Лудово: Разлика между версии
м RomanNr: 1 repl; |
|||
| Ред 36: | Ред 36: | ||
В края на 19 век Лудово е чисто българско село. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] в [[1900]] Лудово има 168 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.268.]</ref> |
В края на 19 век Лудово е чисто българско село. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] в [[1900]] Лудово има 168 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.268.]</ref> |
||
В началото на 20 век цялото население на Лудово е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том |
В началото на 20 век цялото население на Лудово е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.196, стр.125.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] в [[1905]] година в Лудово има 160 българи екзархисти.<ref>D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, рр 180-181.</ref> |
||
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Лудово като село със 130 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/047.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.]</ref> Според Георги Константинов Бистрицки Лудово преди Балканската война има 8 български къщи,<ref>Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр.198.</ref> |
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Лудово като село със 130 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/047.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.]</ref> Според Георги Константинов Бистрицки Лудово преди Балканската война има 8 български къщи,<ref>Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр.198.</ref> |
||
Версия от 12:18, 5 октомври 2008
Лудово (Шаблон:Lang-el, Крия Нера, до 1926 Λούδοβο, Лудово, катаревуса: Λούδοβον, Лудовон) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища на ном Костур. Населението му е 32 души (2001).
География
Селото се намира на 10 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на левия бряг на река Голешово в областта Костенария.
История
В края на 19 век Лудово е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Лудово има 168 жители българи.[1]
В началото на 20 век цялото население на Лудово е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[2] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Лудово има 160 българи екзархисти.[3]
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Лудово като село със 130 жители гърци.[4] Според Георги Константинов Бистрицки Лудово преди Балканската война има 8 български къщи,[5] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[6]
В 1912 година след Балканската война Лудово попада в Гърция. След 1919 година 1 жител на Лудово емигрира в България по официален път. В селото има 1 политическо убийство.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Крия Нера.[8]
По време на Гражданската война 24 деца от Лудово са изведени извън страната от комунистическите части като деца бежанци.[9]
През есента на 1959 година на масова церемония жителите на Лудово са заклевани да не говорят вече български език.[10]
Преброявания
- 1913 - 59 жители
- 1920 - 61 жители
- 1928 - 82 жители
- 1940 - 349 жители
- 1951 - 124 жители
- 1961 - 41 жители
- 1971 - 44 жители
- 1981 - 47 жители
- 1991 - 48 жители
Външни препратки
Бележки
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.268.
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.196, стр.125.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, рр 180-181.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.
- ↑ Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр.198.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.
- ↑ Вестник "Фони тис Касторияс", 4 октомври 1959: „През последните два месеца жителите на няколко села в Северна Гърция на официални масови церемонии заявиха, че ще престанат да говорят славянския диалект и в бъдеще ще говоря само гръцки език. Първата церемония стана в село Кардия, епархия Еордея на Ном Кожани, което според преброяването от 1951 г. има 692 жители. Церемонията е проведена и в други села като Крия Нера, от община Лакомата от Ном Костур (41 жители) и Атрапос от Ном Лерин (466 жители).“
| |||||||||||||||||||||||||||||||||
