Цезония: Разлика между версии
нова |
м Робот Добавяне: ru:Милония Цезония |
||
| Ред 36: | Ред 36: | ||
[[nl:Milonia Caesonia]] |
[[nl:Milonia Caesonia]] |
||
[[pl:Cezonia]] |
[[pl:Cezonia]] |
||
[[ru:Милония Цезония]] |
|||
[[tr:Caesonia]] |
[[tr:Caesonia]] |
||
Версия от 13:22, 4 октомври 2008
| Милония Цезония | |
| римска императрица | |
 | |
| Родена |
ок.5
|
|---|---|
| Починала | |
| Семейство | |
| Род | Юлиево-Клавдиева династия |
| Баща | неизв. |
| Майка | Вистилия |
| Братя/сестри | Гней Домиций Корбулон Публий Суилий Руф Квинт Помпоний Секунд Публий Калвизий Сабин Попмоний Секунд |
| Съпруг | неизв. Калигула |
| Деца | Юлия Друзила |
| Милония Цезония в Общомедия | |
Милония Цезония (Шаблон:Lang-la) е четвъртата жена на Калигула, майка на неговата единствена дъщеря.
Бащата на Милония не е известен. Майка ѝ се казвала Вистилия и произхождала от сенаторското съсловие. Нейният баща и брат последователно са били претори при управлението на Октавиан и Тиберий. Брат ѝ бил приятел с Друз Старши, а през 32 г. изпада в немилост и се самоубива.
Вистилия се е омъжвала 6 пъти. От различните си съпрузи имала 7 деца. Милония е едно от тези деца. Скоро след нея се родил и бъдещяи римски пълководец Гней Домиций Корбулон[1].
По времето когато среща Калигула Цезония е била омъжена. От първия си брак има 3 деца. Не се отличавала нито с ум, нито с красота. [2]. Става любовница на Калигула около 39 г. Калигула се жени за нея през 40 г., в деня на раждането на своята единствена дъщеря [3]. Калигула я водил при войската, заедно със себе си, облечена във военни дрехи [4]. Имало слухове, че Цезония упоила мъжа си с любовна магия, която го довела до безумие[5].
Убита е по време на успешен заговор от 24 януари 41 г. Преди смъртта си проявила мъжество и достойнство и твърдяла, че е предупреждавала Калигула, но той не я е послушал [6].
Източници
- ↑ Плиний Стари "Естествена история" VII 4
- ↑ Светоний ""Животът на 12-те цезари", "Калигула" 25
- ↑ Дион Касий, "Римска История", LIX, 23, 28
- ↑ Йосиф Флавий, "Юдейски древности", XIX 2, 4
- ↑ Ювенал, "Сатири", 616—617
- ↑ Плутарх, "Сравнителни животописания", "Марк Антоний" 87