Рецептор: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м + кат
кат
Ред 1: Ред 1:
{{Обработка|форматиране}}
{{Обработка|форматиране}}
Рецепторите са органи у живите организми, които имат способността да улавят промени в околната среда и да ги пренасят към централната или вегетативната нервна система за обработка.
Рецепторите са органи у живите организми, които имат способността да улавят промени в околната среда и да ги пренасят към централната или вегетативната нервна система за обработка. Рецепторите при човека са разпространени по цялото тяло. Това са вид нервни клетки, които реагират на различни промени в средата например допир, натиск, топло, студено, горчиво, сладко, кисело. Рецептори има също в ушите и очите където се улавят съответно светлина, цветове и звукови вълни. Рецепторите са специализирани за улавянето на точно определени промени. Така рецепторите за топлина не могат да уловят светлинни или звукови промени. Всеки рецептор има минимални и максимални нива на [[инервация]]. Минималното ниво на инвервация представлява минималната промяна в външната среда която рецептора може да улови. Пример за това е че човешкото ухо не чува всички звуци както и човешкото око не вижда всички честоти на вълната. Максималното нито на инервация представлява максималното нито на дразнителя което може да бъде регистрирано адекватно. След това нито рецептора провежда нереален или смущаващ сигнал. Примери: при топлене на ръката на печка вие усещата топлите вълни. Рецепторите работят нормално. При доближаване усещате повишаване на температурата. Но ако хванете с ръка котлона рецептора ще пренесе [[информация]] за болка вместо за още по-висока [[температура]]. Същия пример е валиден и при удар по окото когато рецепторите в зрителния анализатор пренасят [[сигнал]] за светлина като такава не е регистрирана реално.
Рецепторите играят важна роля в „[[рефлексната дъга]]“. Те са разпространени по всички места в живия организъм и предават постоянно информация към [[ЦНС]]. Предаваната информация за една секунда възлиза на няколко гигабайта, ако трябва да ги запишем на компютър. Интересен е факта, че в мозъка няма рецептори. Това противоречи на израза „боли ме главата“. На практика болката идва от промени в налягането в черепната кухина, а не в следствие на инервация на рецептори за болка.
Смисъла на рецепторите, които непрестанно пренасят [[информация]] към нервната система независимо, е че благодарение на тях организма контролира всеки един процес и следи за дразнители застрашаващи организма. Болката, независимо от органа от който идва, е важен [[сигнал]] за организма за проблем. Понякога организма сам решава тези проблем, но сигнала за болка кара човек да потърси помощта на специалист за отстранаване на съответния проблем. Без рецепторите в организма ще се извършват процеси застрашаващи живота му без той да има ясна представа за случващото се.


При човека са разпространени по цялото тяло. Това са вид нервни клетки, които реагират на различни промени в средата - например допир, натиск, топло, студено, горчиво, сладко, кисело. Рецептори има също в ушите и очите, където се улавят съответно светлина, цветове и звукови вълни. Те са специализирани за улавянето на точно определени промени. Така рецепторите за топлина не могат да уловят светлинни или звукови промени.
==Клетъчни рецептори==


Всеки рецептор има минимални и максимални нива на [[инервация]]. Минималното ниво на инвервация представлява минималната промяна в външната среда, която рецепторът може да улови. Пример за това е, че човешкото ухо не чува всички звуци, както и човешкото око не вижда всички честоти на вълната. Максималното ниво на инервация представлява максималното ниво на дразнителя, което може да бъде регистрирано адекватно. След това ниво рецепторът провежда нереален или смущаващ сигнал. Примери: при топлене на ръката на печка, вие усещата топлите вълни - рецепторите работят нормално. При доближаване усещате повишаване на температурата. Но ако хванете с ръка котлона, рецепторът ще пренесе [[информация]] за болка вместо за още по-висока [[температура]]. Същият пример е валиден и при удар по окото - когато рецепторите в зрителния анализатор пренасят [[сигнал]] за светлина, като такава не е регистрирана реално.

Рецепторите играят важна роля в „[[рефлексната дъга]]“. Те са разпространени по всички места в живия организъм и предават постоянно информация към [[ЦНС]]. Предаваната информация за една секунда възлиза на няколко гигабайта, ако трябва да ги запишем на компютър. Интересен е фактът, че в мозъка няма рецептори. Това противоречи на израза „боли ме главата“. На практика болката идва от промени в налягането в черепната кухина, а не вследствие на инервация на рецептори за болка.

Смисълът на рецепторите, които непрестанно пренасят [[информация]] към нервната система независимо, е че благодарение на тях организмът контролира всеки един процес и следи за дразнители застрашаващи организма. Болката, независимо от органа, от който идва, е важен [[сигнал]] за организма за проблем. Понякога организмът сам решава тези проблем, но сигналът за болка кара човек да потърси помощта на специалист за отстранаване на съответния проблем. Без рецепторите в организма ще се извършват процеси, застрашаващи живота му, без той да има ясна представа за случващото се.

==Клетъчни рецептори==
[[Картинка:Receptor02.jpg|мини]]
[[Картинка:Receptor02.jpg|мини]]


Клетката като най-малката жива единица също притежава рецептори. Те са също тясно специализирани към определени промени на средата. Обикновено се намират по клетъчната мембрана и са изградени от белтъци в третична и четвъртична структура. Рецептори има разпръснати и из цитоплазмата на клетката. Чрез клетъчните рецептори клетката следи промените във вътрешната и външната среда – концентрация на химични елементи, [[ензими]], [[белтъци]], [[липиди]], [[вирусни единици]] и др.
Клетката като най-малка жива единица също притежава рецептори. Те са също тясно специализирани към определени промени на средата. Обикновено се намират по клетъчната мембрана и са изградени от белтъци в третична и четвъртична структура. Рецептори има разпръснати и из цитоплазмата на клетката. Чрез клетъчните рецептори клетката следи промените във вътрешната и външната среда – концентрация на химични елементи, [[ензими]], [[белтъци]], [[липиди]], [[вирусни единици]] и др.


[[Категория:Анатомия]]
[[Категория:Нервна система]]


[[en:Sensory receptor]]
[[en:Sensory receptor]]

Версия от 20:25, 12 септември 2008

Рецепторите са органи у живите организми, които имат способността да улавят промени в околната среда и да ги пренасят към централната или вегетативната нервна система за обработка.

При човека са разпространени по цялото тяло. Това са вид нервни клетки, които реагират на различни промени в средата - например допир, натиск, топло, студено, горчиво, сладко, кисело. Рецептори има също в ушите и очите, където се улавят съответно светлина, цветове и звукови вълни. Те са специализирани за улавянето на точно определени промени. Така рецепторите за топлина не могат да уловят светлинни или звукови промени.

Всеки рецептор има минимални и максимални нива на инервация. Минималното ниво на инвервация представлява минималната промяна в външната среда, която рецепторът може да улови. Пример за това е, че човешкото ухо не чува всички звуци, както и човешкото око не вижда всички честоти на вълната. Максималното ниво на инервация представлява максималното ниво на дразнителя, което може да бъде регистрирано адекватно. След това ниво рецепторът провежда нереален или смущаващ сигнал. Примери: при топлене на ръката на печка, вие усещата топлите вълни - рецепторите работят нормално. При доближаване усещате повишаване на температурата. Но ако хванете с ръка котлона, рецепторът ще пренесе информация за болка вместо за още по-висока температура. Същият пример е валиден и при удар по окото - когато рецепторите в зрителния анализатор пренасят сигнал за светлина, като такава не е регистрирана реално.

Рецепторите играят важна роля в „рефлексната дъга“. Те са разпространени по всички места в живия организъм и предават постоянно информация към ЦНС. Предаваната информация за една секунда възлиза на няколко гигабайта, ако трябва да ги запишем на компютър. Интересен е фактът, че в мозъка няма рецептори. Това противоречи на израза „боли ме главата“. На практика болката идва от промени в налягането в черепната кухина, а не вследствие на инервация на рецептори за болка.

Смисълът на рецепторите, които непрестанно пренасят информация към нервната система независимо, е че благодарение на тях организмът контролира всеки един процес и следи за дразнители застрашаващи организма. Болката, независимо от органа, от който идва, е важен сигнал за организма за проблем. Понякога организмът сам решава тези проблем, но сигналът за болка кара човек да потърси помощта на специалист за отстранаване на съответния проблем. Без рецепторите в организма ще се извършват процеси, застрашаващи живота му, без той да има ясна представа за случващото се.

Клетъчни рецептори

Клетката като най-малка жива единица също притежава рецептори. Те са също тясно специализирани към определени промени на средата. Обикновено се намират по клетъчната мембрана и са изградени от белтъци в третична и четвъртична структура. Рецептори има разпръснати и из цитоплазмата на клетката. Чрез клетъчните рецептори клетката следи промените във вътрешната и външната среда – концентрация на химични елементи, ензими, белтъци, липиди, вирусни единици и др.