Петър Панчевски: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м Съветски |
||
Ред 29: | Ред 29: | ||
{{СОРТКАТ:Панчевски, Петър}} |
{{СОРТКАТ:Панчевски, Петър}} |
||
[[Категория: |
[[Категория:Съветски офицери]] |
||
[[Категория:Български генерали]] |
[[Категория:Български генерали]] |
Версия от 08:50, 10 януари 2009
Петър Панчевски | |
български и съветски генерал | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Партия | Българска комунистическа партия |
Награди | Червена звезда Герой на Народна република България Герой на социалистическия труд Орден „Георги Димитров“ Червено знаме Орден „Народна република България“ |
Петър Павлов Панчевски (известен още като Пьотр Георгиевич Павлов) е български военнослужещ, армейски генерал. Единственият българин с генералско звание в Червената армия-"генерал-майор от инженерните войски" -19 04 1945 г.
Завършва педагогическо училище в Лом (1923 г.) и участва в Септемврийското въстание. След потушаването на бунта емигрира в Югославия, а от 1925 г. е в СССР.
Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. Санкт Петербург) през 1929 г. и Военноинженерната академия "В. Куйбишев" в Москва (1936 г.).
Панчевски участва в Гражданската война в Испания (1936-1939 г.) и във Втората световна война - начело на инженерните войски на 24-та съветска армия.
Завръща се в България през 1945 г., където достига званието армейски генерал в БНА. Командир е на обединение през периода 1949-1950 г., а от 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на Народна република България. Той е и в основата на арестуването на генералите Славчо Трънски, Денчо Знеполски, в така наречения процес "Трайчо Костов". Генерал Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски по негова заповед.
Петър Панчевски е народен представител (1950-1961 г.) и посланик на България в Китай от 1958 до 1962 г."Герой на социалистическия труд"(1967),"Герой на НРБ"(1972)
Умира на 17 ноември 1982 г. в София.
Източници
Агенция Фокус от 25 януари 2006 г.
|