Черна (река): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 20: Ред 20:
<references />
<references />


{{Портал Македония}}
[[Категория:Реки в Република Македония]]
[[Категория:Реки в Република Македония]]



Версия от 21:28, 28 септември 2008

Тази статия е за реката в Република Македония. За реката в Сърбия, която понякога се нарича Църна река, вижте Църни Тимок.

Файл:Buchin-bridge.jpg
Мост на Църна при Бучин.

Черна или Църна (Шаблон:Lang-mk, произнасяно Църна) е река в Република Македония, най-големият десен приток на Вардар. Дължината ѝ е 207 километра.

Черна извира от извора Църна дупка в близост до село Железнец на надморска височина от 760 метра. От извора си до село Бучин Църна тече през областта Демир Хисар, а от Бучин до село Скочивир през най-голямата котловина в Македония Пелагония. През Пелагония реката тече в посока север-юг, а при село Брод прави голям завой и потича на североизток. При село Скочивир реката влиза в Скочивирската клисура, най-дългият пролом в Република Македония. Реката тече през областта Мариово, където има характер на планинска река - бърза, с тясно корито и високи брегове. В землището на село Галище Черна навлиза в Тиквешкото езеро, язовир оформен преди края на Скочивирската клисура.

Водите на Черна се използват за напояване и производство на електричество. След язовирната стена при село Возарци до устието си във Вардар при античния град Стоби, Църна има характер на равнинна река.

По-големи притоци на Черна са Драгор, Йелашка река, Белашица, Блато и други.

Край големия завой на Черна през Първата световна война се разиграва мащабно сражение между българските и съглашенските части, известно като Битка при завоя на Черна.

Етимология

Българското име на реката е превод на тракийското име Erigon, означаващо „черен“, сродно с гръцкото έρεβος „мрак“, арменското erek вечер, нордическото røkkr „мрак“, готското riqis „мрак“, санскритското rájas „нощ“, тохарското orkamo „тъмен“[1].

Вижте още

Бележки

  1. Katičic', Radoslav. Ancient Languages of the Balkans. Paris: Mouton, 1976: 147