Азотни оксиди: Разлика между версии
Ред 14: | Ред 14: | ||
[[Двуазотен триокис|Двуазотният триокис]] ('''N<sub>2</sub>O<sub>3</sub>''') е [[анхидрид]] на [[азотиста киселина|азотистата киселина]]. Той е газ и е синьо-зелен на цвят. Степента му на окисление е '''+ 3'''. Той е силно токсичен нетраен газ. |
[[Двуазотен триокис|Двуазотният триокис]] ('''N<sub>2</sub>O<sub>3</sub>''') е [[анхидрид]] на [[азотиста киселина|азотистата киселина]]. Той е газ и е синьо-зелен на цвят. Степента му на окисление е '''+ 3'''. Той е силно токсичен нетраен газ. |
||
==Азотен |
==Азотен двуокис== |
||
[[Азотен |
[[Азотен двуокис|Азотният двуокис]] ('''NO<sub>2</sub>''') е жълто-кафяв, силно [[отрова|отровен]], лесно [[течност|втечняем]] газ. Той дразни лигавицата на [[око|очите]] и дихателните [[орган]]и, предизвиква [[хрип]]ове, [[кашлица]], [[задух]]. Концентрация от 0,4 mg/dm<sup>3</sup> е смъртоносна за възрастен човек. Азотният двуокис е [[киселинен окис]]. Взаимодейства с окиси и [[основен окис|основни окиси]]. Той е и силен [[окислител]]. Степента му на окисление е '''+ 4'''. Получаване: |
||
:: <math>2N^{+2}O^{-2} + O_{2}^{0} \to 2N^{+4}O_{2}^{-2} + Q</math> |
:: <math>2N^{+2}O^{-2} + O_{2}^{0} \to 2N^{+4}O_{2}^{-2} + Q</math> |
||
: Азотният |
: Азотният двуокис е разтворим и взаимодейства химически с [[вода]], при което се получават азотна киселина и азотиста киселина: |
||
:: <math>2NO_2 + H_2O \to HNO_3 + HNO_2</math> |
:: <math>2NO_2 + H_2O \to HNO_3 + HNO_2</math> |
||
Версия от 22:38, 27 октомври 2008
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране и да се посочат благонадежни в смисъла на У:БИ и У:ПИ източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Азотните оксиди са химични съединения на азота с кислород. Спрямо кислорода азотът проявява от +1 до +5 степен на окисление. Поради това той образува пет оксида:
Двуазотен окис
Двуазотният окис, още известен като "райски газ", е химично съединение с емпирична формула N2O. Той е неутрален окис. При стайна температура е безцветен незапалим газ, с приятна сладникава миризма и вкус. Използва се в хирургията и зъболечението заради своя анестетичен и аналгетичен ефект. Името му "райски газ" идва от чувството за еуфория, което причинява при вдишване. Това свойство на газа му дава приложение и като наркотик. Друго негово приложение е като окислител в ракетните двигатели. Използва се и при двигателите с вътрешно горене - добавен към горивото, увеличава мощността им.[1]
Азотен окис
Азотният окис (NO) е безцветен газ, неразтворим във вода. Не взаимодейства с киселини и основи. Той е неутрален окис. Получава се при пряко взаимодействие на азот с кислород. Степента на окисление на азота в този окис е + 2. Получаване:
- (с помощта на електрическа искра);
Двуазотен триокис
Двуазотният триокис (N2O3) е анхидрид на азотистата киселина. Той е газ и е синьо-зелен на цвят. Степента му на окисление е + 3. Той е силно токсичен нетраен газ.
Азотен двуокис
Азотният двуокис (NO2) е жълто-кафяв, силно отровен, лесно втечняем газ. Той дразни лигавицата на очите и дихателните органи, предизвиква хрипове, кашлица, задух. Концентрация от 0,4 mg/dm3 е смъртоносна за възрастен човек. Азотният двуокис е киселинен окис. Взаимодейства с окиси и основни окиси. Той е и силен окислител. Степента му на окисление е + 4. Получаване:
- Азотният двуокис е разтворим и взаимодейства химически с вода, при което се получават азотна киселина и азотиста киселина:
Диазотен пентаоксид
Диазотният пентаоксид (N2O5) е анхидрид на азотната киселина; кристално, безцветно вещество. Той е нетраен и при обикновени условия се разлага на азотен диоксид и кислород. С водата образува азотна киселина. Много силен окислител със степен на окисление + 5;
Екологични проблеми
Високото съдържание на азотни оксиди в атмосферата предизвиква сериозни екологични проблеми - киселинни дъждове и смог. Основни замърсители на околната среда с азотни оксиди са тецовете, азотноторовите заводи, моторните превозни средства.