П: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Пи
Serbian p.gif
Ред 7: Ред 7:
При въвеждането на [[Граждански шрифт|гражданския шрифт]] първоначално буква '''П''' е изглеждала като латинската буква '''n''' (както малката, така и главната буква). Не след дълго е върната традиционната форма на буквата с правоъгълен връх, а n-образнния му вариант остава да се използва само в ръкописни и художествени шрифтове. В типографският [[курсив]] от средата на [[18 век|18]] до средата на [[19 век]] главната буква '''П''' има заоблен ляв край и е изглеждала точно като съвременнат главна буква '''Л'''. По това време буква '''Л''' има само островърха форма — '''Λ''', а не е с квадратен връх, както е днес.
При въвеждането на [[Граждански шрифт|гражданския шрифт]] първоначално буква '''П''' е изглеждала като латинската буква '''n''' (както малката, така и главната буква). Не след дълго е върната традиционната форма на буквата с правоъгълен връх, а n-образнния му вариант остава да се използва само в ръкописни и художествени шрифтове. В типографският [[курсив]] от средата на [[18 век|18]] до средата на [[19 век]] главната буква '''П''' има заоблен ляв край и е изглеждала точно като съвременнат главна буква '''Л'''. По това време буква '''Л''' има само островърха форма — '''Λ''', а не е с квадратен връх, както е днес.


Интересно е да се отбележи, че малката буква '''п''' в ръкописните шрифтове в [[Сърбия]] и [[Република Македония]] нямат '''n'''-образна форма, а изглежда като '''u''' с чертичка — [[Картинка:Serbian cursivе letter p.png|12px]].
Интересно е да се отбележи, че малката буква '''п''' в ръкописните шрифтове в [[Сърбия]] и [[Република Македония]] нямат '''n'''-образна форма, а изглежда като '''u''' с чертичка — [[Картинка:Serbian p.gif|12px]].


== Вижте също ==
== Вижте също ==

Версия от 14:52, 8 декември 2008

П, п е буква от кирилицата, която се представя звука /п/. В Старобългарската и църковнославянска азбука се нарича "покои" (стб.) или "поко́й" (цсл.), което означава "мир, покой, спокойствие, отдих", а така също и "кончина". В кирилицата обикновено е 17-та поред, изглежда така и има цифрово значение 80. В глаголицата е 18-та поред, изглежда така и има цифрово значение 90. Произлиза директно от гръцката буква Пи, а глаголическата буква прилича на семитското "пе" (ף).

При въвеждането на гражданския шрифт първоначално буква П е изглеждала като латинската буква n (както малката, така и главната буква). Не след дълго е върната традиционната форма на буквата с правоъгълен връх, а n-образнния му вариант остава да се използва само в ръкописни и художествени шрифтове. В типографският курсив от средата на 18 до средата на 19 век главната буква П има заоблен ляв край и е изглеждала точно като съвременнат главна буква Л. По това време буква Л има само островърха форма — Λ, а не е с квадратен връх, както е днес.

Интересно е да се отбележи, че малката буква п в ръкописните шрифтове в Сърбия и Република Македония нямат n-образна форма, а изглежда като u с чертичка — .

Вижте също

Шаблон:Лингвистика-мъниче