Мускулна треска: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Обработка|разширение}} |
{{Обработка|разширение}} |
||
'''Мускулна треска'' се нарича специфичната болка или дискомфорт, оставащ от |
'''Мускулна треска''' се нарича специфичната болка или дискомфорт, оставащ от 24 до 76 часа след интензивно натоварване на определен мускул или мускулна група. Някога се е считало че се дължи на синтеза на млечна киселина, но по-съвременни теории предполагат че се дължи на миниатюрни разкъсвания в мускулната тъкан, причинени от неравномерно или необичайно натоварване. Причината за отпадане на теорията за млечната киселина е, че след като млечната киселина се разсейва сравнително бързо в тялото, това не може да обясни болката оставаща и през следващия ден. |
||
Въпреки че точната причина не е установена, изглежда че вида мускулно натоварване е основен фактор за развитие на мускулна треска. Упражнения, изискващи много неравномерни натоварвания (като тичане надолу по склон) биха довели до най-тежките форми на мускулна треска, тъй като подобно натоварване би причинило по-големи поражения за мускулната тъкан, от колкото стандартни равномерни натоварвания (например изкачване). |
Въпреки че точната причина не е установена, изглежда че вида мускулно натоварване е основен фактор за развитие на мускулна треска. Упражнения, изискващи много неравномерни натоварвания (като тичане надолу по склон) биха довели до най-тежките форми на мускулна треска, тъй като подобно натоварване би причинило по-големи поражения за мускулната тъкан, от колкото стандартни равномерни натоварвания (например изкачване). |
Версия от 19:35, 17 октомври 2008
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Мускулна треска се нарича специфичната болка или дискомфорт, оставащ от 24 до 76 часа след интензивно натоварване на определен мускул или мускулна група. Някога се е считало че се дължи на синтеза на млечна киселина, но по-съвременни теории предполагат че се дължи на миниатюрни разкъсвания в мускулната тъкан, причинени от неравномерно или необичайно натоварване. Причината за отпадане на теорията за млечната киселина е, че след като млечната киселина се разсейва сравнително бързо в тялото, това не може да обясни болката оставаща и през следващия ден.
Въпреки че точната причина не е установена, изглежда че вида мускулно натоварване е основен фактор за развитие на мускулна треска. Упражнения, изискващи много неравномерни натоварвания (като тичане надолу по склон) биха довели до най-тежките форми на мускулна треска, тъй като подобно натоварване би причинило по-големи поражения за мускулната тъкан, от колкото стандартни равномерни натоварвания (например изкачване).
Едно изследване твърди, че мускулната треска не е предизвикана от болката в повредената мускулна тъкан, а се дължи на подсилващ процес. Мускулът реагира на тренировката като се подсилва до степен по-висока от предишната чрез изграждане на нови сегменти в мускулната тъкан. Този процес на подсилване кара клетките да нарастват и да упражняват натиск върху околните нерви и артерии, причинявайки мускулна треска.
Външни препратки
- „Стресът води до мускулна треска“, в-к „Стандарт“, 4 август 2004