Владимир Путин

Владимир Путин
2-ри президент на Русия
Мандат 31 декември 1999 – 7 май 2008
Вицепрезидент	—
Премиер	Михаил Касянов Виктор Христено (временен) Михаил Фрадков Виктор Зубков
Предшестван от	Борис Елцин
Последван от	Дмитрий Медведев
Роден	7 октомври 1952 Ленинград, СССР
Съпруга	Людмила Путина
Партия	КПСС (преди 1991) безпартиен (от 1991) Единна Русия (не формален лидер)
Религия	Православен християнин
Университет	Санктпетербургски държавен университет
Подпис
Владимир Путин в Общомедия

Владимир Владимирович Путин (на руски: Влади́мир Влади́мирович Пу́тин) е руски политик, бивш президент на Русия (1999-2008) и настоящ премиер на страната. Става временен президент на Русия на 31 декември 1999, като сменя Борис Елцин, а се заклева на 7 май 2000 след проведените президентски избори. През 2004 е преизбран за втори (и последен според текущата конституция) мандат, който изтича през 2008.

Биография

Владимир Путин е роден в Ленинград (дн. Санкт Петербург). Той завършва право в Ленинградския държавен университет през 1975 г., след което постъпва на работа в Комитета за държавна сигурност (КГБ). От 1985 г. работи за КГБ в бившата Източна Германия. След завръщането си в Русия през 1990 г. работи в родния си град като служител в университета (1990-1991 г.), съветник по чуждестранните инвестиции на кмета Анатолий Собчак (1991-1994 г.) и заместник-кмет (1994-1996 г.). Официално той напуска КГБ след опита за преврат през август 1991 г.

След 1996 г. Путин се премества в Москва и заема второстепенни постове в администрацията на Борис Елцин. От 1997 г. става заместник на завеждащия администрацията на Кремъл. През 1998 г. е назначен за директор на Федералната служба за сигурност на Русия, наследникът на КГБ. През март 1999 г. става и секретар на Съвета за сигурност на Русия, а през август - министър-председател. От декември същата година изпълнява длъжността на президент. През 2000 г. е избран за държавен глава, а през 2004 г. е преизбран за втори мандат.

На поста президент Путин нанася съкрушителен удар на олигархията, като на 25 октомври 2003 г. е арестуван по обвинение в нарушения, допуснати в хода на приватизацията на ЗАО «Апатит», шефът на НК ЮКОС Михаил Ходорковский. Друг крупен олигарх, Борис Абрамович Березовский, въпреки многобройните призиви на Путин за екстрадирането му, намира убежище в Англия, която отказва исканията на руския президент.

В края на 2007 г. Путин забранява на Британския Съвет да поддържа всякакви филиали, които са извън столицата Москва.

Освен това по повод даването на политическо убежище от същата тази държава на чеченски терористи^{[източник?]} и на Александър Литвиненко, който според руски проправителствени издания е свързан с тях, Путин заявява, че след като британските власти „са позволили да се съберат на тяхна територия значително количество мошеници, негодници и терористи, те са създали условия, в рамките на които се подлага на опасност животът и здравето на самите поданици на Британия“. „И цялата ответственост за това лежи у британската страна“, подчертава бившият президент на Русия.
Искането от Британия за екстрадиране на Андрей Луговой, който е гражданин на Русия, Путин нарича глупаво и заявява: „Ако тези люде, които са ни отправили искане за предаването на Луговой не знаят това (забраната от конституцията за екстрадиране на руски граждани), то под въпрос се поставя нивото на тяхната компетентност, ако са знаели - значи, това е просто пиаровски политически ход“, Искането от британска страна за промяна на конституцията Владимир Путин нарича "рудимент от колониалното мислене" и отбелязва, че всъщност за тях е нужно да сменят мозъците, а не конституцията.

Предаване на длъжността

Церемонията по предаване на длъжността се проведе в Кремъл, след салют от Кремълския президентски полк. Президентският кортеж премина през отваряните само в изключително редки случаи Спаски врати. В своята заключителна реч при отстъпването на длъжността на Дмитрий Медведев на 7 май 2008 г. в присъствието и на руския патриарх Алексей II Владимир Владимирович заявява, че не е нарушил приетото заедно с президентството задължение да служи открито и честно на народа си, че задължението да брани Русия за него е висш граждански дълг, който той ще изпълнява целия си живот и че у управляващия нравствеността е не по-маловажно качество от професионализма и опита.

Премиерски пост

Още същия ден Дмитрий Анатолиевич внася в Държавната дума указ с предложение за назначаване на Владимир Путин за премиер-министър. Предходният премиер-министър Виктор Алексеевич Зубков подава оставка заедно с Владимир Путин на 7 май съобразно конституцията. Три от четирите фракции (Единна Русия, Либералдемократическата партия и Справедлива Русия) заявяват, че ще го подкрепят след негова среща с ръководителите на партиите.

Гласуването и встъпването в длъжност се осъществява на 8 май с безпрецедентно мнозинство от 392 гласа „за“ от общо 450. В ескиза си за бъдещата икоомическа политика на правителството Владимир Владимирович заявява, че ще задели 30 млрд. рубли в Селхозбанката, за да бъдат регулирани цените на зърното и осуетено самоволното рязко нарастване на цените, което е световно явление. Ще се продължи и политиката на високи мита при експорта на селскостопянска продукция.
Във външната политика Владимир Владимирович на въпроса от депутат от ЛДПР, как ще се противопостави на следното явление: призивите на Запада за свободна конкуренция в Русия от една страна и „двойния стандарт“ и забравянето на израза „свободна конкуревция“ от същия този Запад, веднага щом става дума за руски инвестиции там?, отговаря, че това не е въпрос, а политическа позиция, която той всецяло споделя. Опасенията на Запада от руски инвестиции той окачествява като безпочвени, поради простата причина, че чуждите инвестиции в Русия са 10 пъти повече от руските в чужбина.

На 29 май 2008 г. Путин пристига на работно посещение във Франция. Отношенията между него и Никола Саркози са близки и една от причините за това е, че Саркози изпрати поздравления на Дмитрий Медведев веднага след оповестяването на резултата от президентските избори, докато много други западни държави изразяваха загриженост за изборния процес. Това е първото чуждестранно посещение на Путин като (втори път) премиер. За 5 години икономическият обмен между двете страни се е утроил, тази нвасока трябва да продължава, заявява той и френският премиер-министър Франсоа Фийон. Запитан за човешките права в Русия, Путин заявява, че това вече не е част от компетенциите му. По-късно на 29 май Путин прекарва тържествена вечеря в Елисейския дворец, чест, която се оказва само на президенти. В петък също така е предвидена среща на бившия руски президент с бившия френски президент Жак Ширак, който през месец май 2008 г. става лауреат на почетната държавна премия на Руската Федерация. Путин, който владее свободно немски език, само за кратко общува с френския президент без преводач.

Личен живот

Владимир Владимирович Путин е син на Владимир Спиридонович Путин и Мария Ивановна Шелонова.

Има съпруга Людмила, две дъщери - Мария (р. 1985 г.) и Екатерина (р. 1986 г.), три кучета: лабрадор Кони, подарена му от Министъра на изключителните ситуации Сергей Кожугетович Шойгу през 2000 г., пудел Тося със син Родео; коза Спаска, подарък от кмета на Москва Юрий Михайлович Лужков.

Допълнителна литература

• Политковская, Анна. Русия на Путин. Бард, 2007. ISBN 978-954-585-798-0.
• Медведев, Рой. Времето на Путин. Бул Корени, 2003. ISBN 978-954-798-005-1.
• Блан, Елен. Връзката КГБ: Системата Путин. Сиела, 2005. ISBN 978-954-649-866-3.
• Рар, Александър. Владимир Путин: Немецът в Кремъл. Слънце, 2002. ISBN 978-954-742-049-6.

Външни препратки

• Официален сайт на президента на Русия (на руски и английски)
• „Владимир Путин: Шпионин, превърнал се в политик“, статия на BBC (на английски)
• Путин и дейността му като джудист (на английски)
• откъси от книгата „Историите на една кремълска къртица“ на Елена Трегубова