Пътуване във времето

Пътуването във времето е концепция за придвижване напред и назад към различни точки от времето, аналогично на придвижването в пространството. Някои интерпретации на пътуването във времето предполагат възможността за пътуване между паралелни реалности или светове.

Ако пътуването се извършва между отделни светове, намиращи се в различни измерения, то би могло да се избегне "парадокса на дядото", т.е. ако имаме възможност да се върнем в собственото си минало, и направим така, че родителите ни да не се запознаят, то тогава ние не бихме съществували.От тук следва, че няма да бъдем в състояние да се върнем назад във времето и да предотвратим това запознанство. От това се страхуваше героят във филма "Завръщане в бъдещето" - той за малко не осуети запознанството на майка си и баща си, следователно, ако беше станало така, то той при завръщането си би изчезнал от собствената си реалност. Този абсурд кара повечето учени - физици да се въздържат от открити мнения по въпроса с пътуване във времето. Но това има смисъл само, ако нашата вселена притежава време въртящо се в кръг. Но, ако времето е многомерно, то този парадокс ще отпадне. Нещо такова виждаме във филма "Sliders". В една реалност героите съществуват и се срещат със самите себе си, а в друга - не. Както и това, че родителите, приятелите и познатите им в дадена реалност са им родители,приятели и познати, а в друга - изобщо не ги познават. Дори самият Алберт Айнщайн в определен период от време заявявал, че времето не същесвува и че то е само удобна фикция на човешкото съзнание. Но след това той обединява времето и пространството в една единна цялост - т. нар. континуум. В следствие от това единство, при движение във времето, се извършва и движение в пространството. Такова придвижване извършват героите в научно-фантастичния роман на Кристофър Прийст - "Машината на пространството". Те не само че се придвижват в миналото, но и премествайки се в пространството, се озовават на планетата Марс. Въпреки че този вид пътувания са обект на интерес предимно от страна на писателите фантасти, все повече сериозни физици започват да коментират евентуални реални възможности за това. Така те смятат, че пътуване във времето теоретически е осъщесвимо. Но практическото изпълнение засега остава твърдо в сферите на въображението. Защото ние нито можем да пътуваме със субсветлинни скорости, нито можем да концентрираме в единица обем колосална маса - от порядъка на няколко слънчеви маси!!!

От теорията на относителността е известно, че времето и пространството се закривяват около обекти с голяма маса. Това закривяване е доказан факт. Също така е доказано и че за обект, движещ се с възможно най-голяма скорост, времето забавя своя ход. Колкото по-голяма е скоростта, толкова по-значимо е и забавянето на времето за този обект. За скорости сравними с тази на светлината, времето вероятно спира. Това със сигурност става и във вътрешността на т. нар. "черни дупки". Тези астрономични обекти са и най-вероятните кандидати за нещо, което наричаме "Машина на времето". С чудовищната си маса една такава "черна дупка" буквално разкъсва тъканта на времето и пространството. И ако дупките от такъв порядък се окажат всъщност тунели в пространството и времето, то няма да липсват желаещи да предприемат такова пътешествие. Човечеството винаги ще се опитва да разширява границите на своето познание и опит. Шаблон:Link FA