Степна усойница

   Шаблон:Таксо класификация начало
       Шаблон:Таксон
       Шаблон:Таксон
       Шаблон:Таксон
       Шаблон:Таксон
       Шаблон:Таксон
       Шаблон:Таксон
       Шаблон:Таксон
   Шаблон:Таксо класификация край
   Шаблон:Таксо научно наименование
   Шаблон:Таксо поле

• V. u. eriwanensis
• V. u. graeca
• V. u. moldavica
• V. u. rakosiensis Шаблон:Таксо бг
• V. u. renardi
• V. u. ursinii

Степната усойница (Vipera ursinii), наричана също урсиниева или остромуцунеста усойница, е вид змия от семейство Отровници (Viperidae), срещаща се в степите на Евразия и в отделни изолирани находища в Централна и Южна Европа.

Обикновено степната усойница достига до 55 cm държина, но са известни и екземпляри с дължина 80 cm. Отличава се от обикновената усойница (Vipera berus) по тясната и вълнообразна гръбна ивица, трапецовидното сечение и по-малката и ниско разположена ноздра.

Основният ареал на степната усойница са степите от Молдова, Южна Украйна и Южна Русия до Северен Казахстан и Северозападен Китай. В Европа се среща в островни находища в Югоизточна Франция, Централна Италия, Австрия, Унгария, Румъния, западната част на Балканския полуостров. В България са намирани общо четири екземпляра - два в платото при Шумен, при село Вердикал, днес част от Банкя, (1927) и при манастира Свети Крал над Княжево (1934). Видът се смята за изчезнал от територията на страната.

Степната усойница се храни главно с гущери, дребни гризачи, едри насекоми, по-рядко с жаби и малки на птици. Ражда по 3 до 16 малки. Въпреки че змията е отровна, няма известни смъртни случаи на хора, в резултат на ухапвания.