Стара Рашка: Разлика между версии
м →Обхват |
м →Обхват |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
== Обхват == |
== Обхват == |
||
[[Област]]та приблизително обхваща [[територия]]та на четири сръбски [[община|общини]] по поречието на [[река]] [[Рашка (река)|Рашка]] |
[[Област]]та приблизително обхваща [[територия]]та на четири сръбски [[община|общини]] ([[Рашка (община)|Рашка]], [[Нови пазар (община)|Нови пазар]], [[Тутин (община)|Тутин]], [[Сиеница (община)|Сиеница]]) по поречието на [[река]] [[Рашка (река)|Рашка]], горното течение на [[Ибър (река)|Ибър]] и района на [[Сиеница]]. |
||
== История == |
== История == |
||
Версия от 13:40, 5 ноември 2008
Стара Рашка е историко-географска област в Западна Сърбия, откъдето прозлиза, ѝ е зачената в края на 12 век сръбската държавотворческа идея.
Обхват
Областта приблизително обхваща територията на четири сръбски общини (Рашка, Нови пазар, Тутин, Сиеница) по поречието на река Рашка, горното течение на Ибър и района на Сиеница.
История
Стара Рашка обозначава териториалното пространство, откъдето се ражда средновековната сръбска държава на Неманичите, известна още ѝ като Рашка. След като Стефан Неманя разбива на Косово поле през 1170 г. силите на брат му Тихомир, той заема и неговите владения по течението на река Рашка, станали известни постфактум под името Стара Рашка. По този начин Стефан Неманя обединява бившите владения на брат си Тихомир с преотстъпената на Деса от Мануил I Комнин област Дендра. Обединените под властта на Стефан Неманя владения се превръщат в бъдещо териториално ядро на държавата Рашка.
В западната част на областта е локализирана Достиника - първото общосръбско средище и център на сръбските земи през ранното средновековие по време на Властимировичите. В Стара Рашка се намира старобългарската, а по-сетне византийска погранична крепост Рас. Тук са родени Стефан Неманя и Растко Неманич /трити син на Неманя и пръв сръбски архиепископ, по-късно канонизиран за светец под името Свети Сава/.
Значение
По време на османското робство областта е обозначавана като Санджак. Тя с Новопазарския санджак, ѝ като обособена част от османската административна единица, придобива огромно геполитическо значение по време на т.нар. Източна криза в края на 19 век.