Миленко Велев

Миленко Стефанов Велев , известен още като майстор Миленко е прочут майстор - архитект и строител от епохата на Българското Възраждане. Майсторът е роден в края на ХVIII в. в село Блатешница, Радомирско. В едно свое писмо до Зографския манастир от 1859 година лично се е подписал като "Миленко Блатешницки". Той е известен строител в Атон и въобще в Югозападна България. Строи предимно църкви и жилищни сгради, но са му възлагали и държавни обекти, например моста на река Струма до гр.Бобошево. Негово дело са черквите "Свeти Никола" в с.Баланово (1844), "Свети Никола" в гр.Дупница (1844), "Света Петка" в гр.Трън (1853), "Света Богородица" в гр.Бобошево (1853), "Свети Илия" в с.Граница (1857). В последното село той е построил и известната "Границка къща" - жилищна отбранителна кула. Най-голямата от известните ни негови постройки е южното крило на Рилския манастир (1847 - 1848). Това е красива сграда, в която освен интересно решените двуетажни монашески килии се намират трапезарията, игуменарницата, болницата, скевофилакията и библиотеката. Църквите, построени от майстор Миленко са изключително живописни. Строени са със смесена каменно-тухлена зидария и притежават богата фасадна пластика от слепи аркатури и трицентрови аркови фронтони, всичко изработено в отлични пропорции и детайли. Те са едни от най-красивите сгради на възрожденската ни църковна архитектура. След 1859 г. няма сведения за съдбата на майстор Миленко.