Токата: Разлика между версии
Нова страница: '''Токата''' (на немски език: '''''Toccata''''', произхожда от италианското ''toccare'' "д... |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
Формата възниква първоначално през късният [[Ренесанс]] в Северна [[Италия]]. Няколко публикации в последното десетилетие на 16 век включват и токати. Композитори писали такива през тази епоха са [[Джироламо Дирута]], [[Адриано Банкиери]], [[Клаудио Меруло]], [[Андреа Габриели]] и [[Джовани Габриели]]. В тези композиции за клавесин едната ръка свири брилянтни каскадни пасажи, а другата акомпанира. [[Ханс Лео Ханслер]], ученик на Габриели пренася формата в [[Германия]]. |
Формата възниква първоначално през късният [[Ренесанс]] в Северна [[Италия]]. Няколко публикации в последното десетилетие на 16 век включват и токати. Композитори писали такива през тази епоха са [[Джироламо Дирута]], [[Адриано Банкиери]], [[Клаудио Меруло]], [[Андреа Габриели]] и [[Джовани Габриели]]. В тези композиции за клавесин едната ръка свири брилянтни каскадни пасажи, а другата акомпанира. [[Ханс Лео Ханслер]], ученик на Габриели пренася формата в [[Германия]]. |
||
[[Барок]]овата токата е създадена от [[Джироламо Фрескобалди]]. Формата се развива от [[Йохан Пахелбел]], [[Микеланджело Роси]], [[Йохан Якоб Фробергер]], [[Ян |
[[Барок]]овата токата е създадена от [[Джироламо Фрескобалди]]. Формата се развива от [[Йохан Пахелбел]], [[Микеланджело Роси]], [[Йохан Якоб Фробергер]], [[Ян Петерсзоон Свеелинк]], [[Алесандро Скарлати]], [[Дитрих Букстехуде]]. [[Йохан Себастиан Бах]] сътворява множество токати за [[орган (музика)|орган]] и [[клавесин]], сред които най-популярна е Токата и фуга [[BWV]] 565. |
||
След Бароковата епоха токати се сътворяват все по-рядко. Въпреки това забележителни образци за пиано-токати създават [[Робърт Шуман]] и [[Франц Лист]]. В епохата ра Романтизма оркестрови токати пишат [[Шарл-Мари Уидор]], [[Луи Верн]]. През [[20 век]] автори на такива са [[Арам Хатчатурян]], [[Сергей Прокофиев]], [[Морис Равел]], [[Клод Дебюси]], [[Киакорсу Шапурджи Сорабджи]] и др. |
След Бароковата епоха токати се сътворяват все по-рядко. Въпреки това забележителни образци за пиано-токати създават [[Робърт Шуман]] и [[Франц Лист]]. В епохата ра Романтизма оркестрови токати пишат [[Шарл-Мари Уидор]], [[Луи Верн]]. През [[20 век]] автори на такива са [[Арам Хатчатурян]], [[Сергей Прокофиев]], [[Морис Равел]], [[Клод Дебюси]], [[Киакорсу Шапурджи Сорабджи]] и др. |
||
Версия от 22:25, 10 ноември 2008
Токата (на немски език: Toccata, произхожда от италианското toccare "да докосна") е виртуозна музикална пиеса, типична за клавирните инструменти или струнните инструменти (от типа на лютня и китара), вкючваща бързи моменти. Най-известните токати днес са на Йохан Себастиан Бах и токатата от всъплението на операта "Орфей" на Клаудио Монтеверди.
Формата възниква първоначално през късният Ренесанс в Северна Италия. Няколко публикации в последното десетилетие на 16 век включват и токати. Композитори писали такива през тази епоха са Джироламо Дирута, Адриано Банкиери, Клаудио Меруло, Андреа Габриели и Джовани Габриели. В тези композиции за клавесин едната ръка свири брилянтни каскадни пасажи, а другата акомпанира. Ханс Лео Ханслер, ученик на Габриели пренася формата в Германия.
Бароковата токата е създадена от Джироламо Фрескобалди. Формата се развива от Йохан Пахелбел, Микеланджело Роси, Йохан Якоб Фробергер, Ян Петерсзоон Свеелинк, Алесандро Скарлати, Дитрих Букстехуде. Йохан Себастиан Бах сътворява множество токати за орган и клавесин, сред които най-популярна е Токата и фуга BWV 565.
След Бароковата епоха токати се сътворяват все по-рядко. Въпреки това забележителни образци за пиано-токати създават Робърт Шуман и Франц Лист. В епохата ра Романтизма оркестрови токати пишат Шарл-Мари Уидор, Луи Верн. През 20 век автори на такива са Арам Хатчатурян, Сергей Прокофиев, Морис Равел, Клод Дебюси, Киакорсу Шапурджи Сорабджи и др.