Яко Доросиев: Разлика между версии
м RomanNr: 2 repl; |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{авторски права|08:24, 5 август 2008 (UTC)}} |
|||
⚫ | |||
{{Биография инфо |
|||
| име = Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев |
|||
| портрет = dot.png |
|||
| описание = |
|||
| наставка = |
|||
| роден-дата = [[20 януари]] [[1890]] |
|||
| роден-място = [[Копривщица]], [[България]] |
|||
| починал-дата = [[26 март]] [[1925]] |
|||
| починал-място = [[София]], [[България]] |
|||
}} |
|||
⚫ | '''Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев''' e роден на 20.01.1890 година в гр. [[Копривщица]] в семейство на учители. Завършва гимназия в [[Пловдив]], където участвува в марксически кръжок ръководен от [[Васил Коларов]]. Член е на БРСДП (т.с.) от 1908 год. След завършване на гимназията учителства в Пловдивско и Софийско. Активен деец на Учителската синдикална организация. През [[Първа световна война|Първата световна война]] е взводен командир на румънския фронт. През 1920 година чрез конкурс е назначен за учител в [[София]] и е избран за секретар на столичната учителска организация. През 1921 година за противодържавна пропаганда насочена срещу правителството на [[Александър Стамболийски]] е лишен завинаги от учителски права. Избран е за секретар на Лозенската партийна секция и за член на местния к-т на БКП в София. Участвува дейно в подготовката на въстанието през 1923 год., но на 12 септември е арестуван и изтезаван в пехотните казарми. Освободен в началото на 1924 година. На Витошката нелегална партийна конференция през 1924 год. е избран за член на ЦК на БКП. От октомври 1924 год. организира нелегални печатници за издаване на позиви и на в. "Работнически вестник" (1897-1939) и др. Осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Работи с [[Коста Янков]], [[Иван Минков]], [[Марко Фридман]] и др. Свръзка е и с четите на Й.Кискинов и Н.Тумангелов, организира нелегални явки и участвува в опасни акции. На път за заседание на Военния център е проследен от органите на III секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка загива на ъгъла на улиците "Сан Стефано" и "Оборище" в София на 26 март 1925 година. |
||
==Вижте също== |
|||
* [[Тероризъм]] |
|||
* [[Атентат в църквата "Света Неделя"]] |
|||
==Източници== |
|||
* Музей на революционното движение в България, Звезди във вековете, Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1972. |
|||
Версия от 15:57, 25 ноември 2008
Текстът в тази статия или раздел вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля, пишете на беседата. Шаблонът е поставен на 08:24, 5 август 2008 (UTC). |
Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев | |
деец на БКП | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Партия | Българска комунистическа партия |
Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев в Общомедия |
Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев e роден на 20.01.1890 година в гр. Копривщица в семейство на учители. Завършва гимназия в Пловдив, където участвува в марксически кръжок ръководен от Васил Коларов. Член е на БРСДП (т.с.) от 1908 год. След завършване на гимназията учителства в Пловдивско и Софийско. Активен деец на Учителската синдикална организация. През Първата световна война е взводен командир на румънския фронт. През 1920 година чрез конкурс е назначен за учител в София и е избран за секретар на столичната учителска организация. През 1921 година за противодържавна пропаганда насочена срещу правителството на Александър Стамболийски е лишен завинаги от учителски права. Избран е за секретар на Лозенската партийна секция и за член на местния к-т на БКП в София. Участвува дейно в подготовката на въстанието през 1923 год., но на 12 септември е арестуван и изтезаван в пехотните казарми. Освободен в началото на 1924 година. На Витошката нелегална партийна конференция през 1924 год. е избран за член на ЦК на БКП. От октомври 1924 год. организира нелегални печатници за издаване на позиви и на в. "Работнически вестник" (1897-1939) и др. Осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Работи с Коста Янков, Иван Минков, Марко Фридман и др. Свръзка е и с четите на Й.Кискинов и Н.Тумангелов, организира нелегални явки и участвува в опасни акции. На път за заседание на Военния център е проследен от органите на III секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка загива на ъгъла на улиците "Сан Стефано" и "Оборище" в София на 26 март 1925 година.
Вижте също
Източници
- Музей на революционното движение в България, Звезди във вековете, Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1972.