АС-23: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 77: Ред 77:
== ЦСКА ==
== ЦСКА ==


Бившите футболисти на АС-23, като Борислав Футеков, Любомир Ангелов, Бенжамин Астург и др. в множество интервюта {{източник}} заявават, че ЦСКА е пряк наследник на АС`23, като противопоставят своите твърдения на тезата на Дими Паница и Мишо Белов.
Бившите футболисти на АС-23, като Борислав Футеков, Любомир Ангелов, Бенжамин Астург и др. в множество интервюта {{източник}} заявават, че ЦСКА е пряк наследник на АС`23.


== Бележки и източници ==
== Бележки и източници ==

Версия от 16:44, 24 ноември 2008

Атлетик Слава 1923
Файл:AS-23.jpg
Емблема на футболния клуб
Прозвище„Асистите“
Основан1923
Разформирован1944 г.
ДържаваБългария
Стадион„Стадион АС-23“
Капацитет15000
Старши треньорняма
ПървенствоПървенство на България
от 1924 до 19441-ви през 1931
Екипи и цветове
Домакин
Гост
АС-23 в Общомедия

Офицерски спортен клуб А.С.23 (О.С.К. А.С.23, „Атлетик Слава 23“, АС-23 или АС '23) e български футболен клуб, съществувал в град София през периода 1923 - 1944. Мачовете си е играел на собственото клубно игрище „АС 23“ в Борисовата градина.

Клубните цветове са били бяло и черно, а емблемата - изправен хералдически надясно черен лъв.

Мото на клуба

"Атлетизъм и слава"

Успехи

  • Шампион на България (1931)
  • Носител на Националната купа (1931, 1941)
  • Шампион на София 1931, 1944/и през 1938 г.,но тогава с ранг на Втора дивизия/.Носител на купата на столичната община - "Улпия Сердика" през 1933 г.

Единственият български клуб постигал двуцифрена победа над Левски - на 22 януари 1939 г.,в среща от турнира за Коледната купа на вестник "Спорт",АС23 разгромява сините с 11:4 и то насред тяхното игрище и пред синя публика/вестник "Спорт",брой 1556 от понеделник 23 януари 1939 г.,стр.1 и 3/. Най-забележителните резултати в историята на АС23/1923-1944 г./:11:4 над Левски/1939/,9:3 над Левски/1939/,6:1 над Левски/1944/,6:2 над Левски/1939/,6:2 над Левски/1936/,8:0 над Левски/1935/,5:3 над Славия/1931/,4:0 над Славия/1936/,5:3 над България/национален отбор/-1939 г.,5:3 над Олимпик/Марсилия,Франция/-1936 г.,9:3 над Владислав/Варна/-1931 г.,7:1 над ФК13/1944/,2:0 над CFR/Румъния/-1932 г.,4:2 над Арис/Солун,тогава шампион на Гърция/-1928 г.,5:2 над Войводина/Нови Сад/,13:3 над Бенковки/София/-1940 г.,11:2 над Льо Ман/Франция/-1936 г.,2:1 над Бейюглу Пера спорт/Турция/-1939 г.

История

Отборът е създаден на 28 октомври 1923 година след обединението на ОФК, Слава (София) и Атлетик (София) след няколкодневни преговори на ръководствата. Пълното име на новия обединен клуб е Офицерски спортен клуб Атлетик-Слава 23. Първият председател на клуба е подполк. Никола Карагьозов. На 19 май 1925 клубът е утвърден в министерство на вътрешните работи и народното здраве. През сезон 1930/31 отборът завършва в софийската дивизия с шест победи и четири равни мача с което отборът става софийски първенец. В заключителната част на първенството АС-23 бие Етър с 5:0 на осминафинала, Сила (Ямбол) е разгромен с 7:0 на четвъртфинала и заради тегления жребий АС-23 се класира директно за финала. Ръководството на Шипченски сокол обаче подава жалба която БНСФ приема и изпраща варненци на финал на мястото на АС-23, а АС-23 трябва да играят на полуфинал с Напредък (Русе) който бива отстранен с 3:1. Финалът се играе на 13 септември 1931 на стадион „Юнак“. АС-23 повеждат с 1:0 още във втората минута но Соколите обръщат мача до 1:2 в края на полувремето. 17 минути преди края на мача играчът на АС-23 Борислав Габровски влиза много остро в краката на футболист на Шипченски сокол заради което варненецът трябва да напусне терена, а варненци остават с 10 човека (смени по това време не са разрешени). Шипченски сокол настояват Габровски да бъде отстранен, но съдията му разрешава да продължи при което варненци напускат терена. Мачът е присъден служебно 3:0 в полза на АС-23 с което офицерите стават държавен първенец.

Първата страница от устава на АС-23

Съдебната регистрация на отбора като юридическо лице е извършена в Софийски районен съд на 13 юли 1934. През сезон 1940/41 част от футболистите са мобилизирани във войската и АС-23 завършва пети в Софийска елитна дивизия. Въпреки проблемите отборът печели новосформирания турнир на Царската купа срещу Напредък (Русе) на финала с 4:2. През лятото на 1944 АС-23 става отново софийски първенец. Общият брой на членовете на клуба през годините надвишава 500. Бюджетът на клуба се набира от членският внос от който са осбоводени „сираците от войните и признатите за бедни“, както и от доброволни дарения. Клубът е бил под патронажа на Министерството на войната, което осигурява екипировката на клуба.

Файл:Obedinitelen protokol Chavdar.jpg
Препис на обединителният протокол на Чавдар (София)

Клубът съществува до 9 ноември 1944 г., когато е обединен с Шипка-Победа (обединени през октомври 1944 година) и Спартак (Подуене) (обединение на подуенските отбори Цар Борис III, Аспарух, Диана, Княз Кирил - секция на Плиска София и Левски - секция на Спортист София обединени на 11 октомври 1944 г.) под името Чавдар (София). Обединението е извършено от временните ръководства на всеки един от трите клуба. По това време дотогавашният председател на АС-23 генерал-майор Димитър Айранов е арестуван и осъден от Народния съд на 15 години лишаване от свобода, а почетният председател на клуба генерал лейтенант Константин Лукаш е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 15 март 1945 г[1]. На 4 май 1948 г. Чавдар (София), който от 15 февруари 1948 г., след обединение с физкултурният колектив при Централния дом на войската е преименуван на ЦДВ се обединява със Септември под името Септември при ЦДВ, сега ЦСКА.

АС-23 развива успешно и други спортове като лека атлетика, баскетбол, волейбол, тенис, шахмат, плуване, ски, бокс, хокей, езда и др. От клуба излезнали са балканските шампиони Григорий Педан (лека атлетика, багане) и Любен Дойчев (десетобой), ездачите ген. Владимир Стойчев и ген. Крум Лекарски.

Стадион

Игрище „АС-23“ (известно и като Атлетик Парк) се е намирало на мястото на сегашния стадион „Българска армия“. Софийска община отпуска „за вечни времена“ място на клуба на 27 януари 1925 г. в местността „Пустиняна“ в Борисовата градина. Представена е скица на общината на която от двете страни на игрищено има трибуни (източна и западна), в северна и юнжна посока се предвиждат стоящи места, има още лекоатлетическа писта, игрища за баскетбол, тенис, хокей, гимнастика както и сграда за клуба. През 30-те години АС-23 получава нотариален акт над изградения вече стадион. През 40-те години игрище „АС-23“ е затревено и е единственото затревено игрище през онези години в България. През 1943 стоящите места са премахнати и вече цялото игрище е заобиколено от трибуни. През 1944 година игрището е наследено от Чавдар (София), а впоследствие от ЦСКА.

Председатели

Известни футболисти

ЦСКА

Бившите футболисти на АС-23, като Борислав Футеков, Любомир Ангелов, Бенжамин Астург и др. в множество интервюта [източник?] заявават, че ЦСКА е пряк наследник на АС`23.

Бележки и източници

  1. ↑ Биография на ген.-лейтенант Константин Лукаш, форуми "Бойна слава"

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=АС-23&oldid=2068736“.