Аксел Уксеншерна: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Чистач Боб |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
'''Аксел Густафсон Оксенщиерна''' е [[Швеция|шведски]] [[граф]], [[канцлер]] (1612-1654) при управлението на [[Густав II Адолф]] и дъщеря му [[Кристина (Швеция)|Кристина]] и регент (1632-1644) при малолетието на Кристина. Той е син на Густав Оксенщиерна и Барбро Биелке, представител е на известен шведски аристократичен род. Получава теологично образование в [[Рощок]], [[Йена]] и [[Витенберг]]. От 1609 г. бързо навлиза в управлението на страната като член на риксрада - органа на едрата аристокрация. Именно риксрадът принуждава през 1611 г. току-що възцарилият се Густав ІІ да подпише декларация, с която ограничава правата на короната. Неочаквано Оксенщиерна, който има важна роля в това действие, е назначен за канцлер и оттогава става верен поддръжник на краля във всяка негова стъпка във външната и вътрешната политика. Когато Густав ІІ Адолф отива да се бие срещу [[Католицизъм|католиците]] в [[Германия]] в хода на [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] (1618-1648), канцлерът го последва през 1631. На следващата година кралят е убит при [[битка при Люцен|Люцен]] и Оксенщиерна поема командването. Изправен е пред множество проблеми - да намери пари за армията без да се превърне във френска марионетка (виж [[Ришельо]]), да се справи с амбициите на авторитетните генерали като [[Юхан Банер|Банер]] и [[Ленарт Торстенсон|Торстенсон]]. След поражението на Шведите при [[Битка при Ньордлинген|Ньордлинген]] се връща в Швеция, за да ръководи войната от там, но не изпуска контрола. Той е отговорен и за кратката война срещу Дания (виж [[Шведско-датска война (1643-1645)]]), която носи на страната му значителни териториални придобивки. По [[Вестфалски мирен договор|Вестфалския мирен договор]] от 1648 г., договорен от шведска страна именно от Оксенщиерна, Швеция не само придобива значителни владения в [[Померания]], но и се утвърждава като авторитетна сила в [[Европа]]. |
'''Аксел Густафсон Оксенщиерна''' е [[Швеция|шведски]] [[граф]], [[канцлер]] (1612-1654) при управлението на [[Густав II Адолф]] и дъщеря му [[Кристина (Швеция)|Кристина]] и регент (1632-1644) при малолетието на Кристина. Той е син на Густав Оксенщиерна и Барбро Биелке, представител е на известен шведски аристократичен род. Получава теологично образование в [[Рощок]], [[Йена]] и [[Витенберг]]. От 1609 г. бързо навлиза в управлението на страната като член на риксрада - органа на едрата аристокрация. Именно риксрадът принуждава през 1611 г. току-що възцарилият се Густав ІІ да подпише декларация, с която ограничава правата на короната. Неочаквано Оксенщиерна, който има важна роля в това действие, е назначен за канцлер и оттогава става верен поддръжник на краля във всяка негова стъпка във външната и вътрешната политика. Когато Густав ІІ Адолф отива да се бие срещу [[Католицизъм|католиците]] в [[Германия]] в хода на [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] (1618-1648), канцлерът го последва през 1631. На следващата година кралят е убит при [[битка при Люцен|Люцен]] и Оксенщиерна поема командването. Изправен е пред множество проблеми - да намери пари за армията без да се превърне във френска марионетка (виж [[Ришельо]]), да се справи с амбициите на авторитетните генерали като [[Юхан Банер|Банер]] и [[Ленарт Торстенсон|Торстенсон]]. След поражението на Шведите при [[Битка при Ньордлинген|Ньордлинген]] се връща в Швеция, за да ръководи войната от там, но не изпуска контрола. Той е отговорен и за кратката война срещу Дания (виж [[Шведско-датска война (1643-1645)]]), която носи на страната му значителни териториални придобивки. По [[Вестфалски мирен договор|Вестфалския мирен договор]] от 1648 г., договорен от шведска страна именно от Оксенщиерна, Швеция не само придобива значителни владения в [[Померания]], но и се утвърждава като авторитетна сила в [[Европа]]. |
||
Първоначално във вътрешната политика като регент Оксенщиерна се опитва да реформира управлението по начина замислен от покойния крал, чрез модернизация и оптимизиране. Младата кралица обаче гледана него като на борец за увеличаване и гарантиране правата и богатството на аристократите за сметка на короната. До 1650 г. техните отношения непрекъснато се влошават, но това не намалява властта на канцлера, тъй като кралицата е съвсем млада и е жена. Кристина иска незабавно напускане на войната и отказва да се омъжи за Карл Густав, неин братовчед, но заявява, че ще му остави престола. Оксенщиерна се противопоставя, страхувайки се, че амбициозният Карл (после [[Карл X]]) ще възстанови [[абсолютизъм|абсолютизма]] за сметка на аристокрацията. Въпреки това през 1650 г. Кристина се възползва от икономическата криза и убеждава парламента да се съгласи с нея. Тя се съюзява с ниските съсловия - селяни, граждани и свещеници - и заплашва риксрада с радикални реформи. Когато към 1652 г. Оксенщиерна отстъпва по всичките |
Първоначално във вътрешната политика като регент Оксенщиерна се опитва да реформира управлението по начина замислен от покойния крал, чрез модернизация и оптимизиране. Младата кралица обаче гледана него като на борец за увеличаване и гарантиране правата и богатството на аристократите за сметка на короната. До 1650 г. техните отношения непрекъснато се влошават, но това не намалява властта на канцлера, тъй като кралицата е съвсем млада и е жена. Кристина иска незабавно напускане на войната и отказва да се омъжи за Карл Густав, неин братовчед, но заявява, че ще му остави престола. Оксенщиерна се противопоставя, страхувайки се, че амбициозният Карл (после [[Карл X]]) ще възстанови [[абсолютизъм|абсолютизма]] за сметка на аристокрацията. Въпреки това през 1650 г. Кристина се възползва от икономическата криза и убеждава парламента да се съгласи с нея. Тя се съюзява с ниските съсловия - селяни, граждани и свещеници - и заплашва риксрада с радикални реформи. Когато към 1652 г. Оксенщиерна отстъпва по всичките ѝ искания, отношенията им се подобряват. Когато той умира, семейството му продължава да контролира развитиетона Швеция. |
||
[[Категория: История на Швеция]] |
[[Категория: История на Швеция]] |
||
Версия от 16:55, 14 септември 2008
| Аксел Оксенщиерна Axel Oxenstierna | |
| канцлер и регент на Швеция | |
 | |
| Роден |
Фаньо, Швеция |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Йенски университет Рощокски университет[1] |
| Семейство | |
| Подпис | .png) |
| Аксел Оксенщиерна в Общомедия | |
Аксел Густафсон Оксенщиерна е шведски граф, канцлер (1612-1654) при управлението на Густав II Адолф и дъщеря му Кристина и регент (1632-1644) при малолетието на Кристина. Той е син на Густав Оксенщиерна и Барбро Биелке, представител е на известен шведски аристократичен род. Получава теологично образование в Рощок, Йена и Витенберг. От 1609 г. бързо навлиза в управлението на страната като член на риксрада - органа на едрата аристокрация. Именно риксрадът принуждава през 1611 г. току-що възцарилият се Густав ІІ да подпише декларация, с която ограничава правата на короната. Неочаквано Оксенщиерна, който има важна роля в това действие, е назначен за канцлер и оттогава става верен поддръжник на краля във всяка негова стъпка във външната и вътрешната политика. Когато Густав ІІ Адолф отива да се бие срещу католиците в Германия в хода на Тридесетгодишната война (1618-1648), канцлерът го последва през 1631. На следващата година кралят е убит при Люцен и Оксенщиерна поема командването. Изправен е пред множество проблеми - да намери пари за армията без да се превърне във френска марионетка (виж Ришельо), да се справи с амбициите на авторитетните генерали като Банер и Торстенсон. След поражението на Шведите при Ньордлинген се връща в Швеция, за да ръководи войната от там, но не изпуска контрола. Той е отговорен и за кратката война срещу Дания (виж Шведско-датска война (1643-1645)), която носи на страната му значителни териториални придобивки. По Вестфалския мирен договор от 1648 г., договорен от шведска страна именно от Оксенщиерна, Швеция не само придобива значителни владения в Померания, но и се утвърждава като авторитетна сила в Европа.
Първоначално във вътрешната политика като регент Оксенщиерна се опитва да реформира управлението по начина замислен от покойния крал, чрез модернизация и оптимизиране. Младата кралица обаче гледана него като на борец за увеличаване и гарантиране правата и богатството на аристократите за сметка на короната. До 1650 г. техните отношения непрекъснато се влошават, но това не намалява властта на канцлера, тъй като кралицата е съвсем млада и е жена. Кристина иска незабавно напускане на войната и отказва да се омъжи за Карл Густав, неин братовчед, но заявява, че ще му остави престола. Оксенщиерна се противопоставя, страхувайки се, че амбициозният Карл (после Карл X) ще възстанови абсолютизма за сметка на аристокрацията. Въпреки това през 1650 г. Кристина се възползва от икономическата криза и убеждава парламента да се съгласи с нея. Тя се съюзява с ниските съсловия - селяни, граждани и свещеници - и заплашва риксрада с радикални реформи. Когато към 1652 г. Оксенщиерна отстъпва по всичките ѝ искания, отношенията им се подобряват. Когато той умира, семейството му продължава да контролира развитиетона Швеция.