Футбол

Футболът е най-известният и гледан спорт в целия свят. В САЩ, Австралия и др. наричат с краткия термин футбол вид спорт, който е подобен на ръгбито. Затова на английски в тези страни се използва името сокър (soccer).

Същност на играта

Футболът е колективна игра, която се състои от два отбора, по минимум шест и максимум единайсет човека във всеки, един от които е вратар. За правилното развитие на даден футболен мач следи съдийска тройка, която се състои от един главен съдия и двама помощници, до които главният може да се допитва. Двамата помощник съдии нямат право да вземат решения вместо главния. Съдиите си служат със специални знаменца, с които посочват мястото на нарушението. В повечето мачове има и резервен съдия който се грижи за реда на резервните скамейки и известява смените. Ако главният съдия не може да изпълнява ролята си то той бива заместен от резервния.

История, развитие и значение

Карта показваща популярността на футбола по света

Футболът датира от хиляди години, като се има предвид, че в древните Китай, Елада и Рим са се играли подобни игри. В Япония още се играе подобна игра наречена "кемари". Официално за родина на този спорт се приема Англия, където са постановени първите футболни правила, а за официална рождена дата се приема годината 1863 (Първите неофициални общи правила са създадени от университета Кеймбридж през 1846). Световният футбол се ръководи от организацията ФИФА създадена през 1904, а най-престижното футболно състезание е Световно първенство по футбол. През 1880 Футболната асоциация на Англия, опасявайки се от загубата на връзка с Шотландия, поканва последната заедно с Уелс, Северна Ирландия и местните организации да сформират комитет. Първоначално, поради отказа на Шотландия, такъв не е сформиран, но по-късно те се съгласяват. Първото общо заседание се състои през 1882. По това време само този комитет има право да изменя правилата на играта. На 2 март, 1888 ръководителят на английския отбор от Бирмингам Астън Вила праща писма до клубовете Блекбърн Роувърс, Болтън Уондърърс, Престън Норт Енд и Уест Бромич Албиън, в които изразява своето разочарование от факта, че все по-малко хора посещават футболните срещи, а и самите те не са достатъчни да запълнят целия годишен календар, затова представя идеята си за създаване на редовно първенство с участието на определен брой тимове и използването на кръгова система при провеждането на футболните срещи. Три седмици по-късно петте клуба се събират и учредяват лигата, а ръководителят на Астън Вила, Макгрегър е избран за председател. Стартът на първенството е на 8 септември, 1888. Първият шампион на Англия е Престън Норт Енд, който печели и ФА Къп през същата година без да допусне гол в турнира. Шотландците и ирландците последват този пример две години по-късно. През 1891 се въвеждат странични съдии и отсъждане на наказателен удар (дузпа). През 1898 се въвежда промоция и изпадане между първите две дивизии на английския футбол.

Футболът се играе всеки ден от милиони хора в над 200 държави. Несъмнено простите му правила и почти липсващите изисквания спомагат за разпространяването и увеличаването на популярността му. В много части на света, най-вече в Европа, Южна Америка и все повече в Африка, футболът предизвиква големи емоции и играе важна роля за всекидневието на отделните запалянковци, местни общности и дори цели държави. Милиони хора играят в любителски отбори или пък редовно посещават стадиони, за да подкрепят своите любимци, или пък просто наблюдават футболните мачове по телевизията.

Играчи и екипировка

Футболният отбор се състои от 6 до 11 играчи - един вратар и 10 полеви (и определен брой резервни футболисти според правилата на асоциацията). Най-често всеки отбор си има треньор, на когото е поверена спортната подготовка на отбора - постоянно или с оглед на конкретен турнир или състезание. Основните позиции на футболисти на терена са :

• Вратар - играчът който пази на вратата, да не бъде отбелязан гол. Единствено той има право да играе с ръце в рамките на наказателното поле. Вратарят е неприкосновен в „малкото наказателно поле“ и всяко действие срещу него се наказва с нарушение. Ако вратарят излезе извън наказателното поле, той няма право да играе с ръце и добива статут на обикновен футболист.
• Защитници (разделят се на странични бекове, стопери и централни защитници) - задачата им е да отбраняват територията пред собствената си врата. Целта на страничните бекове е да се разбие основната атака на "крилата" на противника, централните защитници следят нападателите на противника, а стоперите са последната преграда пред вратата. С развитието на играта, стоперите се използват все по-малко. С термина „защита“ се означава тактика в играта, възприета или наложена, при която се цели отблъскване на противниково нападение и опазване на собствената врата. Различните игрови системи предвиждат различен брой защитници.
• Полузащитници (Още халфове - разделят се на дефанзивни, централни и атакуващи според задачите и на крила и централни според позицията по широчината на полето) - изпълняват задачите от централната част на терена. Дефанзивните полузащитници се грижат за подпомагане на защитата. Тяхната основна цел е разбиването на противниковата атака още в средата на терена. Централните полузащитници са универсални и участват както в нападение, така и в защита. Анакуващите подпомагат нападателите, като бързо могат да увеличат бройката на атакуващите футболисти и да изнесат правилно напред топката.
• Нападатели (Разделят се на крила, леки и тежки (тарани) нападатели) - осигуряват атаките на отбора. Основната цел на нападателите е отбелязването на гол в противниковата врата. Крилата (по някога се припокриват с атакуващите халфове) се използват предимно за центриране на токата към тараните. Леките нападатели са поврътливи и скоростни футболисти които могат да избегнат действията на защитниците. Таранът най-често стои в предни позиции и изчаква подаване от друг футболист. Неговата основна цел е завършващият удар. По теория таранът най-често отбелязва головете.

Облеклото на футоблистите по време на игра включва: фланелка с номер, гащета, чорапи (калци), предпазни кори и бутонки. Облеклото на вратаря трябва да се отличава по цвят от облеклото на съотборниците му. Номерът на фланелката е на гърба и е с размери 25 на 4 см - от номер едно (за вратаря на отбора) до 11 за полевите играчи. С числата от 12 до 18 са маркирани резервните (за дадено) състезание играчи. В съвременният футбол не е задължително футболистите които играят на терена да носят номера от 1 до 11 и често се случва на терена дори да няма футболисти с тези номера. Най-големият номер който може да бъде използват от футболист е 99.

Правила, нарушения и термини във футбола

Футболът е игра с топка, която се играе от два отбора, всеки от които се състои от 6 до 11 играча, като всеки отбор се стреми да вкара повече голове отколкото противника. С понятието гол се обозначава положението, при което топката преминава с повече от половината си обем т. нар. гол-линия и влиза във вратата (тя се намира между двете странични греди и под напречната греда). Играчите в един отбор се делят на вратар, защитници, полузащитници (на английски „midfielder“ - играч в средата на терена) и нападатели. Всеки пост има определени функции - вратаря пази вратата от голове и има право, в определеното около нея наказателно поле, да играе с топката с ръце; защитниците подпомагат вратаря в опазването на вратата, полузащитниците насочват играта към противниковата врата, а нападателите се опитват да вкарат голове (макар не само те, а всеки да може да вкара гол).

Футболът се играе най-вече с крака (на английски „foot“ - „крак“, „ходило“), но играчите могат да използват абсолютно всяка част от тялото си, освен ръцете, за да играят с топката. При игра с ръка, противниковият отбор получава шанс един от състезателите му да изпълни наказателен удар, а ако това стане в прилежащото към собствената врата наказателно поле, в което пазещия вратата играч (вратар) може да играе с ръце, се отсъжда дузпа -`лице в лице` с вратаря - пряк удар към вратата от 11 метра.

Един футболен мач продължава минимум 90 минути разделени на две части по 45 минути с поне 10-минутна почивка между тях. Треньорите на отборите, които определят тактиката и стартовия състав могат да направят за целия мач по три (в някои първенства до пет) смени на играчи от наличните резервни футболисти. По принцип е възможен равен резултат, освен в срещи на пряка елиминация, когато е нужно да се излъчи победител - тогава може да се играят две допълнителни части, наречени продължения, от по 15 минути без почивка между тях. Според някои правила в продълженията може да се излъчи победител преди края на вторите 15 минути ако се използва правилото на „златния“ или „сребърния гол“. Ако и след това резултатът е равен, се изпълняват дузпи - по 5 от всеки отбор. При нов равен резултат се изпълнява по една дузпа от отбор до излъчване на победител.

Жълт и червен картон

Жълт картон

Червен картон

Жълтият и червеният картон са въведени през 1970 г. Жълтият картон се присъжда на играч, за да го предупреди за допуснато от него нарушение или неспазване на правилата. Два жълти картона в един мач, присъдени на един и същ играч, довеждат до червен картон, от който следва отстраняване на провинилия се играч от терена. Отстраняването от игра е тежко индивидуално наказание на провинил се играч, което оронва неговия авторитет. Отстраненият чрез червен картон играч, не може да бъде заместен от резервен. Обикновено всички нарушения ( спъване, хващане на топката с ръка, препречване - играчът няма намерения да играе с топката, но препречва пътя на противника, у когото е топката, и това може да е повод за нарушение), по време на игра се наказват с определен картон. Най-тежкото наказване на футболист за една среща е получаването на 1 жълт и 1 директен червен картон.

Корнер (корнър, ъглов удар)

Корнер се присъжда на противниковия отбор за изкарване на топката от очертанията на собствената врата и чрез него може да се отбележи гол. Корнерът е вид статично положение във футбола. Когато топката напусне голлинията на отбраняващия се отбор извън вратата след като последен с нея е играл футболист на този отбор, то противниковият отбор получава правото да изпълни корнер. Изключение се прави, когато топката влезе във вратата и се отбележи гол. Топката се поставя в ъгъла, който е най-близо до мястото, където топката е излязла от игра. Този ъгъл се намира там, където голлинията пресича тъчлинията. Дъгата, която тези две линии сключват, има радиус 1 ярд. При изпълнение на ъглов удар всички играчи трябва да са на разстояние поне 10 ярда (9,15 метра) от топката. Нарушението на това правило може да доведе до получаване на жълт картон.

Футболист изпълнява ъглов удар

Топката влиза в игра тогава, когато е ритната и следователно е в състояние на движение. От корнер може да се отбележи гол.

Играчът, който изпълнява ъгловия удар, има право само на един досег с топката, след което трябва друг играч да докосне топката. Нарушението на това правило се наказва с непряк свободен удар, а при по-сериозно нарушение — с пряк свободен удар или дузпа.

Тъч

Тъчът е футболен термин, който означава връщане на топката в игра, след нейното излизане извън очертанията на игрището, през някоя от двете странични надлъжни (тъч) линии. Тъчът се изпълнява от играч от противниковия отбор на играча, който последен е докоснал топката, преди тя да излезе от терена. Топката се хвърля с две ръца, над главата, по посока на предпочетен играч, за да влезе в игра, а краката трябва да са неподвижни. Тя се връща в игра от мястото, от където е напуснала игрището. Терминът „тъч“ идва от английското „touch“, което означава „докосване“. При тъч няма засада, а ако топката влезе във вратата на противника без да е докосната от футболист голът не се зачита.

Фал

Фалът е нарушение във футболната игра, което може да се извърши във всяка част на терена (с изключение в двете наказателни полета). Фал се отсъжда при положение, че са нарушени футболните правила от даден състезател, чрез умишлено блъскане, удряне, препречване, задържане и други видове нередности. В зависимост от степента на нарушението, то може да доведе до жълт или червен картон за провинилият се играч.

Аут

Аут се нарича положение, при което топката е излязла („с цялата си окръжност“) извън очертанията на игрището, през голлинията, като преди това е била докосната от играч на нападащия отбор.

Гол

Детето (вратар) отскача, за да спаси топката, иначе противниците ще отбележат гол (точка) в тяхна полза

Гол се нарича попадението на топката във противниконата врата, но при условие че топката е преминала голлинията. Отбелязаните голове носят точки, които определят крайния резултат, по който се определя и победителя.

Дузпа (наказателен удар)

Дузпа е единадесетметров наказателен удар в играта футбол. Ударът се изпълнява от специално определена точка в наказателното поле, намираща се на 11 метра от вратата. По време на изпълнението всички играчи с изключение на изпълнителя трябва да се намират извън наказателното поле. Вратарят трябва да е застанал на голлинията по време на изпълнението на дузпата. Ако бъде отсъдена дузпа в самия край на полувремето или срещата, времето трябва да бъде продължено до изпълняването на удара. До момента на удара от изпълняващия състезател никой друг играч не трябва да навлиза в наказателното поле. Дузпата се изпълнява след даден от съдията сигнал със свирката. Дузпата е сложен и до днес непроучен достатъчно психологически момент в играта - специфична величина във футбола въобще.

Автогол

Автогол е термин във футбола и в други отборни спортове, който означава гол, отбелязан от играч във вратата на своя отбор.

Засада

Засадата представлява наказуемо нарушение на правилата на футболната игра. Един играч попада в засада, когато разстоянието между него и вратаря е по-голямо от разстоянието между него и вратата на противника и между него и нея няма най-малко двама противникови играчи и вратаря. Засада няма когато:

• Играчът се намира в „своята“ половина на игрището.
• Между него и линията на вратата на противника има поне двама противникови играчи (включително и вратаря).
• Последен(тоест преди него непосредствено) с топката е играл противников играч.
• Топката се получава от пряк удар, или от удар от вратата, или от хвърляне на тъч (през страничната линия), или когато топката е съдийска.

Засадата се отбелязва от съдията още с подаването на топката (т.е. преди тя да бъде отиграна от играча, който е попаднал в положение на засада). Засада е тогава, когато в момента на подаването си излезнал зад всички играчи от противниковия отбор.

Непряк свободен удар

Причините за отсъждане на непряк свободен удар са груба игра, препречване пътя на противников играч, блъскане, удране, неумишлена игра с ръка и др. Той се изпълнява от мястото на нарушението, за което се дава, освен когато е в наказателното поле на ощетеният се отбор - в такъв случай се изпълнява, от която и да е точка в половината на игрището, където е маркирано нарушението. Непряк свободен удар може да се изпълни и в наказателното поле на отбора, чийто играч е извършил нарушение (неумишлена игра с ръка, или ако вратаря хване топка върната с крат от футболист от неговият отбор) по усмотрение на съдията. В това положение играчите на отбора извършил нарушение се нареждат на голлинията на вратата с цел да попречат директният обстрел.

Пряк свободен удар

Снимка, илюстрираща пряк свободен удар

Пряк свободен удар се отсъжда за нарушение извън наказателното поле и чрез него директно не може да се вкара гол. При изпълнението му, противниковите играчи се отделечават на 9,15 м. от състезателя, който го изпълнява. Отсъжда се при грубо нарушение на правилата на играта.

Пас

Пас се нарича подаването на топката с удар към съотборник, а пасовете биват къси и дълги в зависимост от разстоянието.

Техники (тактики) и схеми на игра във футбола

• Стена - Подреждане на играчите един до друг от един до петима при изпълнение на опасен наказателен удар, който застрашава вратата им.
• Персонално покритие - Игрова тактика, при която няколко от противниковите играчи (главно от нападението) се покриват с неотстъпно присъствие от подходящи състезатели.
• Пласиране - Заемане на изгодна позиция за участие (намесване) в играта. Пласирането е колективно, когато засяга няколко играчи придвижващи се едновремено на позиция, в която могат да "очакват" топката, и индивидуално.
• Двойно подаване - Игра между двама играчи за преодоляване на противника - подаване от единя на другия и връщане обратно към него, сред като той междувремено е пробягал известно разстояние. При това движение се образува "триъгълник".
• Италианска система - При този вид техника, двама защитници действат пред вратата. Двама странични (крайни) полузащитници, който покриват крилата на противника, а централния полузащитник играе изтеглен назад, като покрива централния нападател на противника.
• Шпагат - Шпагатът е футболен похват за отнемане на топката от противников състезател. При извършването му състезателят силно изнася напред крака си, а тялото си отмята назад.

Футболно игрище

Схема на стандартното футболно игрище

Откакто правилата са били формулирани в Англия и са били първоначално признати единствено от четирите британски футболни органиазции, включително и от IFAB, стандартните размери на футболното игрище са били изразявани в имперски единици. Размерите сега се изразяват с приблизителни метрични еквиваленти ( последвани от традиционни единици в скоби), въпреки че много от англоговорящите страни запазват старите имперски мерни единици, като Великобритания например.

Дължината на игрището за международни мачове е от порядъка на 100-110 m, а ширината е в обхвата от 64-75 m. Игрищата за немеждународни мачове може да има дължина 91–120 m и 45–91 m ширина, стига да не се получава квадрат. Очертанията по дължината на полето се наричат тъчлинии, сайдлинии или странични линии, докато тези по ширината се именуват голлинии. Гредата е елемент от вратата, която може да бъде (по сечение) кръгла, елипсовидна или четвъртита, но не по-дебела от 12 см. Вратата е ограничено с две вертикални и една напречна греда пространство, в което се вкарват головете. То има дължина 7,32 м и височина 2,44 м. Вратите, с формата на геометричен правоъгълник се поставят в средата на всяка голлиния. Средната линия е тази, която минава през центъра на игрището.

С термина наказателно поле се обозначава територията пред вратата, представляваща четириъгълник със странични линии, дълги по 16,5 м, всяка отстояща на 11 м от страничната линия на игрището, съединени с линия, успоредна на линията на вратата. Нарушенията в тази част на игрището се наказват най-често с изпълнение на дузпа. Дъга се нарича очертанието пред наказателното поле, за да осигури спазването на правилата за изпълнение на дузпа. Дъгата представлява част от окръжност с радиус 9,15м.

Централният кръг е част от игрището с радиус 9,15 м. Геометричният център на този кръг е и център на самото футболно игрище. Право на пръв удар има опеделения по жребий играч, при чието изпълнение, противниковите играчи излизат извън очертанията на централният кръг.

Ъглово поле е пространствот от терена, очертано дъгообразно с радиус на дъгата 1 м и център - ъгловата точка. Ъгловата дъга се очертава с радиус 1 м от ъгловата точка, където е и мястото за изпълнение на ъгловия удар или така наречения корнер. Ъгловото знаме се забива в ъгъла на игрището, високо е около 150 см. Флагът (има се впредвид оцветената част от знамето, т.е. парчето плат) има размери 40х60 см, а дръжката на знамето е с незаострен горен връх.

Игрището може да е затревено със специална поддържана трева или да е с изкуствена трева която не се нуждае от поддръжка. Линиите, с които се очертават границите на игрището са ярковидими (най-често бели на цвят) и с дебелина 12 cm.

Ръководни структури, организации и първенства

• Световно първенство по футбол
• Европейско първенство по футбол
• Шампионска лига
• БФС
• Купа на България
• Суперкупата на България
• Купа на Съветската армия
• "А" Професионална футболна група
• Източна „Б“ футболна група
• Западна „Б“ футболна група
• УЕФА
• КЕШ
• ФИФА
• Английски футбол

Външни и вътрешни препратки

Оттук можете да се осведомите за случващото се в българския, европеийския и световния футбол