Алдимир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 17:26, 17 септември 2008

Деспот Елтимир (среща се и като Алдимир) е брат на цар Георги I Тертер и има за подвластно Крънското деспотство. След смъртта на цар Смилец овдовялата царица Смилцена дала дъщеря си за съпруга на Елтимир, като двамата заедно поемат регентството над малолетния цар Иван IV Смилец (Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог Смилец).

През есента на 1299 година Чака и Теодор Светослав успяват да стигнат до Търново с малка войска и Теодор Светослав подкупва болярите за да влезе в столицата. Смилцена и синът ѝ Иван IV Смилец бягат първоначално в Крън, а след това в Константинопол. Войсил и Радослав, братята на Смилец, също бягат във Византия.

Тодор Светослав се възцарява (1300-1322) и си спомня за хората, изпратили го в татарското изгнание. Той осъжда и хвърля от Лобната скала в Търново патриарх Йоаким III за неговата протатарска политика. Царят започнал да санкционира и отнема територии от подвластното на чичо му Елтимир Крънско деспотство, докато то не преминава изцяло под властта на Търново. И тъкмо навреме, защото през 1302 година Радослав, брат на Смилец и провъзгласен за севастократор от Андроник II Палеолог, потегля от Солун към България. Деспот Алдемир разбива византийската армия. Заловеният Радослав е ослепен и върнат обратно в Солун, а пленените тринадесет византийски архонти са изпратени в Търново. Цар Тодор Светослав ги разменя за баща си Георги I Тертер, който е пленник във Византия. След завръщането си Георги Тертер е изпратен да управлява укрепения град Червен. Смята се, че в края на живота си той се замонашва и умира в един от скалните манастири при село Иваново, Русенско.

Синът на деспот Елтимир - Иван Драгутин е живял в Сърбия при братовчед си цар Стефан Душан. Двамата са изобразени в Положкия манастир "Свети Георги" край Кавадарци (дн. Република Македония).

Шаблон:История-мъниче

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 През есента на 1299 година [[Чака]] и [[Теодор Светослав]] успяват да стигнат до [[Търново]] с малка войска и Теодор Светослав подкупва болярите за да влезе в столицата. Смилцена и синът и&#768; Иван IV Смилец бягат първоначално в Крън, а след това в Константинопол. Войсил и Радослав, братята на Смилец, също бягат във Византия.
-[[Тодор Светослав]] се възцарява (1300-1322) и си спомня за хората, изпратили го в татарското изгнание. Той осъжда и хвърля от [[Лобна скала|Лобната скала]] в Търново патриарх [[Йоаким III(български патриарх)|Йоаким III]] за неговата протатарска политика. Царят започнал да санкционира и отнема територии от подвластното на чичо му Елтимир [[Крън|Крънско деспотство]], докато то не преминава изцяло под властта на Търново. И тъкмо навреме, защото през 1302 година Радослав, брат на Смилец и провъзгласен за севастократор от [[Андроник II Палеолог]], потегля от [[Солун]] към България.
+[[Тодор Светослав]] се възцарява (1300-1322) и си спомня за хората, изпратили го в татарското изгнание. Той осъжда и хвърля от [[Лобна скала|Лобната скала]] в Търново патриарх [[Йоаким III]] за неговата протатарска политика. Царят започнал да санкционира и отнема територии от подвластното на чичо му Елтимир [[Крън|Крънско деспотство]], докато то не преминава изцяло под властта на Търново. И тъкмо навреме, защото през 1302 година Радослав, брат на Смилец и провъзгласен за севастократор от [[Андроник II Палеолог]], потегля от [[Солун]] към България.
 Деспот Алдемир разбива византийската армия. Заловеният Радослав е ослепен и върнат обратно в Солун, а пленените тринадесет византийски [[архонт]]и са изпратени в Търново. Цар Тодор Светослав ги разменя за баща си Георги I Тертер, който е пленник във Византия. След завръщането си Георги Тертер е изпратен да управлява укрепения град Червен. Смята се, че в края на живота си той се замонашва и умира в един от [[скални манастири|скалните манастири]] при село [[Иваново]], Русенско.