Микеле Алборето: Разлика между версии
м Робот Добавяне: id:Michele Alboreto |
м Робот Добавяне: ca:Michele Alboreto |
||
| Ред 34: | Ред 34: | ||
[[Категория:Италиански пилоти от Формула 1]] |
[[Категория:Италиански пилоти от Формула 1]] |
||
[[ca:Michele Alboreto]] |
|||
[[cs:Michele Alboreto]] |
[[cs:Michele Alboreto]] |
||
[[de:Michele Alboreto]] |
[[de:Michele Alboreto]] |
||
Версия от 00:31, 21 ноември 2008
| Микеле Алборето | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Италия |
| Кариера | |
| Активност | 1981 - 1994 |
| Отбори | Тирел, Ферари, Ларус, Ероуз, Футуърк, Скудерия Италия, Минарди |
| Състезания | 215 |
| Шампион | - |
| Победи | 5 |
| Подиуми | 23 |
| Точки | 186,5 |
| Първи позиции | 2 |
| НБО | 5 |
| Първи старт | 1981, Голяма награда на Сан Марино |
| Първа победа | 1982, Голяма награда на САЩ |
| Последна победа | 1985, Голяма награда на Германия |
| Последен старт | 1994, Голяма награда на Австралия |
| Микеле Алборето в Общомедия | |
Микеле Алборето (на италиански: Michele Alboreto) е италиански автомобилен състезател, бивш пилот от Формула 1.
Роден в Милано, Алборето учи дизайн, когато започва да се подвизава като автомобилен състезател през 1976 в кола проектирана от него самия; нарича я „CMR“ и се състезава в сериите „Formula Monza“ , но без успехи. Преминава във Формула 3 през 1978 а през 1979 финишира трети в F3 сериите. Преминава в Европейският шампионат през 1980 където кара за „Ланчия“. През 1981 година печели Европейската титла, в резултат на което е привлечен като пилот в Минарди (Minardi), които по това време се състезават във Формула 2 шампионата. същата година в партньорство с Рикардо Патрезе печелят състезанието „Шест часа на Уоткинс Глен“ (Watkins Glen Six Hours). Печели една победа за Минарди на пистата „Мизано“, след което прави своят дебют във Формула 1 през 1981 Сан Марино, зад волана на Тирел.
В периода 1984-1988 год. се състезава за Ферари, като става първият италиански пилот в тима от много години. През 1984 година финишира 4-ти в Световният шампионат на Формула 1 , печели победа в Белгия и става един от претендентите за титла през 1985 тодина. Остава втори през сезон 1985 година, като шампион става Ален Прост с Макларън. През 1989 година се завръща в Тирел, следват няколко сезона в малки тимове преди да се откаже от кариера във Формула 1 през 1994 година.
След като напуска Ф1 , през 1996 година се състезава в Инди 500 а през 1997 година печели 24-те часа на Льо Ман в екип със Стефан Йохансон и Том Кристенсен с кола „TWR“ Порше.
През 2001 година загива на тестове с болид Ауди R8 (Audi R8 Race Car) след като пука гума с висока скорост на пистата Евро Спийдуей в Източна Германия.