

Участва в спасяване на евреите в България.[1]

След касиране на работническите депутати през 1941 г. Гачев е изпратен в концентрационен лагер Гонда Вода, Асеновградско, където се разболява и на 9 октомври умира в пловдивска болница.

Тленните останки на Гачев са в погребани в Пантеона в Морската градина на Варна. Между 1960 и 1990 г. оживената улица във Варна от централния прощад „Независимост“ до ЖП гарата носи неговото име, а на булевард „Георги Димитров“ е издигнат негов бюст. Улица на негово име има и в Габрово.

Архивни материали

Малко архивни материали са запазени от дейността на Гачев, тъй като неговият дом е обискиран многократно и всичко подозрително е унищожавано. Материали от биографичен характер са на разположение в Държавния архив Варна и в богатия семеен архив, поддържан от внуците на Гачев.

Източници

  • Под знамето, червеното. Албум на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Варненски окръг 1904-1945. Съставители: Никола Чакъров, Коста Стоянов, Жечка Аргирова, Тодор Абаджиев, Кина Стамова, Вихра Димитрова, Петър Стоянов. Партиздат, С., 1973, стр. 108.

Бележки

Сатистика

  • [1] Статистика на страницата