Симон Влъхва

Симон Влъхва Σίμων ὁ μάγος
еврейски религиозен водач
Роден	? Самария, Държава Палестина
Починал	65 Рим, Римска империя
Религия	гностицизъм
Симон Влъхва в Общомедия

Симон Влъхва (гр. Σίμων ό μάγος) или още Симон Магус, Симон Магьосника, или Симон от Хитон, Симон Хитонски е съвременник на апостолите, основател на съществуващата още от 3 век гностическа секта на симонианците или еленгините, по името на неговата спътница Елена. По общото мнение на древните християнски писатели (Иустин, Ириней, Иполит, Тертулиан и пр.) Симон Влъхва е родоначалник на гностицизма и всички църковни ереси.

Християнската традиция

Основните данни за неговия живот имат исторически характер. Първото свидетелство за него се намира в книгата Деяния на Апостолите (VIII, 9—24), където се разказва, че архидякон Филип успешно проповядвал евангелието в Самария и кръщавал там, също кръстил и един влъхва (влъхва е славянска дума означаваща магьосник или вълшебник) на име Симон, който се смятал за нещо като велик, сътворявал всякакви чудеса и имал много последователи, които виждали в него явление на великата божествена сила. Когато от Йерусалим дошли апостолите Петър и Йоан, Симон Влъхва им предложил пари, за да му разкрият тайната на низвестяването на Светия Дух при ръковъзлагане (акт исторически предшестващ ръкополагането днес, но в общи линии свеждащ се до полагане на ръце върху някого, при което му се предава силата на Светия Дух) . Така, че думата симония, или плащането за позиции и влияние в църквата, е наречена на него. В стих 6.19 на Апостолски Постановления (книга съставена от Климент Римски и предполагаемо дело на 12-те апостоли) е обвинен в антиномианизъм.

Според данни от ранното православие, гностическата секта на симонистите е вярвала, че Симон Магнус е бил бог в човешка форма. Повечето данни за живота на Симон Влъхва се съдържат в ранните християнски писания, макар че малки фрагменти на негово текстове, писани от него или от някой от неговите късни последователи, използващ неговото име, са запазени и това са Апофасис Мегале, други творби са били загубени. На Симон Влъхва се е приписвала способността да левитира и лети по своя воля. Има обвинения, че той е бил демон в човешка форма, като историята на Симон Магьосника е културно равносилна на образа на Мерилин от средните векове.

Апокрифния текст Деяния на Петър разказва за легендарната смърт на Симон Магьосника. Симон показва магия във форума и с идеята да докаже себе си като бог, полита във въздуха. Апостол Петър се помолва на Бога да го спре да лети и той спира, и пада на място наречено Сакра Виа или Свещения път, счупвайки краката си на "три части". Тогава доскоро невраждебната тълпа го замеря с камъни. Тогава силно ранен, той е бил отнесен от няколко души на легло през нощта от Рим в Ариция, откъдето е занесен в Терацина при човек наречен Кастор, който бил изгонен от Рим, поради обвинения в магьосничество. В Деянията на Петър пише, че Симон Влъхва умира след като е бил дълбоко срязан от двама лекари.

Друг документ, Деяния на Петър и Павел, дава малко по-различен вариант на историята, разказана по-горе, тук свързана с император Нерон. В тази версия Симон левитира, когато присъстват Павел и Петър, от висока дървена кула и след като пада, умира, бидейки разчленен на четири части. Тогава Петър и Павел били вкарани в затвора по поръчение на император Нерон, който заповядал тялото на Симон да бъде пазено 3 дни, понеже се надявал да се въздигне отново (т.е. да възкръсне).

Църквата Санта Франческа Романа твърди, че е била построена на въпросното място. Там се пази камък, плоча от мрамор с вдлъбнатини, където се казва, че са се отпечатали коленете на молещите се Петър и Павел.

Конфликтни версии

Различните източници твърдят толкова различни неща за Симон Магьосника, че донякъде възниква въпросът дали става дума за един и същи човек. Различни версии представляват описанието в Деяния на апостолите, което е разказано по-горе, но също и писанията на Юстин и Иреней. Писанията на св. Иполит са по-детайлни, съдържат описание на симонианизма, включително система от божествени еманации и интерпретации на Стария Завет, вероятно описващи една по-късна и добре развита форма на симонианизма, плюс обширни цитати от Апофазис Мегале.

Източници

• Статията ползва като източници английската статия Simon Magus и руската Симон Волхв.

Виж още

• Симония