Акт (изобразително изкуство): Разлика между версии
м Робот Добавяне: uk:Ню (жанр) |
м Робот Добавяне: ka:ნიუ |
||
Ред 32: | Ред 32: | ||
[[et:Akt (kunst)]] |
[[et:Akt (kunst)]] |
||
[[fr:Représentation artistique du nu]] |
[[fr:Représentation artistique du nu]] |
||
[[ka:ნიუ]] |
|||
[[lt:Aktas (menas)]] |
[[lt:Aktas (menas)]] |
||
[[nl:Naakt (beeldende kunst)]] |
[[nl:Naakt (beeldende kunst)]] |
Версия от 18:32, 3 януари 2009
- Тази статия е за термина от изобразителното изкуство. За други значения вижте акт.
Актът в изобразителното изкуство е живописна, графична, скулптурна или фотографска творба, която представя голото човешко тяло, самостоятелно или в композиция.
Широко разпространен е в древногръцкото и римското пластично изкуство, при скулптури на митологична тематика. В Западна Европа актът се появява сравнително късно, през 12 век; но силно развитие претърпява в творчеството на художници като Джорджоне, Микеланджело Буонароти, Тициан, Тинторето, Петер Паул Рубенс, Рембранд ван Рейн, Пиер-Огюст Реноар, Гюстав Курбе, Амедео Модилиани.
Български творци, известни със своите актови творби, са Стефан Иванов, Гошка Дацов, Жеко Спиридонов, Никола Ганушев. Една от първите български художнички, рисували акт, е Елисавета Консулова-Вазова.
Сред най-често изобразяваните голи тела са тези на Аполон, Афродита, Ерос, трите грации, Адам и Ева.
-
Сандро Ботичели, „Раждането на Венера“ (детайл)
-
Рубенс, „Трите грации“ (детайл)
-
Гюстав Курбе, „Къпеща се“
-
Амедео Модилиани, „Голата“
-
Жан-Огюст-Доминик Енгър, „Одалиска“
-
Тициан, „Падението на хората“
-
Микеланджело, статуята на Давид
Литература
- Кенет Кларк, „Голото тяло“, изд. „Български художник“, София, 1983