Избори за Европейския парламент в България (2007): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 124: Ред 124:
* [http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=316553 Първанов пусна закона за евроизборите с някои опасения ]
* [http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=316553 Първанов пусна закона за евроизборите с някои опасения ]


[[Категория:Избори в България]]
[[Категория:Избори в България|Европейски парламент]]
[[Категория:Български евродепутати]]
[[Категория:Български евродепутати| ]]
[[Категория:Европейски парламент]]
[[Категория:Европейски парламент]]



Версия от 15:54, 3 януари 2009

Изборите за Европейски парламент през 2007 г. в България са първите избори с които в България се избират народни представители в Европейския парламент след като страната е включена в Европейския съюз на 1 януари същата година. Изборите се провеждат на 20 май 2007.

Подобни избори през същата година се провеждат и в Румъния (на 25 ноември), другият нов член на Европейският съюз. Това са частични избори за Европейския парламент, тъй като те се провеждат само в двете нови членки. След края на мандата на текущия парламент, който започва през 2004 и приключва през 2009 г., трябва да се проведат нови избори.

За участие в изборите в България са регистрирани общо 14 партии и коалиции, както и двама независими кандидати. В началото на април в предварителните избирателни списъци са включени около 6 741 000 души. За разлика от други видове избори (парламентарни, общински, президентски) на тези избори е определено, че ще могат да участват само граждани, които поне 60 дни от последните 3 месеца имат постоянен и настоящ адрес в България. Заради това условие в предварителните списъци не са включени 232 800 души, 185 000 от които български изселници в Турция (български турци). Българските граждани, гласували за членове на Европейския парламент през 2004 г., нямат право да гласуват на изборите на 20 май 2007 г.

Две от партиите в управляващата коалиция - ДПС (партията за която гласуват много български турци) и БСП, са против решението на изборите да се ограничи правото на глас на българските граждани чрез въвеждането на принципа на отседналост. При подписването на новия закон и президентът Първанов изразява опасенията си, че някои текстове в закона са „отстъпление от демократичните традиции на българското изборно законодателство“.[1]

Право да участват в изборите като кандидат-депутати имат граждани на държави - членки на ЕС, които са навършили 21 години, нямат гражданство в държава извън ЕС, имат постоянен адрес в България или (за не-български граждани) имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България и най-малко през последните две години са живели постоянно в държава - членка на ЕС.

Кандидати и резултати

# партия / коалиция / независим кандидат гласове %[2]
10 ГЕРБ 420 001 21.68
7 Платформа Европейски социалисти (БСП и ДСХ) 414 786 21.41
14 Движение за права и свободи 392 650 20.26
12 Атака 275 237 14.20
11 Национално движение Симеон Втори 121 398 6.27
8 Съюз на демократичните сили 91 871 4.74
6 Демократи за силна България 84 350 4.35
5 Коалиция на българските социалдемократи 37 645 1.94
9 Земеделски народен съюз 29 752 1.54
15 Комунистическа партия на България 18 988 0.98
2 Съюз на свободните демократи 14 392 0.74
1 Зелена партия 9 976 0.51
16 Граждански съюз за Нова България 9 398 0.49
4 Ред, законност и справедливост 9 147 0.47
13 Мария Стоянова Серкеджиева - независим кандидат 5 323 0.27
3 Никола Петков Иванов – независим кандидат 2 782 0.14

Избирателната активност е около 28.60%. За евродепутати са избрани:[3]

Гласуване на не-български граждани

На изборите могат да гласуват и хора, които не са граждани на България, а са граждани на друга държава от ЕС, но имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България, живели са постоянно най-малко (?) през последните три месеца в държава от ЕС, не са лишени от правото да избират в държавата членка, на която са граждани, и предварително с писмена декларация са заявили желанието си да гласуват в България.

Възможност за преподреждане на листите

За първи път на избори в България, при вота за евродепутати се въвежда възможността за частично преподреждане на избирателните листи. Това може да стане, като избирателят отбележи на бюлетината предпочитанието (преференцията) си към някой кандидат, който е поставен в неизбираема позиция от партията/коалицията си. Преференциалните гласове обаче ще се вземат под внимание само ако са над 15% от подадените за определена листа, което ограничава тяхното влияние.

Издигане на кандидатурата на медиците в Либия

Няколко български медии предложиха още през февруари 2007 г. петте медицински сестри, осъдени на смърт в Либия, както и д-р Здравко Георгиев, да бъдат издигнати за кандидати за евродепутати. Целта беше да се ангажира по-тясно ЕС с каузата на медиците и да се направи спасението им по-вероятно. Въпреки първоначалното одобрение на идеята, парламентарните сили приеха текстовете на избирателния закон по такъв начин, че да не позволят на сестрите и д-р Георгиев да бъдат издигнати за български представители в ЕП. Въпреки това, шестимата медици бяха вписани с тяхно съгласие начело на листата на партия Ред, законност и справедливост (РЗС). През април 2007 г. ЦИК отказва да ги впише поради законовия текст, изискващ пребиваване в България или друга страна от ЕС поне 2 години преди провеждането на вота. Единственият кандидат в листата на РЗС остава журналистът Васил Сотиров, един от авторите на идеята. Партията обжалва решението на ЦИК, но Върховният административен съд отхвърля жалбата. Освен това се оказва, че кандидатурата на д-р Здравко Георгиев отделно е била издигната и от инициативен комитет.

Източници

Външни препратки