Оса (планина): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
| Ред 11: | Ред 11: | ||
'''Планината О̀са''' ([[гръцки|гр.:]] ''Όσσα''), също известна като Кисавос ([[гръцки|гр.:]] ''Κίσσαβος''), е част от планинска верига пресичаща [[Тесалия]] от север на юг и изграждаща естествена бариера по пътя от [[Солун]] за [[Лариса]]. Намира се в периферия Лариса между [[Пелион]] на юг и [[Олимп]] на север, като от Олимп я разделя река [[Пеней]] и [[Темпейска долина|Темпейската долина]]. Най високият връх е Пророк Илия, издигащ се 1978 м. над морското равнище. |
'''Планината О̀са''' ([[гръцки|гр.:]] ''Όσσα''), също известна като Кисавос ([[гръцки|гр.:]] ''Κίσσαβος''), е част от планинска верига пресичаща [[Тесалия]] от север на юг и изграждаща естествена бариера по пътя от [[Солун]] за [[Лариса]]. Намира се в периферия Лариса между [[Пелион]] на юг и [[Олимп]] на север, като от Олимп я разделя река [[Пеней]] и [[Темпейска долина|Темпейската долина]]. Най високият връх е Пророк Илия, издигащ се 1978 м. над морското равнище. |
||
==Природа== |
==Природа== |
||
Планинската верига е на границата между умерения и субтропичния климатичен пояс. По-ниските части на планината са |
Планинската верига е на границата между умерения и субтропичния климатичен пояс. По-ниските части на планината са обрасли с храсталаци, а по високите била на планината се виждат борове и други студенолюбиви видове, а съвсем високите части са голи или покрити със сухолюбиви и студолюбиви мъхове и лишеи. <ref>[http://www.greeceathensaegeaninfo.com/h-eco-tourism/north-central-mt-ossa.htm Пътеводителят на Хари. Северна Гърция. Планината О̀са.]</ref>. Широколистните видове в О̀са са типичните дървета, срещани в Северна Гърция: |
||
*[[Бряст]] (''Ulmus sp.''), |
*[[Бряст]] (''Ulmus sp.''), |
||
*[[Бук]] (''Fagus sylvatica'' и ''Fagus Orientalis'' |
*[[Бук]] (''Fagus sylvatica'' и ''Fagus Orientalis'' |
||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
*[[Ягодово дърво]] (''Arbutus sp.'')<ref>[http://gradinata.bg/index.php?plant=257 ягодово дърво]</ref> и други. Опитомяването на сладки кестени се вижда в по-ниските части на планината 300-500м, където хомогенни масиви покриват хълмовете и се гледат предимно заради плодовете, не толкова за дървесина. На височина над 500 м над морското равнище се срещат [[бук]]ове. На височина 1000-1450 м. се среща вече иглолистна флора - представител: българската ела. Голяма част от горите на О̀са са защитени като Обществено-значими области и Специално защитени области от флора и фауна<ref>[http://www.melivoia.gr/index.php?Itemid=58&id=40&lang=en&option=com_content&task=view Защитени природни области]</ref>. Годишните валежи благодарение на влажните източни ветрове са благоприятни за развитието на много видове, от които повече от 30 ендемични видове, измежду тях: ''Silene multicaulis genistifolia'', ''Teucrium chamaedrys olympicum'', ''Lamium garganticum stratium'' ендемен за [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Това превръща планината О̀са в естествена ботаническа градина. |
*[[Ягодово дърво]] (''Arbutus sp.'')<ref>[http://gradinata.bg/index.php?plant=257 ягодово дърво]</ref> и други. Опитомяването на сладки кестени се вижда в по-ниските части на планината 300-500м, където хомогенни масиви покриват хълмовете и се гледат предимно заради плодовете, не толкова за дървесина. На височина над 500 м над морското равнище се срещат [[бук]]ове. На височина 1000-1450 м. се среща вече иглолистна флора - представител: българската ела. Голяма част от горите на О̀са са защитени като Обществено-значими области и Специално защитени области от флора и фауна<ref>[http://www.melivoia.gr/index.php?Itemid=58&id=40&lang=en&option=com_content&task=view Защитени природни области]</ref>. Годишните валежи благодарение на влажните източни ветрове са благоприятни за развитието на много видове, от които повече от 30 ендемични видове, измежду тях: ''Silene multicaulis genistifolia'', ''Teucrium chamaedrys olympicum'', ''Lamium garganticum stratium'' ендемен за [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Това превръща планината О̀са в естествена ботаническа градина. |
||
Специалната защитена област за птици покрива площ от 17 хиляди хектара. Птиците са сокли, орли, сови и други<ref>''Birds of prey including the eagle owl, Levant sparrowhawk, lanner falcon and the semi-collared flycatcher are found there.''</ref>. <ref>[http://www.eot.gr/pages.php?pageID=300&langID=2 Ossa Forestal Complex]</ref> |
Специалната защитена област за птици покрива площ от 17 хиляди хектара. Птиците са сокли, орли, сови и други<ref>''Birds of prey including the eagle owl, Levant sparrowhawk, lanner falcon and the semi-collared flycatcher are found there.''</ref>. <ref>[http://www.eot.gr/pages.php?pageID=300&langID=2 Ossa Forestal Complex]</ref> |
||
==Туризъм== |
==Туризъм== |
||
Планината е отворена за туристи по път северно от Каритса. |
Планината е отворена за туристи по път северно от Каритса. |
||
Версия от 08:10, 24 януари 2009
| О̀са планина (Гърция) | |
_mountain,_Thessaly,_Greece.jpg) | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Надм. височина | 1978 метра m |
| О̀са планина (Гърция) в Общомедия | |
Планината О̀са (гр.: Όσσα), също известна като Кисавос (гр.: Κίσσαβος), е част от планинска верига пресичаща Тесалия от север на юг и изграждаща естествена бариера по пътя от Солун за Лариса. Намира се в периферия Лариса между Пелион на юг и Олимп на север, като от Олимп я разделя река Пеней и Темпейската долина. Най високият връх е Пророк Илия, издигащ се 1978 м. над морското равнище.
Природа
Планинската верига е на границата между умерения и субтропичния климатичен пояс. По-ниските части на планината са обрасли с храсталаци, а по високите била на планината се виждат борове и други студенолюбиви видове, а съвсем високите части са голи или покрити със сухолюбиви и студолюбиви мъхове и лишеи. [1]. Широколистните видове в О̀са са типичните дървета, срещани в Северна Гърция:
- Бряст (Ulmus sp.),
- Бук (Fagus sylvatica и Fagus Orientalis
- Българска ела (Abies borisii-regis)
- Дрян(Cornus mas sp.),
- Дъб (Quercus sp.),
- Ерика (растение) (Erica sp.),
- Лешник(Corylus sp.)
- Липа (Tilia)
- Сладък кестен (Castanea sativa)
- Филирея (Phillyrea sp.),
- Явор (Acer sp.),
- Ягодово дърво (Arbutus sp.)[2] и други. Опитомяването на сладки кестени се вижда в по-ниските части на планината 300-500м, където хомогенни масиви покриват хълмовете и се гледат предимно заради плодовете, не толкова за дървесина. На височина над 500 м над морското равнище се срещат букове. На височина 1000-1450 м. се среща вече иглолистна флора - представител: българската ела. Голяма част от горите на О̀са са защитени като Обществено-значими области и Специално защитени области от флора и фауна[3]. Годишните валежи благодарение на влажните източни ветрове са благоприятни за развитието на много видове, от които повече от 30 ендемични видове, измежду тях: Silene multicaulis genistifolia, Teucrium chamaedrys olympicum, Lamium garganticum stratium ендемен за Балканския полуостров. Това превръща планината О̀са в естествена ботаническа градина.
Специалната защитена област за птици покрива площ от 17 хиляди хектара. Птиците са сокли, орли, сови и други[4]. [5]
Туризъм
Планината е отворена за туристи по път северно от Каритса.
В митологията
Митичната легенда твърди, че планината О̀са е издигната от Алоадите - От и Ефиалт, които се славили с нечовеческата си сила и в стремежа си да се изкачат на Олимп, за да се оженят за Артемида и Хера, натрупали няколко планини една върху друга, като планината Пелион се оказала върху планината О̀са.[6]
Източници
- ↑ Пътеводителят на Хари. Северна Гърция. Планината О̀са.
- ↑ ягодово дърво
- ↑ Защитени природни области
- ↑ Birds of prey including the eagle owl, Levant sparrowhawk, lanner falcon and the semi-collared flycatcher are found there.
- ↑ Ossa Forestal Complex
- ↑ Аполодор, i, 7, 4.