Къпчакски езици: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м шаблон - систематизация по Етнолог |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
| ниво = 3 |
| ниво = 3 |
||
| дете1 = [[Аралокаспийски езици|Аралокаспийски]] |
| дете1 = [[Аралокаспийски езици|Аралокаспийски]] |
||
| дете2 = [[ |
| дете2 = [[Понтокаспийски езици|Понто-каспийски]] |
||
| дете3 = [[Уралски тюркски езици|Уралски тюркски]] |
| дете3 = [[Уралски тюркски езици|Уралски тюркски]] |
||
| карта = [[Картинка:Map-Kypchak_Language_World.png|280px]] |
| карта = [[Картинка:Map-Kypchak_Language_World.png|280px]] |
||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
** [[киргизки език]] — в [[Киргизстан]] |
** [[киргизки език]] — в [[Киргизстан]] |
||
** [[ногайски език]] — в Южна [[Русия]] |
** [[ногайски език]] — в Южна [[Русия]] |
||
* [[ |
* [[понтокаспийски езици]] |
||
** [[кримчакски език]] — в [[Крим]] и [[Израел]] |
** [[кримчакски език]] — в [[Крим]] и [[Израел]] |
||
** [[караимски език]] — в [[Литва]] |
** [[караимски език]] — в [[Литва]] |
||
Версия от 13:16, 15 януари 2009
| Западнотюркски езици Кипчакски езици | |
 Разпространение на кипчакските езици | |
| Разпространение | Източна Европа и Средна Азия |
|---|---|
| Говорени от | 12 000 000 души |
| Систематизация по Ethnologue виж | |
Кичакските езици са тюркски езици, говорени главно в степната зона на Източна Европа и Средна Азия.
Кипчакските езици включват:
- аралокаспийски езици
- каракалпакски език — в Северен Узбекистан
- казахски език — в Казахстан
- киргизки език — в Киргизстан
- ногайски език — в Южна Русия
- понтокаспийски езици
- кримчакски език — в Крим и Израел
- караимски език — в Литва
- карачаево-балкарски език — в Северен Кавказ
- кумикски език — в Южна Русия
- уралски тюркски езици
- башкирски език — в Башкортостан
- чулимски език — в Южен Сибир
- татарски език — в Татарстан
Общи черти с останалите тюркски езици
- променя на пратюркско *d в /j/ (например *hadaq > ajaq "крак, стъпало")
- загуба на начално *h (запазено само в халаджкия език. Виж горния пример.)
Характерни черти
- Широко-застъпена вокална хармония.
- Често произнасяне на начално */j/ като шумово проходно /ж/ (сравни *jetti > ʒetti "седем")
- Дифтонгизация на крайносричково */g/ и */b/ (сравни *tag > taw "планина", *sub > suw)
| |||||||||||||||||||||||